Мога или знам: кои са уменията на утрешния ден

Г. Да преговаряш за професионален трансфер, в който се бориш за по-гъвкави условия и по-добра заплата.

Ако сте били оплетени в поне два от тези житейски лабиринти, сигурно сте се питали: "Защо не ги учехме тези неща в училище?"

Този въпрос стои в основата на ново изследване от създателите на PISA - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То поставя под лупа социалните и емоционалните умения на учениците на възраст между 10 и 15 годишна възраст в над 20 държави по света (включително и България).

Проучването тества доколко младежите имат вътрешен компас, с който да навигират пътя си в един все по-сложен свят. Имат ли ресурсите и устойчивостта да намират решения на проблемите и да планират бъдещето си? Дава ли им училището умения за справяне с живота?

За разлика от PISA, това изследване не сравнява образователните постижения на учениците в различните страни.

То по-скоро си поставя фундаменталния въпрос как да организираме образованието около уменията, които ни правят хора, вместо върху тези, които ще бъдат автоматизирани в следващите 10, 20 или 50 години.

За експертите в ОИСР е видно с просто око, че с бурното развитие на изкуствения интелект базовите знания по математика, езици, наука просто няма да са достатъчни на следващите поколения, за да бъдат релевантни на бъдещия пазар на труда.

Какво изследва ОИСР

Изследването на ОИСР се фокусира върху няколко големи области, които изследват как подрастващите възприемат себе си, как общуват с околните и света.

Дали са любознателни, креативни, с отворено съзнание?

Могат ли да си сътрудничат с другите? Да общуват с хора, които са различни от тях самите? Как изграждат доверие? Проявяват ли емпатия?

Умеят ли да разпознават и управляват собствените си емоции? Доколко са упорити и постоянни в усилията си? Мотивирани ли са да гонят целите си и да променят света около себе си? Поемат ли отговорност за действията си?

Ако погледнем на тези умения от птичи поглед, това са ресурси за промяна на едно общество. Защото учат как да живеем заедно, как да градим мостове като контрапункт на алгоритмите и политиките, които разделят и хранят омраза.

"Училището трябва да ти помогне да разбереш кое е важно за теб, в какво си добър, в какво гориш. Но и да ти помогне да разбереш от какво се нуждае светът. А виждаме, че разминаването между стремежите на младите хора и нуждите на икономиката и обществото се увеличава. Трябва да съберем тези два свята и тъкмо заради това направихме това изследване", обясни създателят на PISA и директор "Образование и умения" в ОИСР Андреас Шлайхер при представянето на глобалния доклад в София.

Андреас Шлайхер, германски статистик, създател на международния тест PISA Фотограф : Цветелина Белутова

Но как същите социално-емоционални умения са важни за самите деца и техния индивидуален път напред?

Според изводите от изследването на ОИСР те са решаващи за това младите хора да се справят добре в училище, да са мотивирани да продължават да учат и да се развиват професионално.

Връзката между успеха в училище и социалните умения

Резултатите от проучването показват, че учениците, които са любопитни, отговорни, упорити, имат по-добри постижения в училище.

В България високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство/музика имат пряка връзка с умения като прогресивност, отговорност, сътрудничество и самообладание, сочи изследването.

Тоест развитието на подобни умения не само че не пречи на академичното образование, а го прави по-смислено за младите хора.

Нещо повече, то отключва потенциала на всички демографски групи - деца с различен материален статус и среда, момчета и момичета.

Проучването на ОИСР разкрива и че учениците, които се справят по-добре с това да регулират емоциите си, които имат повече енергия и повече доверие и оптимизъм към света, имат и по-здравословно отношение към тялото си и към живота си. По-психологически устойчиви са. По-малко се тревожат и стресират за тестове и оценки.

Българските ученици: изгубени в превода на реалния живот

В българската част на изследването са участвали над 3000 ученици и над 550 учители от 80 училища в цялата страна. То е финансирано със средства на фондация "Лъчезар Цоцорков", учредена в памет на бившия собственик на най-голямата минна компания "Асарел Медет".

Картината, която разкрива, дава допълнителен контекст как да четем и българските резултати от PISA. По дизайн PISA е изследване, което показва практическите ползи от наученото в училище. Тоест доколко знанията по математика, български език и природни науки помагат на децата да се справят в реални житейски ситуации.

A отговорът, който дават резултатите от PISA, e, че: българското образование (нещата, които се учат, и начинът, по който се преподават) не e особено полезнo на учениците в истинския живот.

