Първите във водородната надпревара

В голямата игра за новите енергоресурси се включва и Индия, която планира огромни ВЕИ проекти (предимно соларни), като там партньори са ирландски и германски компании.

Преглед на оригинала

Италианската Snam, която притежава и управлява най-голямата мрежа за пренос на природен газ в Европа, пък обяви, че над 70% от всичките й 42 хил. километра тръбопроводи вече са пригодени за доставка на всякакъв вид нисковъглероден водород - зелен или син (при улавяне на СО2). А това означава, че проектите в Северна Африка, при които се използва евтин соларен и вятърен ток за електролиза на морската вода и производство на водород, скоро могат да намерят директни клиенти в Европа.

В края на 2020 г. пък направлението Smart Infrastructure на Siemens и компанията WUN H2 GmbH подписаха договор за изграждане на един от най-големите заводи за производство на водород в Германия. Той ще се намира във Вунзидел, провинция Бавария, и ще има мощност от 6 мегавата и производствен капацитет от 900 тона водород годишно в началната фаза. Електроенергията за дейността му ще се осигурява от намиращата се в близост ВЕИ централа Wunsiedel Energy Park. Пускането в експлоатация е планирано за края на 2021 г. Освен това германските държавни железници Deutsche Bahn и Siemens Mobility обявиха употребата на водород като гориво за влаковете. Целта е да се тества напълно нова, цялостна система, състояща се от новоразработен влак и новопроектирана станция за зареждане. Планирана е пробна експлоатация за период от 1 година в района около град Тюбинген. Федералното правителство на провинция Баден-Вюртемберг подкрепя проекта, а Федералното министерство на транспорта и цифровата инфраструктура (BMVI) обяви намерението си да го финансира. Двувагонният влак ще бъде оборудван с новоразработено задвижване на базата на водорода. Новият Mireo Plus H ще има същата мощност като електрическия му "колега", както и оперативен пробег до 600 километра.

Във водородната надпревара има и проект с българска следа. Става въпрос за най-мащабната слънчева и вятърна ферма в света - Asian Renewable Energy Hub (AREH) в Австралия, с прогнозна стойност от около 40 млрд. долара, която ще произвежда зелен водород, който ще се изнася към Азия. Проектът ще се реализира в слабо развитата област Палибара, в западната част на страната. Съосновател и съдружник в една от компаниите зад него - PostScriptum, е българинът Димитър Енчев.

Плановете на ЕС

На целия този фон от мегапроекти и инициативи Европейският съюз изглежда някак изоставащ, макар именно той да е моторът на водородната революция с плановете си за декарбонизация на икономиката. Да, отделни компании работят в тази посока и инвестират немалко средства, но по-скоро ЕС изглежда като този, който ще дава парите за водорода, а не толкова като този, който ще го произвежда.

Преглед на оригинала

Представената неотдавна от Брюксел Водородна стратегия за климатично неутрална Европа предвижда между 320 и 458 млрд. евро инвестиции, които за много компании вече са истинска движеща сила. Част от финансирането ще дойде по линия на Зелената сделка, за която ЕС е обещал 1 трилион евро, две трети от които под формата на безвъзмездни средства.

Планът залага на увеличаване на капацитета на електролизаторите в ЕС от сегашните 60 мВт до 6 гВт до 2024 г., или повишение от цели 100 пъти. До 2030 г. пък са заложени цели от 40 гВт. Изчисленията сочат, че само това ще струва между 24 и 42 млрд. евро по сегашните цени. Много вероятно е обаче в хода на инвестициите срещу същата сума да се получат по-големи мощности, тъй като, подобно на соларните панели, с развитието на технологиите, от една страна, разходите намаляват, а от друга, ефективността се увеличава.

По-голямата част от очакваните инвестиции всъщност са точно за нови ВЕИ мощности, с които да се осигури ток за въпросните електролизатори. Според стратегията на ЕС ще са нужни 80 - 120 гВт нови соларни и вятърни централи, за които ще отидат 220-340 милиарда евро. За сравнение - след рекордната 2020 г. в Испания, през която беше отчетен 40% скок на инсталираните нови соларни мощности, сега страната има капацитет от близо 12 гВт.

Още 11 млрд. евро ще са нужни в ЕС за модернизиране на съществуващите сега H инсталации на фосилна основа с улавяне и съхранение на въглерод. Други 65 млрд. евро ще бъдат насочени към системи за транспорт, разпределение, съхранение и зареждане с водород. Очаква се държавите членки и частният сектор също да се включат с финансиране. Консорциум от 30 европейски компании вече обяви, че стартира инициативата HyDeal Ambition, чиято цел е да осигури водород от възобновяеми източници на конкурентна цена до 2030 г. Плановете включват мобилизирането на 95 гВт соларни мощности в следващите 10 години, които да обезпечат производството на 3.6 млн. тона годишно зелен водород.

Според стратегията ще се развиват местни водородни клъстери, като например отдалечени области или острови, или регионални екосистеми - т.нар. Водородни долини, в които газът ще се генерира от децентрализирано производство на електроенергия от ВЕИ и ще задоволява местно търсене, с пренос на кратки разстояния. В такива случаи специалната инфраструктура може да използва водород не само за промишлени и транспортни приложения и за електроенергийно балансиране, но и за осигуряване на топлоенергия за жилищни и търговски сгради. Един такъв пример в България може да бъде комплекса "Марица-изток". Обявени бяха и конкретни планове в тази посока - ще се строят нови газопроводи, пригодени и за водород, до ТЕЦ-овете в Маришкия басейн и свързаната с Христо Ковачки централа край Бобов дол. Освен това ще се финансират пилотни проекти за водородни технологии с близо 40 млн. лв. (повече вижте на стр. 16).

Ако плановете на Брюксел се осъществят, през 2050 г. това реално може да доведе до удвояване на потреблението на енергия в Европа (най-вече за електролизаторите), което буквално ще изисква двойно повече от сегашните мощности и двойно по-голям капацитет за разпределение на електроенергия. Инвестициите в тези звена не са посочени, но със сигурност ще става дума за стотици милиарди евро.

Какво се крие в горивната клетка

Най-ефективният начин за използване на водорода като гориво не е директното му изгаряне, а приложението му в т.нар. горивни клетки. Поради своята енергийна ефективност водородната горивна клетка е два до три пъти по-ефективна от двигателя с вътрешно горене, задвижван с газ. Тъй като могат да функционират независимо от мрежата, горивните клетки могат да се използват във военното дело или пък в зони на бедствия и да работят като независими генератори на електричество или топлина. Когато са фиксирани, водородните генератори могат да бъдат свързани към електрическата мрежа, за да генерират постоянен ток.