Любомир Спасов: Заменяме въглищата със слама, затова замърсяваме по-малко

- Още не е решено.

А как обяснявате намалените емисии, които "Джи Ем Ай верифай" започва да отчита в ТЕЦ "Бобов дол"?

- Понижението на емисиите всъщност идва оттам, че през последните три-четири години започнахме сериозно да допълваме енергийния микс от въглища с други видове горива и с технологии, които водят до голямо понижаване на емисионните фактори. Едно от нещата, които сме направили, е, че вече използваме огромни количества биогорива.

Каква точно са тези биогорива?

- Основно става дума за слама, а когато има възможност, и дървесен чипс. Те са с нулев емисионен фактор и когато заместваме въглищата с такива горива реално намаляваме общото количество CO2 емисии на централата. Освен това въглищата, които ползваме, са с 1100 - 2000 калории, докато сламата е с 3500 - 4000 калории. Тоест заместването на единица обем е две към едно при получената топлина.

А откъде осигурявате тези биогорива?

- Купуваме от цялата страна. Дори в момента, ако отидете в централата, ще видите поредица от тирове със слама.

Излиза ли сметката при тези разходи за транспорт и все пак покупката на самата суровина?

- Излиза, защото CO2 емисиите са към 55 евро/тон и ще продължат да поскъпват.

А има ли отношение изгарянето на RDF отпадъци към намалените емисии през последните две-три години?

- Нямат особено отражение, тъй като са много малки количества. Но RDF е гориво с нисък емисионен фактор и е важна част от енергийната трансформация.

Освен промяната в горивния микс, споменахте и нови технологии. Какво точно имате предвид?

- Имаме ниско емисионни прахови горелки. С тях първоначалното горене става при ниски температури и недостиг на кислород. Резултатът е, че въглищата се разлагат термично, без да е завършен горивният процес. Така се образува газова смес от метан, въглероден окис и водород. Във втората фаза се инжектира суха водна пара директно в пещите, което допълнително намалява емисии - извършва термично разлагане на парата на водород и кислород, с което се намалява делът на въглерода в общото гориво.

Това е инвестиция, която сте направили в последните две години, така ли?

- Да, точно така. Допълнително с тези горелки понижаваме и азотните окиси, защото при нискотемпературното горене те са в много по-малки количества.

А бихте ли допуснали независими неправителствени организации, например "Грийнпийс", да извърши собствена проверка и одит на вредните емисии на ТЕЦ "Бобов дол"?

- Когато сме готови с резултатите за емисиите за годината и ги дадем на верификатора, мисля, че няма проблем за такава допълнителна проверка.

В публикацията на OCCRP се посочва също, че "Джи Ем Ай верифай" е регистрирана на един и същ адрес с "ОЗК застраховане", която е собственост на Христо Ковачки. И по тази причина е свързана и с ТЕЦ "Бобов дол".

- В големи офис сгради много фирми са регистрирани на един и същ адрес.

Казва се още, че адвокатът на "Джи Ем Ай верифай" Елена Добрева, която извършва вписванията в Търговския регистър, е бивш служител на също свързаната с Ковачки ТЕЦ "Брикел", както и кандидат за общински съветник в Стара Загора от партията на Ковачки Българския демократичен център (БДЦ).

- Тя е адвокат на свободна практика и може да работи за различни хора и фирми. Лично аз не я познавам.

През тази година да очакваме ли още по-ниски отчетени емисии от ТЕЦ "Бобов дол"?

- Нашият стремеж е непрекъснато да намаляваме емисиите. С колко точно ще успеем да ги редуцираме обаче е рано да се каже. Ще имаме повече яснота в края на годината, тъй като това е процес с натрупване. Но това ни е основна цел - и то не само защото спестяваме разходи за квоти, а защото подобряваме и качеството на изхвърляните в атмосферата газове.

Всъщност черният дим от комините на централата винаги е бил повод за дискусии колко точно замърсява тя и дали спазва установените норми?

- Този черен дим е голям проблем за нас. Той се наблюдава в моментите на разпалване на блоковете, когато се използва мазут. Именно тогава се отделя този гъст черен дим.

Фотограф : Георги Кожухаров

Защо се налага да има толкова разпалвания на блоковете? Не работят ли те в постоянен цикъл?

- Напоследък централата работи нон-стоп на два блока. Но когато има проблем с някой от тях, включваме резервния. Три-четири пъти в месеца се налага такова превключване.

Решението да не се използва мазут в този процес е преминаването на природен газ. Преди време бяхте обявили, че инвестирате в собствен газопровод, който да позволи именно това. Докъде е този проект?

