Алтернативните образователни модели: възможност или предизвикателство

Тази обучителна практика е тествана и прилагана в различни култури повече от 100 години и е доказано, че стимулира физическото, психическото, емоционалното и социалното развитие на децата. Подходяща е за деца от 0- до 18-годишна възраст и може да се прилага не само в детските градини, но и в училищата.

Средата в "Монтесори" е различна от тази в традиционните детски градини и училища. Тя е създадена по начин, който насърчава детето да бъде активно, вместо да седи тихо и да слуша. При "Монтесори" учителите действат като ментори и съветници, насочвайки децата по пътя им.

Методът позволява на децата да напредват със собственото си темпо, без да бъдат притискани от възрастови групи или оценки. Те учат, защото искат, а не защото трябва.

При "Монтесори" традиционните оценки и тестове са премахнати, намалявайки стреса за децата и фокусирайки се върху вътрешната самооценка. Децата се насърчават да растат със свое собствено темпо, насърчавайки чувството за независимост и увереност.

"Монтесори" обучението е най-разпространеният образователен модел след традиционния в България. Множество детски градини и начални училища предлагат смесен или пълен "Монтесори" подход в своите часове и класни стаи.

Въпреки че методът "Монтесори" е популярен и ефективен образователен подход за много семейства, той не е лишен от потенциални недостатъци. Частните "Монтесори" училища и детски градини могат да бъдат скъпи, което ги прави недостъпни за много семейства. Тъй като методът не следва стандартна учебна програма, може да бъде предизвикателство за родителите и учителите като гаранция, че децата получават достатъчно академични знания. "Монтесори" изисква специализирано обучение, а не всички учители, обучени по метода, са еднакво квалифицирани, което може да повлияе на качеството на образованието, което детето получава. Някои критики са, че "Монтесори" училищата могат да бъдат прекалено гъвкави, като на децата се дават твърде много свобода и отговорност, преди да са готови за това. Критиците на модела твърдят, че методът "Монтесори" понякога не осигурява достатъчно академични предизвикателства за напредналите ученици, тъй като разчита до голяма степен на самостоятелно обучение и индивидуални интереси.

Важно е да се отбележи, че тези недостатъци могат да варират в зависимост от конкретното училище или детска градина и че много "Монтесори" училища работят за преодоляване на тези предизвикателства и осигуряване на висококачествено образование за своите ученици.

Методът "Валдорф"

Валдорфската педагогика е създадена в началото на ХХ век от австрийския философ и езотерик Рудолф Щайнер. Той вярва, че образованието трябва да се фокусира върху цялостната личност на човека, включително неговото физическо и духовно развитие.

Валдорфската педагогика възниква като отговор на образователните и социалните нужди след Първата световна война. През 1919 г. в Германия Щайнер открива първото Валдорфско училище в Щутгарт, което е експеримент в образованието, базиран на принципите на антропософското общество.

Този подход представлява цялостен поглед към образованието, който съчетава интелектуалното развитие с емоционалното израстване и развиването както на волята, така и на мислите и чувствата на детето. Учителите във валдорфските училища служат като вдъхновение за своите ученици, като ги учат чрез личен пример и насърчават любовта към ученето. Насърчава се ученето чрез преживяване, децата изследват света чрез практически дейности, игри и творчески занимания. Валдорфската педагогика набляга на развитието на умения като писане, четене, смятане, изкуство, музика и ръчни дейности, които са необходими в ежедневието. Освен това включва природата и цикъла на сезоните в учебната програма, като учи децата да уважават и оценяват естествения свят.

Първите опити за внедряване на Валдорфска педагогика в България започват през 1989 г. от фондация "Бъдно", която разпространява идеите на Рудолф Щайнер и обучава учители, които да практикуват тази педагогика.

През 1998 г. е създадена фондация "Деца на бъдещето", която си поставя за цел да има повече детски градини, практикуващи Валдорфската педагогика.

МОН вече е лицензирало първото училище, работещо по системата на Валдорф. То функционира в София - "Проф. Николай Райнов". Обучението е от 1-ви до 12-и клас, като има и предучилищна група и детска градина за деца от 3- до 6-годишна възраст.

Към 2020 г. в София има две лицензирани валдорфски детски градини - "Златно зрънце" и лицензирана детска градина "Валдорф", както и две детски заведения - "Смело сърце" и "Градината на розите", функциониращи като родителски валдорфски кооперативи.

Подобно на метода "Монтесори" и валдорфските училища и детски градини могат да имат своите недостатъци, сред които е цената. Тъй като валдорфският метод не следва стандартна учебна програма, може да бъде предизвикателство за определени родители и учителите относно нивото на образование.

Поради своята гъвкавост и индивидуален подход валдорфският метод може да бъде предизвикателство за прилагане в масови училища, където учителите трябва да се грижат за голям брой ученици с различни нужди и способности. Някои родители и учители изразяват загриженост, че валдорфските училища могат да бъдат изолиращи, тъй като наблягат на индивидуалната работа и творческите занимания.

Валдорфският метод е най-подходящ за деца в ранна детска възраст и началното училище. Някои родители и учители смятат, че методът не е толкова ефективен за по-големи деца или възрастни.

Демократично образование

Този модел дава на учениците глас при вземането на решения, свързани с тяхното образование, като учебна програма, правила и процедури. Фокусът е върху развитието на граждански умения, самоувереност и отговорност.

Философията, ценностите и принципите на демократичното образование се базират на теорията и практиката на известни хуманисти, психолози и педагози като Александър Нийл, Джон Дюи, Януш Корчак и други. Образователният модел носи в себе си принципи на хуманистичната психология - достойнството, правата и свободите на личността, принципи на съвременната педагогика за отношение към децата, принципи на съвременната психология за процеса на учене.

Демократичното образование дава възможност на детето за избор на занимания и дейности спрямо личните интереси и предпочитания. Всяко дете е свободно да определя своята учебна програма, да взема решения кога, какво, как и с кого да учи. "Самонасочено" учене идва от английското self-directed learning, може да се срещне и като "самоинициирано".

В България системата и принципите на демократично образование се прилагат в "ДемократичноТо" в София.

Предоставянето на голяма свобода на учениците обаче може да доведе до липса на структура и организация. Това може да затрудни някои ученици да се ориентират в учебната програма и да управляват времето си ефективно. Сред другите недостатъци на този модел е, че в демократичните училища учениците имат думата при вземането на решения, които засягат цялата общност. Това обаче може да доведе до ситуации, в които по-силните или по-властни ученици могат да манипулират по-слабите, създавайки нездравословна среда. По този начин демократичният модел може да бъде предизвикателство за прилагане в масови училища поради големия брой ученици и разнообразието от нужди и способности.

Някои критици твърдят, че демократичното образование не осигурява достатъчно академично предизвикателство за напредналите ученици, тъй като разчита до голяма степен на самостоятелно обучение и интереси. Създаването и поддръжката на демократично училище може да бъдат скъпи, което го прави недостъпно за много семейства.

Прогресивно образование

В съответствие с мисията си за трансформация на образователната система за добро развитие на България през XXI век "Фондация за образователна трансформация" започва изграждане на нов модел общностни училища в интегрирана екосистема - прогресивните училища, чрез които се налага и прогресивният модел на образование. Целта му е да следва естественото развитие на детето, да съхранява неговата уникалност и да формира среда и отношения на равнопоставеност и сътрудничество, като създава условия за социална и емоционална зрялост на личността и нейното физическо, психическо и социално благополучие.

Прогресивният образователен модел предлага стимулираща образователна среда за насърчаване на откривателството у детето в училището и извън него. Процесът по тази система е на активно учене в условия за индивидуална и взаимна подкрепа за ученето чрез подходящо темпо и равнище за всяко дете. Учителите са внимателни посредници в процеса на укрепване на способността на учениците да ценят обучението си и да поемат отговорността за него.

Учебната програма по прогресивния модел е занимателна и стимулираща, основана на холистичния подход за взаимна свързаност на учебното съдържание. Фокусът е върху трансдисциплинарния модел, който да позволи на ученика да прави връзки между различните учебни дисциплини, да открива начини да свързва отделните учебни предмети и в резултат да прилага наученото в реални житейски ситуации.

Споделянето е от централно значение за програмата и представлява ключов елемент за развиването на международна перспектива, която трябва да започне със способността на всеки ученик да приема гледната точка на друг ученик от класа.

В България системата на прогресивно образование се прилага в екосистемата от училища на "Фондация за образователна трансформация", както и самостоятелно от училище "Искра" в Пловдив, от "Българско школо" в София и още няколко училища в страната в градовете Бургас и Варна.

Методът успява да съчетае прогресивните образователни модели с традиционната система, следвайки одобрената програма на МОН, което го прави възможен за прилагане във всички лицензирани училища. Поради своята гъвкавост и индивидуален подход обаче прогресивният модел може да бъде предизвикателство за прилагане в масови училища, където учителите трябва да се грижат за голям брой ученици с различни нужди и способности.

Сугестопедия

Разработен от българския учен Георги Лозанов, сугестопедията е метод на обучение, който съчетава педагогика, психология и изкуство. Той насърчава ученето чрез състояние на хипермнезия, при което паметта и въображението се комбинират, за да се увеличи капацитетът за учене.

Сугестопедията е система за ефикасно усвояване на знания по позитивен и спонтанен начин, без стрес и напрежение. Този метод е популярен в постигането на резултати чрез умствена релаксация и ненапрегната концентрация, както и с помощта на изкуството. В основата на метода стои схващането, че човешкият мозък разполага с неизползвани резерви за усвояване на информация. Тяхното разкриване спомага за многократно по-бързото и ефективно учене (от 3 до 5 пъти по-бързо, отколкото при традиционната педагогика), както и за дългосрочността на придобитите знания.

Сугестопедичен метод на образование в България се прилага предимно от центровете за обучение по езици или логопедичните центрове за работа с деца. Причината е, че сугестопедията е най-ефективна за преподаване на чужди езици и може да не е толкова полезна за други предмети. Преподаването изисква висококвалифицирани преподаватели, които са преминали специално обучение. Това може да направи метода по-малко достъпен в райони, където няма обучени преподаватели. Някои критици твърдят, че сугестопедията води до по-бавно усвояване на информация в сравнение с традиционните методи на обучение.