Тази оценка е видима и в очакванията, които самите деца имат за себе си и своето бъдеще спрямо своите връстници в други държави в новото изследване на ОИСР.

В България 71% от 15-годишните очакват да завършат висше образование срещу средно 84% от младежите по света.

А по-малко от половината (45%) очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години, срещу средно 57% от техните връстници в други страни.

В България и социалните неравенства сред 15-годишните ученици изпъкват повече в сравнение с други държави. Също както при PISA, финансовите възможности на родителите и средата, в която растат децата, оказват голямо влияние върху това как те се справят в училище, а и доколко развиват умения като емпатия, креативност, толерантност.

Момчетата и момичетата в България също оценяват собствените си умения по съвсем различен начин. От данните излиза, че момчетата се справят по-добре в това да управляват стреса, но са по-малко креативни и любопитни от момичетата.

Момичетата от своя страна са по-емпатични и толерантни, но и по-тревожни, по-малко уверени в себе си. Липсват им оптимизъм и енергия.

Тези разлики в нагласите между половете според ОИСР по-късно оказват влияние и върху това как момчетата и момичетата се развиват професионално.

Какучилището убива креативността

Друга любопитна тенденция, която улавя изследването на ОИСР, е как резервоарът на креативност и любопитство постепенно пресъхва с порастването на учениците. Той е много по-голям у 10-годишните в сравнение с 15-годишните участници в изследването.

Според Андреас Шлайхер вродената способност на децата да се учат, експериментирайки, се притъпява, когато училището се опита да ги моделира в шаблона на "верните отговори". Той казва, че това дава храна за размисъл на образователните власти как могат да подхранват творчеството и любопитството, вместо да ги потискат.

Д-р Стефани Джоунс, директор на лабораторията за социално-емоционално образование към университета "Харвард" в САЩ, добавя, че намаляването на креативността и любопитството от детството към юношеството донякъде може да бъде обяснено с това, че образованието става по-специализирано и по-профилирано, което намалява и възможностите за избор на децата. От друга страна обаче, разсъждава тя, може да бъде обяснено и с процесите на съзряване, през които преминават. Когато тийнейджърите започват да изследват идентичността си и да навигират доста по-сложни междуличностни отношения.

Д-р Стефани Джоунс, EASEL Lab, "Харвард" Фотограф : Цветелина Белутова

Данните на ОИСР показват, че в този период учениците започват да поставят под съмнение и смисъла от това да са в училище. Според изследването учениците с по-развити социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от училище.

България обаче се намира в обратната тенденция. 65% от 15-годишните ученици са закъснявали за училище поне веднъж през последните две седмици преди провеждането на проучването, сравнено с 48% средно за връстниците им в други държави. 45% са пропуснали учебни часове при средно 29% от анкетираните.

Българските ученици показват и по-ниска ангажираност с учебния процес - процентът на тези, които се тревожат за тестове и домашни, е по-нисък в сравнение със средното за света.

По-различна е картината в профилираните гимназии. Там учениците докладват по-високи нива на тревожност, които влияят на здравето и социалните им връзки.

От данни към действия

Как обаче знанието, което дава проучването на ОИСР за емоционалния свят на българските тийнейджъри, може да доведе до качествена промяна на образованието, което им се предлага? Това е втората задача, която си поставя изследването. През октомври организацията ще го надгради, като разгледа и как практиките и методите на учителите влияят на социално-емоционалните умения на учениците.

Според д-р Стефани Джоунс, която е изследвала кои практики работят в класните стаи, най-ефективни са тези, които въвличат младежите да измислят и участват в процеса на ученето. А социално-емоционалното обучение да бъде интегрирано на малки хапки в съществуващите учебни предмети. С прости упражнения, които учителите да могат да моделират според своя светоглед. И които им дават свобода да забавят препускането по материала и да наблюдават как учениците реагират, как се чувстват.

Зам.-министърът на образованието Наталия Митева отбеляза по време на представянето на доклада, че данните на ОИСР за социално-емоционалните умения на българските ученици и връзката им с академичните им резултати ще формират политиките и инвестициите на министерството в конкретни програми. Например в качествена промяна на методите на преподаване, в програми за квалификация на учителите, в ориентирането на учебните програми към умения и компетентности, в постепенна промяна във формата на външното оценяване на учениците.

Това е тромав и мъчен процес, който се движи с костенурски стъпки спрямо скоростта, с която се променя светът, и не без обществена съпротива. Но поне е основа, върху която образованието да стане малко по-полезно за бъдещето на учениците.