Новите сметки за ток на бизнеса

Европейската комисия е поставила излизането на всички фирми на свободния пазар на ток като условие за въвеждането на т.нар. механизъм за капацитети - схема, чрез която държавата ще може да поддържа живи въглищните централи и най-вече ТЕЦ "Марица-изток 2".

Бързането обаче крие своите рискове и още през ноември много малки фирми може да се окажат с двойни и дори тройни сметки за ток, ако не успеят да се подготвят за промяната.

Какво става

Само допреди седмица идеята за либерализация на пазара на електроенергия изглеждаше погребана от коронавируса. Лансираните в началото на 2020 г. стъпки бяха изтеглени от председателя на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов (ГЕРБ) и се очакваше, че реформа тази година няма да има. Миналия петък обаче (29 май) именно Николов отново внесе нови предложения за промени в Закона за енергетиката, които тази седмица бяха одобрени на първо четене от енергийната комисия.

Накратко текстовете предвиждат от 1 октомври всички небитови потребители да бъдат задължени да купуват ток от борсата и да нямат право да се връщат към регулирания пазар, както досега. Данните на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) показват, че през последните две години миграцията на бизнеса от свободния към регулирания пазар се засилваше. Ако през 2018 г. това са направили 24 496, то за миналата година броят им е 30 914, или средно по цели 85 фирми на ден. Това беше продиктувано както от по-ниски цени на регулирания пазар през голяма част от годината, така и от сигурността - определените от КЕВР тарифи са фиксирани в рамките на 12 месеца и няма изненади.

Преглед на оригинала

От средата на март 2020 г. обаче, след въвеждането на извънредното положение покрай коронавируса, настъпи рязък спад в борсовата цена на тока (от средно около 100 до под 50 лв./мВтч) и компаниите масово започнаха да напускат регулирания пазар. По информация на "Капитал" само за последните два месеца (април и май) около 10 хил. фирми са преминали към свободния пазар на ток. Въпреки това все още има около половин милион обекта на близо 300 хил. фирми, които в следващите три месеца ще трябва да си изберат търговец на ток.

Какъв ще е ефектът

По принцип либерализацията на пазара на ток е нещо добро - повече конкуренция и съответно по-добри цени. Сегашната ситуация е пример - при забавяне на икономиката тарифите падат. Например, ако вземем хранителния магазин на Янчев, сметката му за ток би паднала от 200 на 140 лв. (освен чистата цена на енергията във фактурите има и много други такси, които не са пазарни). Ефект, който битовите потребители не усещат.

Но както върви надолу, цената на свободния пазар може да върви и нагоре, защото зависи от търсенето и предлагането. Предлаганата сега реформа ще увеличи търсенето с около 30%, докато за насрещното предлагане няма гаранции. Председателят на енергийната комисия Валентин Николов допуска, че съответното количество електроенергия, също както потребителите, ще се прехвърли от регулирания към свободния пазар.

До голяма степен това вероятно е така, но има и производители, чийто ток се субсидира, за да участва в микса за регулирания пазар, докато на свободния не би бил конкурентен. Такъв например е държавният ТЕЦ "Марица изток 2", чиято цена на тока е около 135 лв./мВтч, или повече от два пъти над средната на борсата за последните три месеца.

Трябваше да е лесно

Преминаването от регулиран към свободен пазар трябва да е като смяната на мобилен оператор - от 1 юни влязоха в сила нови правила, с които процедурата за смяна на доставчик на електроенергия както за бизнеса, така и за бита се улесни значително. Единственото, което даден клиент трябва да направи, за да смени доставчика на ток, е да се свърже с избрания нов търговец и да сключи съответния договор с него.

Оттам заявлението за смяната се подава до съответния мрежов оператор не от клиента, а от новия доставчик на електрическа енергия, при това по електронен път. Целият технически процес се извършва служебно от съответния оператор на електроразпределителна мрежа - дружествата на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про".

Както винаги обаче, не всичко е такова, каквото изглежда. В случая например се изисква нотариална заверка на пълномощно, което потребителят издава на избрания от него търговец. Това не само спъва замисъла за "електронна процедура", но и утежнява изключително много нещата, когато става въпрос за 300 хил. фирми.

Освен това по време на дискусията в Народното събрание за промените в Закона за енергетиката и трите електроразпределителни дружества (на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про") изразиха съмнение, че договори за достъп до мрежата с всяка отделна фирма въобще могат да бъдат подготвени и подписани в кратките срокове до 1 октомври. Затова те предлагат КЕВР да изготви общи условия и този процес да се облекчи значително. Към момента обаче няма отговор дали ще се върви в тази посока.

Извинете, този ток пресен ли е?

Всички тези фирми ще попаднат на пазар, за който не знаят нищо. Липсата на достатъчно разпознаваеми търговци с капацитет, на които човек може да се довери, е сериозно предизвикателство за фирмите, смята Иванка Диловска от управата на Института за енергиен мениджмънт.

"Когато говорим за излизане на свободния пазар на електроенергия, и то за задължително, без възможност за обратно връщане към регулирания пазар, трябва да отчетем, че става въпрос за лица без специфични търговски умения, които да им помогнат да се ориентират в пазарна обстановка", коментира и омбудсманът Диана Ковачева.

По този повод от асоциацията "Свободен енергиен пазар" искат КЕВР да изготви специално уведомление, с което потребителите да получат унифицирана, обективна и изчерпателна информация относно процедурата по смяна на доставчик, правата и задълженията им на свободния пазар, броя лицензирани търговци на електроенергия и по какви критерии да изберат новия си доставчик.

Макар да не е включено в новите разпоредби, които предстои да бъдат гласувани, най-вероятно ще се създаде специална онлайн платформа, на която търговците на ток да публикуват офертите си, за да може бизнесът по-лесно да се ориентира.

А ако никой не ги иска

Според зам.-председателя на енергийната комисия Тасков Ерменков (БСП) малките фирми, като фризьорските салони например, не са интереси за търговците на ток и това създава риск те да не успеят да си намерят доставчик.

"Търговците са нещо като ол инклузив - те трябва да си намерят нужната енергия от пазара, да се занимават с балансирането, да сключат договор със съответното разпределително дружество, за да може да пренесе енергията, а клиентът накрая да получи само една фактура. Всички тези рискове лежат на гърба на търговеца. Затова и много малко от тях могат да се справят. Доставката на ток не е като да натовариш нещо или да отвориш едно магазинче, в което да правиш кафе", казва още Диловска.

Предвид опасенията за малкото и непостоянно потребление повечето търговци даже няма да искат да снабдяват микрофирмите. По тази причина изглежда най-вероятно малките фирми да започнат да се снабдяват от търговците в групите на трите ЕРП, които са им най-познати.

Именно това ще е най-голямата опасност за бизнеса - да остане без доставчик след 1 октомври. Тогава по закон ще премине към т.нар. доставчик от последна инстанция, каквито де факто са пак трите електроснабдителни дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про". С малката подробност, че цените на тока в този случай са 2.5 пъти по-високи. За да се избегне това, по информация на "Капитал" се обмисля да има 3-месечен преходен период до края на 2020 г. за избора на снабдител.