🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Негово величество скейтът

Изложба в Лондон представя историята на уличния спорт и силата му да формира нова градска субкултура

Кураторът Джонатан Оливарес разказва историята на спорта през еволюцията на скейта като продукт и обособяването на нова градска субкултура
Кураторът Джонатан Оливарес разказва историята на спорта през еволюцията на скейта като продукт и обособяването на нова градска субкултура
Кураторът Джонатан Оливарес разказва историята на спорта през еволюцията на скейта като продукт и обособяването на нова градска субкултура    ©  Сирма Пенкова
Кураторът Джонатан Оливарес разказва историята на спорта през еволюцията на скейта като продукт и обособяването на нова градска субкултура    ©  Сирма Пенкова

В спорта, също като в модата, има тенденции. През последните години уверено може да кажем, че новото черно е скейтбордът. За това има различни обяснения. Той може да се възприеме като форма на свобода, но и на градски бунт. Скейтбордингът е неангажиращ и достъпен спорт. Но може би най-ценната му притегателна сила е, че около него се създава общност, която споделя емоцията от спорта и израства заедно.

Скейтбордът се пренася и в изкуството не само през филми, фотографии и мода, но и през разкази за историята му. За пръв път Design Museum в Лондон в партньорство с бранда Converse представя еволюцията в дизайна на скейтборда от създаването му през 1950 г. досега. Изложбата SKATEBOARD е проектирана и курирана от продуктовия дизайнер и скейтър Джонатан Оливарес.

Да покараш в музея

Скейтбордингът е млад спорт, който се развива паралелно с нуждите на скейтърите. Неговата трансформация във времето е резултат от откриването на нови места за каране - от тротоари и пейки, през рампи и басейни до цели скейт паркове. За малко повече от 70 години от улицата скейтбордингът стигна до списъка на официалните олимпийски спортове.

В изложбата SKATEBOARD дизайнерът и куратор Джонатан Оливарес разказва историята на спорта в две посоки - еволюцията на скейта като продукт и социалният феномен в обособяването на нова градска субкултура. Оливарес се отличава с използването на ярки цветове в работата си. Затова и виещи се яркожълти линии посрещат гостите на изложбата. Те създават усещането за следи от траекторията на скейтър, обиколил витрините в залата, подканвайки посетителите да направят същото.

Това в действителност е възможно. Подобно на други изложби в Design Museum и тази цели хората да съпреживеят своеобразния разказ на куратора. В залата има изградена рампа, където със запазване на час скейтъри могат да карат или пък да се учат с помощта на осигурен от музея учител. Интерактивната изложба има още кът за разглобяване и сглобяване на скейтборд с всички необходими инструменти, както и няколко различни минирампи за т.нар. Fingerboard.

Скейт хронология

Най-ранните версии на скейтборда са направени през 1950 г. в Калифорния, САЩ, като се прикрепят колелата на ролкови кънки към дървена дъска. В първоначалния вариант към тях има и дръжка, която играе ролята на лост за управление, но бързо отпада от дизайна.

Първите ползватели на скейт прототипа, разбира се, са сърфистите. Когато няма вълни, те упражняват уменията си на дървени палуби. Така през 1963 г. е патентован първият скейтборд, който тогава се продава в магазини за детски играчки на цена 5.98 долара. Той може да бъде видян в рамките на изложбата в Design Museum. Рекламата му гласи: "Скейтбордът, който помага за развитието на баланс и координация. Всичко, от което се нуждаете, е тротоар или алея и несравнимата тръпка от карането на сърф или ски на суша е ваша." Само няколко години по-късно заради множество контузии скейтбордингът е определен за "заплаха" и се забранява в няколко американски града.

Това се променя в края на 70-те години, когато скейтът привлича вниманието на младежите извън сърф средите и популярността му нараства. Те тестват функционалностите на дъската в празни басейни или големи промишлени тръби, където се измислят и първите трикове. Изложбата показва множеството промени и подобрения в дизайна на дъската и колелцата, които са идея на самите скейтъри. Така се създава и първият скейтпарк, около който се оформя и новата субкултура.

Свободата, която дъската дава обаче, не може да бъде ограничена от пространството на скейтпарка. Оформилата се ъндърграунд общност, измисля нови трикове и връща скейта обратно на улицата, превземайки градската среда. Детайлни снимки, част от изложбата, представят местата, които оживяват и се превръщат в нова зона за спорт и общуване - пейки, стълби, колчета, бордюри или дори стените на обществени сгради със следи от колелца по тях. "Уличният стил, така го нарекохме, нямаше нужда от рампа, нямаше нужда от плувен басейн, не беше нужно да си в Калифорния под някаква палма, можеше да правиш това и в Ню Джърси", казва професионалният скейтър Майк Вали, представен в рамките на SKATEBOARD.

В края на 90-те години скейт културата набира голяма популярност и вече далеч не се ограничава само до хората, които карат. Тя се пренася в модата, музиката и филмите. "В началото на 90-те имаше бариера за навлизане в скейтборд общността. Можеше да бъдеш част от нея само ако си добър скейтър. Камерата направи възможно, без да караш, да бъдеш част от скейт културата. Снимането ми даде идентичност... стана моята валута, с която допринасям за културата", казва скейт видеографът Джейкъб Розенберг. Неговите първи VHS касети със записи са част от 100-те предмета, с които изложбата представя развитието на скейтбординга.

Интернетът и социалните мрежи помагат за популяризирането на спорта и той плавно се пренася от субкултурата в попкултурата. Качеството на филмите, видеата и снимките се подобрява, а това подтиква скейтърите към търсене на по-голяма прецизност при изпълнението на трикове пред публика. Те стават чести гости в предавания на MTV, а младежката аудитория иска да им подражава. Скейт културата вече не се изразява само в карането, тя е съпътствана и от отличителен външен вид. Започва модата на широките тениски и панталони, висящи ключодържатели и големи кецове. Скейтърите се превръщат в съвременни звезди, които могат да бъдат видени да правят 5-0 трик на бордюр в жилищен квартал.

Популярността на скейтбордингът стига до Олимпийските игри в Токио, където през 2021 г. се провеждат дебютните състезания. Той обаче остава на първо място уличен спорт, който въпреки противоречивите мнения облагородява градската и културната среда. Това се доказва и от интереса към изложбата, където историята се преплита със звука от множество колелца по рампата в Design Museum, която среща на едно място свободолюбиви професионалисти и млади скейт ентусиасти.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар