Преди проверките ЕСО обяви нова съмнителна мегапоръчка за 275 млн. лв.

Маневрите на Цачев

През лятото на 2019 г. изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев е сключил рамкови споразумения за ремонтни дейности с ЕМУ и "Импулс ко" - собственик на първата, за която преди е работил Цачев, е Таню Танев, а втората е притежание на Свилен Кръстанов, но двамата са свързани през други дружества. Общият бюджет по договорите е 70 млн. лв., а срокът им на действие - до лятото на 2023 г. Защо тогава е нужно ЕСО да сключва нови, петгодишни рамкови споразумения за 275 млн. лв., при положение че има такива, които ще са валидни още две години, не е ясно.

Единственото логично обяснение е, че се прави опит за "изчистване" на досегашните схеми. На практика за изминалите две години ЕСО е възложила дейности за над 220 млн. лв. на ЕМУ и "Импулс ко", или над три пъти повече от предвидения в рамковите споразумения бюджет. Освен това са възлагани не само рутинни дейности по поддръжка на мрежата, а изцяло нови проекти като далекопровод до Гърция, който отгоре на всичко е финансира с европари и би следвало за него да се проведе открита процедура.

Ангелин Цачев, изпълнителен директор на ЕСО. Фотограф : Цветелина Белутова

Възможно е сега ЕСО да прекрати тези рамкови споразумение от 2019 г. с мотива, че бюджетът за тях е изчерпан, като така формално избегне още по-тежки санкции при предстоящите проверки от АДФИ и Министерството на енергетиката.

Безлимитен чек

Какъвто и да е развоя обаче е сигурно, че и новите рамкови споразумения, макар с четворно по-голям бюджет от предишните, пак ще бъдат надвишавани. От документацията е видно, че ЕСО си е дал незаконосъобразната възможност да възлага на изпълнители допълнителни проекти, чиято отделна цена е до 10% от бюджета на рамковото споразумение. Или с други думи, след като предвидените 275 млн. лв. свършат, плащанията могат да продължат безконечно със суми съответно до 9.3 млн. лв. за едната обособена позиция (10% от 93 млн. лв.) и 18.3 млн. лв. за другата (10% от 183 млн. лв.).

Проблемът при този подход е, че множество дейности ще бъдат възлагани по неизвестни и неясни критерии и без каквато и да е конкуренция при цените.

Тук интересното е и друго - ЕСО периодично възлага отделни поръчки за доставка на различни материали, които се използват при ремонт и строителство на електропроводи. Поради което възниква въпросът къде и как се влагат те, след като почти всички ремонтни и строителни дейности се извършват по линия на въпросните рамкови споразумения.

Скрит достъп до европари

В документацията на новата мегапоръчка ЕСО изрично посочва, че няма да ползва европейски средства за проектите, които ще се реализират през рамковото споразумение. Но веднага след това се прави следното уточнение: "В случай че за конкретен обект/строеж по предмета на рамковото споразумение бъде получено/одобрено такова финансиране/съфинансиране (проект и/или програма, финансиран/а /съфинансиран/а със средства от ЕС или международна организация, международна финансираща институция, друга организация или орган), възложителят посочва това в поканата за вътрешен конкурентен избор, в договора по него, съответно в допълнително споразумение към такъв договор (ако финансирането/съфинансирането е получено/одобрено след изпращане на поканата, при провеждане на вътрешен конкурентен избор или след сключване на договора), в обявлението за възложена поръчка, както и в обявлението за приключен договор."

Подобен подход обаче е изключително спорен и дори на ръба на закона, тъй като има изискване всички проекти, които се финансират с европари, да бъдат реализирани чрез открити процедури по Закона за обществените поръчки, така че да могат да участват всички заинтересовани компании, включително от чужбина.

Ако се стигне до санкции заради ограничената конкуренция при възлагането на такива проекти през рамкови споразумения, е възможно те да са в размер на 100% от финансовата помощ.