Румяна Грозева: С "Марица-изток" хвърляме непрекъснато пари през прозореца

Ако започнем сега, с много ясна посока и престанем безотговорно да лъжем хората, които така или иначе са доста уплашени, нещата могат да се случат достатъчно добре.

Това объркване и заблуждение до голяма степен беше създадено от предишното правителство, което в последните три години обещаваше "светло бъдеще" за въглищата, а в Брюксел приемаше политиките на "Зелената сделка".

- Ние сме закъснели много повече от три години - поне 15-16 години. Затова не искам да кажа, че само предишното правителство е виновно. Да, то носи отговорност, но не само. Не мога да оправдая и синдикатите, които се противопоставят на тези процеси. Ето например ние като агенция участваме в сесиите на платформата на ЕС за въглищните региони в преход и на едно от откриванията Клаус-Дитер Борхард, главният директор на ГД "Енергетика" към Европейската комисия, излезе и каза: "Всъщност единствената държава, която не е представена тук, е България." А това са пропуснати възможности за размяна на идеи, за черпене на опит. Там бяха синдикати от Испания, които искаха повече финансиране, кметове на засегнати градове Никой не е готов за изоставянето на въглищата, за прехода, но се търсят възможностите. В редовна комуникация сме с колеги от Полша, Чехия, Словения, Румъния. Всеки си разглежда допуснатите грешки в миналото и планира на база на научените уроци.

Като казвате кметове, какво прави кметът на Стара Загора? Ангажиран ли е достатъчно с тази тема според вас?

- Той е ангажиран дотолкова, доколкото може един кмет в България да се ангажира с тези неща. Голямата разлика с другите европейски държави е, че там имат що-годе някаква регионална независимост и децентрализация. Затова при нас един кмет, колкото и да иска, не може да бъде лицето на енергийния преход, при положение че цялото правителство отказва да прави такъв. А целия този комплекс "Марица-изток" е доминиран именно от държавата.

А имате ли разговори и въобще сътрудничите ли си с ръководствата на държавните мини и ТЕЦ "Марица-изток 2"?

- Да, имали сме срещи с Андон Андонов, директор на "Мини Марица-изток", който обаче в случая е един изпълнител, който спазва закона - да добива въглища. С Живко Динчев директна среща не сме имали до момента. Но ситуацията е същата - той е изпълнител и трябва да произвежда ток от въглищата. Има решение на по-предишното Народно събрание. Ако спрат да го правят, ще нарушат разпоредбите. И те са прави от своята гледна точка.

Да, но като изпълнителни директори на тези дружества трябва да търсят възможности за тяхното съществуване, а не просто да трупат едни загуби и да разчитат, че някой ще ги спаси.

- Ако тръгнем по тази логика, още от през 2005 г. всички тези неща трябваше да се вземат предвид и всеки да се е направил сметката. Сега загубите ги плащаме ние, държавата. От нашите сметки и данъци БЕХ осигурява парите за въглеродните емисии на ТЕЦ "Марица-изток 2". А това са пари, които могат да бъдат похарчени доста по-разумно, ако тенденциите в енергетиката бяха взети предвид в миналите години.

Едно от обсъжданите решения е върху старите минни полета да се изградят фотоволтаици и държавното дружество да започне да печели от продажбата на ток...

- Да, има такива предпроектни проучвания в "Мини Марица-изток". Но не знам за какви мощности и цели става въпрос.

Но вероятно те не се реализират, защото ще влошат още повече състоянието на държавния ТЕЦ, който сега осигурява електроенергия за мините.

- Колко повече да го влошат? Ние сега продължаваме да отваряме прозореца, да хвърляме едни пари на вятъра и да затваряме прозореца до следващия път. Вместо тези пари да бъдат пренасочени за по-добро образование, здравеопазване за по-добра енергетика.

ТЕЦ "Марица-изток 2" реално работи на 20-30% от капацитета си, и то благодарение на извънредни заповеди на енергийния министър. Но всички служители ходят на работа като за 100%, и получават заплати. Подобно е и при мините, където работата също е намаляла заради по-малкото производство.

Сега се работи по т.нар. Териториален план за развитие, с който ще се кандидатства за финансиране по Фонда за справедлив преход. Той ли ще очертае пътя за излизане от сегашната задънена улица?

- Не смятам, че този план ще постигне кой знае какво в тази ситуация, защото стъпва на грешна основа. Пак чакаме някой отвън да ни "оправи", а накрая той става по-добре, а не ние. Решението е в нас и трябва да започнем да си вярваме малко повече.