- Работният проект за трасето и газоразпределителната станция са почти готови. С "Булгартрансгаз" имаме подписан договор за присъединяване и определена точка за връзка - до пътя Дупница - Кюстендил. Не сме готови още обаче да поискам разрешение за строеж, тъй като тази седмица изтича срокът за преотреждане на земята.

Какви са параметрите на тази инвестиция и какъв ефект очаквате от нея?

- Само преработката на трите блока е около 2 млн. евро, газоразпределителната станция е още около 1 млн. евро, самото трасе Може би около 4-5 млн. евро ще струва всичко. А освен за разпалване на блоковете имаме идея да добавим и четири газови когенератора, които да произвеждат пара и електроенергия, когато не е необходимо високо натоварване на централата.

За какво ще използвате парата от тези когенератори?

- Имаме собствени потребности - за нискоемисионните горелки. Има планове на площадката на ТЕЦ-а и около нея да се изгради индустриален парк, който може да потребява тази пара.

Фотограф : Георги Кожухаров

ТЕЦ "Бобов дол" беше включен в първия вариант на Плана за възстановяване чрез проект на "Булгартрансгаз" за свързване с магистрален газопровод. В последния вариант на плана обаче това отпадна. Какво означава за вас тази промяна и въобще има ли нужда от допълнителен газопровод, след като сега изграждате свой такъв?

- Това е сериозен проблем за нас, защото една от най-големите ни надежди за трансформация на централата е тя да премине изцяло на газ. Като планираните газови турбини са с възможност до 50% от горивото да бъде водород.

Кой би доставил такива турбини?

- "Сименс". Ние имаме готов проект при тях.

Захранването на тези турбини не може да стане с инвестицията, която сега правите за свързване с газовата мрежа, така ли?

- Не, защото газта, която ще стигне до централата, ще бъде малко като количество и с ниско налягане. За да работи ТЕЦ-а на газ, е нужен магистрален газопровод, който да осигури нужното количество и налягане.

А би ли било икономически изгодно да се произвежда ток от газ в такава централа?

- Много високоефективни са тези газови турбини и компенсират цената на газа, която също расте сега. Освен това вредните емисии са много по-малко.

Какво е обяснението, че газопроводът до "Бобов дол" е изключен от Плана за възстановяване?

- Аз не съм чул някакво обяснение. Освен това от такъв един газопровод би се възползвал не само ТЕЦ-а, но и цялата индустрия в региона на Дупница, Кюстендил и Благоевград. Това ще позволи и обособяването на индустриална зона край Бобов дол. Не знам защо се отказаха от това.

Какви точно са ви плановете за трансформация на зоната около ТЕЦ "Бобов дол". Казвате индустриална зона, преди имаше информация за голям ВЕИ парк с компонент за производство на водород...

- Соларният проект е в много напреднал етап - земята вече е отредена, става дума 1200 декара. Ще инсталираме общо около 100 мегавата (в момента най-голямата соларна централа в страната е с 60 мВт - бел. ред.). Инвестицията ще бъде комбинация от собствени и приведени средства, като планът е това ВЕИ да произвежда зеления водород за ТЕЦ-а. За начало обаче ще продава електроенергия и ще балансира централата. По отношение на индустриалната зона в района на "Бобов дол" - може да предложим сигурно и по-достъпно като цени електрозахранване на инвеститорите, тъй като няма да се заплащат мрежови и други такси. Може да предложим пара и гореща вода. Има всичката необходима инфраструктура - жп, магистрала, ВиК. Надяваме се, че все пак ще има и индустриално захранване с газ. Имаме меморандум за сътрудничество с "Тракия икономическа зона", които ни помагат в разработването на тази идея и привличането на инвеститори.

Колко хора са заети сега в ТЕЦ "Бобов дол"?

- Пряко над 1000 човека. Още около 1500 за заетите в мината, която работи изцяло за нас. Ако прибавим и непряко свързаните с тази дейност фирми, стават още повече.

Какви са реалните хоризонти пред централата? Ясно е, че около 2025 г., каквито и горивни миксове да правите, няма да може да покриете еконормите на ЕС.

- Надяваме се в периода 2025-2027 г. да имаме изградени газови мощности в ТЕЦ, заедно с газовите когенерации и фотоволтаичния парк. По този начин смятам, че на годишна база ще произвеждаме повече електроенергия, отколкото сега. Освен това с отпадането на въглищата ще освободим огромни терени, които сега използваме за складове. Това са готови зони за привличане на инвеститори.

Интервюто взе Ивайло Станчев