Има риск за азерския газ заради спора между "Топлофикация София" и "Булгаргаз"

Най-вече изненада буди и мълчанието на премиера Бойко Борисов, който иначе обича газовата тема и често се снима покрай строителните площадки на газопроводи и компресорни станции, залагайки на внушения, че едва ли не лично ще "докарва" горивото от една или друга дестинация. За сметка на това негови коментари по проблемната страна на сектора липсват. А те са значими, тъй като засягат единствения държавен газов доставчик и столичната топлофикация, която обслужва стотици хиляди клиенти.

Историята на един дълг

От столичното парно твърдят, че формираният дълг е натрупан за повече от 10 години, в различно съотношение на собствеността на дружеството - общинска и държавна. "Към 31.12.2010 г. задълженията за природен газ са на стойност 315.8 млн. лв., от които 100.9 млн. лв. към "Булгаргаз" и 214.9 млн. лв. към БЕХ, което означава, че значителна част от дълга на дружеството е натрупан през периода, когато негов собственик е била държавата в лицето на Министерството на енергетиката", обяснява изпълнителния директор на "Топлофикация София" Александър Александров.

В същото време "Булгаргаз" припомня, че с договор за цесия от 28 август 2018 г. БЕХ изкупи вземанията му от "Топлофикация София" в размер на 99 млн. лева, с което дългът на топлофикационното дружество беше намален до 5 млн. лева. "Към 27 ноември 2020 г. "Топлофикация София" е генерирало нови просрочени задължения, които възлизат на 148.6 млн. лева по фактури за доставка на газ за периода февруари - ноември 2020 г.", информираха от "Булгаргаз" и посочиха още, че ако не са били извършили компенсаторно плащане в размер на 59 млн. лв. (заради предоговорената със задна дата цена на природния газ с "Газпром"), дългът на софийската топлофикация би бил в размер на 208 млн. лева.

На този фон от общинското дружеството посочват, че дългът към "Булгаргаз" за периода от началото на тази година до 25 ноември всъщност е намалял с 23.2 млн. лв. при увеличение с 69.6 млн. лв. за същия период на 2019 г.

Николай Павлов, директор на "Булгаргаз". Фотограф : Надежда Чипева

От споровете между двете дружества обаче не става ясно каква точно е причината за натрупването на тези задължения. На теория КЕВР е определила такава цена на парното и топлата вода, която би следвало да покрива плащанията за природен газ от страна на топлофикацията, да осигурява средства за инвестициите и дори да формира малка печалба. Още повече че сега определената цена на парното и топлата вода е много по-висока заради прогнозата на регулатора, че газът за последното тримесечие на 2020 г. ще струва над 30 лв./мВтч, а цената дефакто е около 27 лв./мВтч средно за този период. От "Топлофикация София" обаче посочват като проблем разминаването в цикъла на плащанията за газ и получаването на парите по фактурите на клиентите - първото се прави авансово, а второто е с месец и половина закъснение.

Възможен ли е нов договор

"Настояването да се възпроизведат същите търговски условия и през 2021 г. автоматично означава да се повтори порочната практика от последните години, а фактите говорят, че тя не е работеща", казват от столичното парно и дават следния пример: в настоящия дълг от почти 150 млн. лв. са включени двете авансови фактури за месец ноември 2020 г. на обща стойност над 31 млн. лева. "Съгласно условията на текущия договор по авансовите фактури все още не е извършена доставка, но само до края на месеца ще бъдат начислени лихви в размер на близо 150 хил. лева", твърди още от Александров.

Договорът между "Булгаргаз" и "Топлофикация София" изтича на 1 януари 2021 г. и към настоящия момент не е сключен нов, а софийската топлофикация съответно не е направила обвързващи заявки за следващата година. "Съгласно Закона за енергетиката общественият доставчик няма право да доставя природен газ на потребители, с които няма сключен договор за доставка. В този случай потребителят ще трябва да си осигури необходимите количества природен газ от друг доставчик при пазарни условия или да изпадне в дисбаланс, като приема природен газ от системата на "Булгартрансгаз" и съответно заплаща газа по по-висока цена, формирана с добавка към регулираната цена", обясниха от "Булгаргаз".

От софийската топлофикация отказват да подпишат новия договор, тъй като са изпратили до "Булгаргаз" предложения за промени в клаузите, които по думите на Александров са изцяло съобразени със способността на дружеството да изпълнява всички свои задължения в срок. "Това би изключило възможността от увеличаване размера на дълговете, както и на генерираните лихви и неустойки", казва още той. В случая става дума за възможността да фактурите да се плащат след изтичането на съответния месец, а не предварително, както и да се намали лихвата за забава.