Агенцията за регионално икономическо развитие беше поканена да се включи в разработването на плана за Стара Загора. В самото задание на ЕК за изработването на този план регионът е подчертан с две черти, но освен него се споменават и съседните Хасково, Сливен и Ямбол. В същото време, след като започнахме работа с PWC, които са наети от ЕК за консултант по изработването на тези планове, разбрах, че те са в контакт основно с три общини от целия Старозагорски регион - Стара Загора, Раднево и Гълъбово. В област Стара Загора обаче има 11 общини, ами тези в съседните области?

Анализите показвали, че най-много заети в комплекса "Марица-изток" били от тези три общини. Но тук имаме много свързани бизнеси, които не са там, но ще бъдат засегнати от промяната. Освен това парите по Фонда за справедлив преход са за развитие на региона като цяло, а не са за тази или онази община. Също така никой не е казал, че заетостта трябва да остане в сектора на енергетиката или в тези три общини. Има много други потенциали, които могат да се развият. Трудовата миграция се планира - както хората са свикнали да пътуват натам, ще започнат да пътуват надругаде, ако трябва. Въпросът е да има алтернатива.

Ако планът остане затворен само в Стара Загора, Раднево и Гълъбово, няма да има търсеният ефект.

Отделно, има пълно разминаване и в това, че предишното правителство искаше да вкара във Фонда за справедлив преход още 5 области, тъй като и те били енергийно интензивни. Това обаче означава по-малко пари за реално засегнатите Стара Загора, Перник и Кюстендил. А през цялото време се тръби, че парите за България са крайно недостатъчни за прехода в региона. За другите 5 области става дума с мерки, които могат да бъдат финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост или Кохезионната политика. Но като оставим това настрана, самите консултанти от Световната банка, които са наети от Министерството на енергетиката за въпросните допълнителни области, и PWC, които са наети от ЕК за основните три области, реално не са в активно сътрудничество.

А къде е българското правителство в целия този процес по планиране, който изглежда доста хаотичен?

- Не знам къде беше преди. Правеха се някакви неща на централно ниво - хаотични. Сега се правят пак някакви неща, но нямам директен поглед, защото нещата пак се случват на централно ниво.

Добре, все пак може ли да кажем, че до края на годината ще имаме план за енергийния преход на Стара Загора?

- Това, по което работи PWC, не е самият план. Това е анализ, на базата на който трябва да се изготви планът. Залагат се визия, приоритети, мерки.

Кой тогава ще изготви този план?

- Вероятно ще има нова процедура за избор на консултант.

Това означава 2022 г.

- Всички отиват натам. Не е само България.

Какво според вас трябва да се направи още сега, този месец или до края на годината в Стара Загора, за да има шанс за добър и безболезнен преход?

- На първо място трябва да се започне с открит диалог, какъвто в момента липсва. Като проекти имаме нужда от Интегриран план за развитието на територията на "Марица-изток". Огромните земи на мините, някои от които са вече рекултивирани, а други са лунни пейзажи, могат да бъдат обособени в отделно дружество. То може да ги управлява като цялостна индустриална зона заедно с общините и държавата.

Може да се каже - ето, ние има невероятните 240 кв. км индустриална земя, която няма нужда да се отчуждава или да й се променя предназначението. Какво искаме да развиваме там? Тракийският университет например има няколко експериментални проекта, за които може да се даде част от терена, ако се привлекат и други институти от Европа и света, за да се получи наистина симбиоза. Друга част може да е за индустриална симбиоза, която да използва ресурсите на тази зона - и като земя, и като полезни изкопаеми - лигнитите имат и други приложения, и като хора - не става дума само за миньори, има и много инженери, техници и др.

Тук може да става дума за инсталации за зелен водород, за системи за улавяне и трансформиране на CO2, различни други производства и т.н. Такъв един комплекс може да е привлекателен за инвестициите, които сега напускат Азия и се връщат обратно към Европа заради нуждата от скъсяване на веригите на доставки покрай пандемията от коронавирус. Можем да им осигурим чиста енергия, подготвени кадри, подходящи терени. Всичко. Нужна е само ясна визия. И отваряне към света.

Въпросът е дали няма да ни изпреварят съседните държави?

- Ние вече губим. И на национално, и на европейско ниво. На национално, защото комплексът е най-добре подготвен за нови енергийни мощности, свързани с позеленяване на енергийния ни микс, но поради липсата на политика в тази посока инвеститорите работят по свои проекти, които са пръснати в цялата страна. От друга страна България не е страната с единствените региони в преход и другите вече са се заявили. Ние сме в реална конкуренция за привличане на инвестиции с тях.

Интервюто взе Ивайло Станчев