Хедж фондовете се надяват спадът на пазарите да ги направи отново актуални

Сеизмичните промени в разпределението на капитала допринесоха за лошото десетилетие на сектора

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock.com © Shutterstock.com

Хедж фондовете преживяха лошо десетилетие. Някога звездните мениджъри на активи бяха възприемани като непогрешими "господари на Вселената", които печелеха пари от богатите хора и големите институционални инвеститори както в добри времена, така и в лоши. Но големите загуби по време на световната финансова криза през 2007 - 2009 г. удариха тази репутация, а последвалата възвръщаемост не успя да възстанови предишния им успех. Резултатът е скромно падение. Много от най-големите имена в индустрията на хедж фондовете като Леон Купърман, който ръководеше Omega Advisors, и Ерик Миндич, който някога беше най-младият партньор в Goldman Sachs, се отказаха, върнаха капитала на инвеститорите и превърнаха хедж фондовете си в семейни офиси.

Тези трудности бяха засилени от сеизмичните промени в разпределението на капитала. Със свиването на печалбите от хедж фондовете институционалните инвеститори като пенсионни и университетски фондове, които съставляват по-голямата част от клиентелата на хедж фондовете, виждаха все по-малко смисъл да плащат високи такси за посредствено представяне. Вместо това инвеститорите се обърнаха към евтини индексни фондове или към по-сочната възвръщаемост на частните фондове с дялово участие. След като през по-голямата част от последното десетилетие хедж фондовете управляваха повече капитал, отколкото конкурентните частни фондове с дялов капитал, през 2019 г. индустрията на хедж фондовете беше с една пета по-малка. Индексните фондове или "пасивните" инвеститори засенчиха и двата сектора. Банката за международни разплащания, която подпомага дейността на централните банки, изчислява, че почти половината от близо тридесетте трилиона долара, които са инвестирани в американски акции, сега се управляват пасивно.

Разпределение на инвестициите

Мениджърите на хедж фондовете отдавна предупреждават, че тези тенденции в разпределението на инвестициите може да се окажат лоши за инвеститорите по време на криза. Хаосът на финансовите пазари, породен от пандемията, изтества това твърдение, а хедж фондовете успяха да получат своето отмъщение, макар и само частично. Те не са направили големи печалби. И те отчитаха отливи - данни, публикувани от Hedge Fund Research на 22 април, сочат, че са менажирали 1% от управляваните активи изобщо през първото тримесечие. Все пак засега те са загубили по-малко от пазара. И има ранни признаци, че кризата може да бъде от полза за индустрията в по-дългосрочен план, ако успее да накара инвеститорите да оценят предимствата на хеджирането на собствената им експозиция и да се откажат от неликвидните активи.

Как хедж фондовете се представят по време на пазарни сътресения зависи от това на колко строг тест биват подлагани. Ако смятате, че тяхната цел е да постигат стабилна възвръщаемост, независимо от това как се движат пазарите, тогава повечето ще се провалят. Средно стойността на техните портфейли е спаднала с 10.5%. Но те успяха да победят пазара - S&P падна с 20% през първите три месеца на годината. Вярно е, че средната годишна възвръщаемост на S&P през последните пет години - 4.6%, все още надвишава тази на средностатистическия хедж фонд, която възлиза на около 3%. Но целта на повечето институционални инвеститори не е да постигнат най-висока доходност - тя е да генерира добра възвръщаемост, която е стабилна и с нисък риск. Ако хедж фондовете побеждават пазара в стресова ситуация, те се превръщат в източник на диверсификация на портфейла, която е полезна за университетските фондове и пенсионните схеми.