В тази връзка от "Булгаргаз" казват, че предоставят възможност на всички свои клиенти, включително и по сега действащия договор на "Топлофикация София", да изберат заплащането на газа да се извършва или авансово през месеца на доставка, или плащане след месеца на доставка при предоставена банкова гаранция или друго обезпечение. "Топлофикация София" е избрала авансово плащане през месеца на доставка. "Булгаргаз" пояснява още, че правилата за търговия предвиждат условията на доставка да са обвързани с условията по договорите, по които самият обществен доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. Това означава, че по договорите със своите клиенти дружеството е задължено да прилага същите условия, които изпълнява спрямо своите доставчици.

Александър Александров, директор на "Топлофикация София". Фотограф : Велко Ангелов

"Смисълът на тази регулация е изпълнението на договорите да е обезпечено и общественият доставчик да е в състояние да осигурява доставките на газ за страната", казват от "Булгаргаз". Компанията посочва още, че спазването на изискванията на конкурентното право за равноправно третиране на клиентите на дружеството на регулирания пазар налага прилагане на равнопоставени условия по договорите, които не облагодетелстват и не ощетяват нито един клиент. Подобни задължения произтичат не само от Закона за защита на конкуренцията, но и от Закона за публичните предприятия, който регламентира, че стопанската дейност на държавните и общинските компании се извършва при равни условия с другите икономически оператори и не се допускат злоупотреби с монополно, господстващо положение или нелоялна конкуренция. "Затова "Булгаргаз" предлага еднакви условия на всички участници на регулирания пазар - топлофикационните дружества и крайните снабдители на природен газ, с което изпълнява законовите изисквания", казват от компанията и допълват, че привилегировано третиране на "Топлофикация София" би било във вреда на конкурентите на пазара, които предлагат централни или локални решения за отопление.

"Конкуренция между "Топлофикация София" и останалите топлофикации в страната не съществува, тъй като е невъзможно предоставянето на услугата на един и същ клиент от повече от едно топлофикационно дружество, от което следва, че няма как да се попадне в хипотезата на Закона за защита на конкуренцията", заявяват на свой ред от столичната общинска компания. Освен това изтъкват още, че неустойката при забава на плащанията е в размер на основния лихвен процент (ОЛП) плюс 10%. "Съгласно действащите условия неустойки започват да се начисляват върху фактури, отнасящи се за все още недоставени количества. Цифровото изражение именно на тези договорни условия се равнява на начислена лихва за просрочие в размер на 21.5 млн. лв. от 2019 г.", разяснява изпълнителният директор Александър Александров.

"Твърденията на "Топлофикация София" за прекомерно високи лихви и неизгодни условия по договора са напълно неоснователни. Освен че съответства на Правилата за търговия на природен газ, прилаганата лихва съответства на законната лихва за забава, въведена с Постановление на Министерски съвет, а именно: в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10%. Тази лихва се прилага и от самата "Топлофикация София" спрямо нейните клиенти", посочват от газовия доставчик и допълват, че всички други техни клиенти заплащат въпросната лихва при забава.

Какво следва

Нелепото в целия този спор е, че става дума за две дружества, чийто контрол като крайно е в ръцете съответно на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и заместника му в партията Йорданка Фандъкова. Това прави още по-неясно защо не може да се постигне разбирателство и защо липсва публично говорене по темата от тяхна страна, което естествено поражда хипотези за търкания между различни кръгове в ГЕРБ.

Каквито и да са причините обаче е сигурно, че столичани няма да останат без парно и топла вода насред зима преди парламентарните избори догодина. Вероятно Борисов няма да си позволи и провал на договора за азерския газ, тъй като това би влошило допълнително и без това обтегнатите му отношения със САЩ покрай изграждането на "Турски поток". Затова най-логично изглежда решението БЕХ отново да изкупи дълговете на топлофикацията и да преведе парите към "Булгаргаз", в резултат на което всички българи заедно ще платят сметката на столичното парно. Друг вариант, който по информация на "Капитал" се обсъжда от няколко месеца, е Българската банка за развитие да финансира "Топлофикация София", като освен за дълга даде средства (около 500 млн. лв.) и за изграждането на нови когенерационни мощности, които са единственото възможно решение за стабилизиране на дружеството.