Машини срещу хора

Като цяло, машините са се представили по-добре от хората. Около една трета от активите на хедж фондовете се управляват в така наречените систематични фондове, които написват инвестиционни правила на база анализ на исторически данни и използват алгоритми за извършване на сделки. Средностатистически те са се представили най-добре - само през тази година стойността на активите им се е повишила с 2.1%. Фондът The Medallion, който е създаден от Джим Симънс през 1988 г. и се менажира от Renaissance Technologies, е нараснал с 24% през март. За сравнение - фондовете с дискреционно управление, които се управляват от хора, които подбират сделки, са надолу с 12.7%.

Има няколко обяснения за по-доброто относително представяне на систематичните мениджъри на активи. Картър Лайънс от един от тези фондове - Two Sigma, твърди, че систематичните инвестиции са се представили добре, защото могат да се диверсифицират повече. "Систематичният фонд може да заеме няколко хиляди позиции, докато дискреционният мениджър може да има само 100", казва той. Това помага да се намалят загубите на систематичните портфейли, когато пазарите са под стрес. Други твърдят, че последователността е в помощ. "Най-важното нещо при систематичните процеси е, че те се придържат към стратегията си", смята главният изпълнителен директор на третия по големина мениджър на хедж фондове в света Man Group Люк Елис. Някои от неговите дискреционни фондове са се справили добре, но най-добре представящите се са били систематични.

Някои залози се получиха по-добре от други. Средностатистически макростратегиите, които залагат на икономическото развитие, се оказват най-добре представящите се, като са само с 2% надолу. Но големият макрофонд - Bridgewater Associates, се е представил зле заради стратегията си за паритета на риска.

В дъното на класацията се намират активистките фондове, които купуват дялове в компании с надеждата да променят стратегиите им на управление. Те са се свили средно с 16.8% в края на март. Активистите може да са пострадали в резултат на покупки на акции, които са били по-високо оценени по-рано през годината. Според инвестиционната банка Lazard активистите са придвижвали по 2.8 млрд. долара капитал на седмица през февруари. Сега, когато корпоративните сделки са извън плановете, а срещите на акционерите са отложени, те ще имат по-малко възможности да поемат щафетата от шефовете на компаниите.

Все още привлекателни

Макар че има разлики в представянето им, хедж фондовете все още изглеждат привлекателни в сравнение с много фондове за частен капитал. Пандемията вероятно ще представлява голяма финансова опасност за бизнесите с голям ливъридж - точно типът фирми, в които фондовете за частен капитал са склонни да инвестират. Самите фирми за изкупуване не разкриват каква е възвръщаемостта им, но някои от техните инвеститори като банките трябва да го правят. Този месец един от най-големите кредитори в Америка записа спад от инвестиции в частен капитал с 20% през първото тримесечие.

Друг недостатък на частния капитал може да се окаже неговата неликвидност. Пенсионните фондове и университетските фондове имат разходи, които са повече или по-малко фиксирани. Стабилните парични потоци в нормални времена означават, че те предпочитат неликвидните активи. Малцина ще бъдат подготвени за ситуация, в която икономиката е затворена и пенсионните вноски и плащанията за обучение спрат. Големите институционални инвеститори могат да се сблъскат с безпрецедентна нужда от пари.

Все още е твърде рано да разберем кои фондове ще преживеят кризата най-добре, камо ли как пандемията ще прекрои инвестиционните решения в по-дългосрочен план. "Възвръщаемостта през март в крайна сметка е само едно парче от пъзела", казва Елис. Много инвеститори твърдят, че използват кризите, за да правят дългосрочни залози, които все още не са вдигнали възвръщаемостта. Но ранните признаци са, че хедж фондовете може да не излязат твърде засегнати от ситуацията. Изглежда, че махалото вероятно ще се насочи обратно към ликвидните активи, а хедж фондовете поне засега се представят достатъчно добре, че да могат да се възползват от преразпределението.

Ако хедж фондовете някога бяха бърз начин за генериране на допълнителна възвръщаемост за богатите граждани, оттогава те стават по-праволинейни - надеждни източници на диверсификация за големите институционални инвеститори. В бурни времена може би това е достатъчно.