Буря с енергийните цени

Битовите потребители все още няма да усетят пряко енергийния шок, тъй като техните цени са регулирани от държавата. Но вече е сигурно, че от 1 януари - точно в зимните месеци - това ще се промени. И то съществено, особено при парното и топлата вода.

Накратко - започва най-голямото поскъпване на енергийните цени от зимата на 2013 г., когато първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка заради масовите протести. За разлика от тогава обаче сега възможностите за туширане на напрежението с политически решения като това административно да се намалят цени са невъзможни. От една страна, няма стабилно мнозинство в парламента, което бързо да гласува каквото и да е, а много скоро дори няма да има действащ парламент. От друга - намесата на държавата в свободния пазар на електроенергия и природен газ е недопустима по европейските правила, особено като се имат предвид случилите се вече борсови пазарни обединения със съседни държави.

Какво се промени

Само за година енергетиката мина от едната крайност в другата. Докато през 2020 г. заради локдауните покрай сovid-19 бяха отбелязани рекордно ниски цени на тока и газа в световен мащаб, през 2021 г. възстановяването на икономиките предизвика невиждан от десетилетие ръст. А от юли насам цените и на електроенергията, и на природния газ в Европа са на рекордно високи нива.

България вече не е изолирана от тези тенденции и точно затова усещаме пряко динамиката при цените - миналата година беше евтино, тази е скъпо. Има обаче и чисто български особености, които допълнително утежняват положението.

Основното при тока е това, че именно в този период се случи пълната либерализация на електроенергийния пазар за бизнес потребителите. От 1 октомври 2020 г. всички стопански клиенти, които до онзи момент се снабдяваха с ток по регулирани цени също както домакинствата, бяха задължени да преминат към свободно договорени цени, като сключат договор с доставчик.

Заради липсата на широка информационна кампания, но най-вече заради ниските цени на тока в този период, повечето фирми не предприеха действия за избора на нов снабдител. В резултат над две трети от микро-, малките и средните компании бяха служебно прехвърлени към снабдителите от групите на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", където цените се определят по типови договори и бяха малко по-високи от борсовите, но близки до регулираните, които бизнесът така или иначе имаше до преди това.

Гратисният период за това служебно снабдяване обаче изтече на 30 юни. Но информационна кампания отново нямаше и дребните предприемачи масово не разбраха, че пак по служебен път са променени условията им за доставка на ток. В случая всички бяха прехвърлени към т.нар. Доставчик от последна инстанция (ДПИ) - това са пак дружествата на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", но в друга тяхна роля и при възможно най-високите цени на тока.

Преглед на оригинала

Един вид се приема, че всички тези фирми не са заявили предварително, че искат да потребяват електроенергия и когато реално правят това, биват снабдявани извънредно, извън графиците, по цена за небаланс. За септември цената на тока от ДПИ е с 10-18% по-висока от тази, която предлагат различните пазарни участници, включително самите търговци на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", стига, разбира се, да се сключи договор с тях.

По данни, предоставени на "Капитал" от трите електроразпределителни дружества, в това положение към момента са около 55% от фирмите, които на 1 октомври 2020 г. излязоха на свободния пазар. Или общо над 160 хил. обекта в цялата страна. Тези от тях, които не са сключили договор с търговец на ток до 10 септември, ще продължат да се снабдяват от ДПИ и през октомври. Следващият прозорец за смяна ще е до 10 октомври и важи за доставките на ток от 1 ноември.

При природния газ пък в началото на 2020 г. бе променена формулата, по която се формира цената на руския газ. В нея към петролния и доларовия индекс с голяма тежест бе включен и компонент, който отчита динамиката на европейските газови борси (TTF). По тази причина тогава газът рязко поевтиня, а сега се покачва. Но конкретно за България от значение е и недостроената все още газова връзка с Гърция. Това ограничава възможностите за внос на азерски газ, който в този момент е със значително по-ниска цена от руския (заради условията в дългосрочния договор) и би могъл да ограничи поскъпването за вътрешния пазар.

Преглед на оригинала

Изобилие от причини

Повишаването на енергийните цени е факт в целия свят или поне там, където действат пазарните сили. Именно те са и първият фактор - отпадането на ковид ограниченията и ваксинацията оживиха икономиките, особено в Азия, накъдето се насочиха доставките на LNG (втечнен газ). Засега петролът изостава от тази тенденция, но както е известно, предлагането му се контролира от картел, а и движението на хората, особено полетите, все още са на по-ниски нива от преди пандемията.

На пазара на природен газ обаче има няколко конкретни причини за поскъпването извън възстановяването на икономиката. Например през първите месеци на тази година, когато започна повишението на цените, европейските газови оператори хеджираха поскъпването, като започнаха да теглят повече природен газ от хранилищата, които бяха запълнили през 2020 г. при рекордно ниски цени.

Това обаче се оказа лошо решение, тъй като търсенето на газ продължи да се увеличава. Така през лятото газовите хранилища се оказаха критично празни, а възможностите за запълването им - изненадващо ограничени. С няколко "профилактични" ремонта на важни газопроводи руската "Газпром", която е основен доставчик на природен газ в Европа, създаде допълнителен недостиг на газ и успя да повиши още повече цените.

Получава се нещо като ефект на доминото, защото газовите оператори правят всичко възможно да запълнят хранилищата преди зимата, купувайки на "всяка цена", което пък автоматично означава, че няма как да очакваме поевтиняване в следващите месеци, когато ще започне да се черпи именно този скъп газ, който се нагнетява в момента.

Паралелно с това се случва и най-голямото поскъпване на въглеродните емисии в ЕС. През последните седмици те се търгуват над 60 евро/тон при само 27 евро/тон преди година.

Преглед на оригинала

Тези два фактора са в основата и на поскъпването на електроенергията, която в голяма част от Европа, включително в Гърция, към която е най-големият ни износ, се произвежда именно от газ. Тук само ще припомним, че в последния вариант на българския План за възстановяване е заложено изграждането на 1000-мегаватова паро-газова ТЕЦ.

Може да звучи парадоксално, но поскъпване има дори при въглищата, тъй като заради рекордните цени на газа в някои случаи производството на ток във въглищни ТЕЦ е по-изгодно, въпреки екологичните изисквания на Брюксел. В България цената на лигнитите, които се добиват в Маришкия басейн, е регулирана и е по-ниска от пазарната.

Какво да се прави

Служебното правителство е подготвило пакет от мерки в енергетиката срещу рязко повишаване на основни стоки, храни и услуги. Това съобщи по време на парламентарния контрол миналата седмица служебният премиер Стефан Янев.

"Ще бъде някакъв микс от решения, които са свързани с дейността на електроенергийните дружества, с дейността на българската независима енергийна борса, в рамките, разбира се, на закона, съгласувано с регулаторните органи и това, което е възможно - да се дадат възможности за успокояване на пазара и бизнеса. Тези мерки са предвидени и следващата седмица ще бъдат огласени и коментирани както с бизнеса, така и с обществото", каза той. Но такива към момента няма и дори не се дискутират. "Капитал" отправи искане за интервю с министъра на енергетиката Андрей Живков, но до среща не се стигна.

На практика единственото, което служебното правителство успя да направи през последния месец, е да накара държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" да започне да работи на по-голяма мощност, така че да предложи повече електроенергия на борсата и съответно да отговори на високото търсене - по данни на БЕХ около 35% от цялото производство на ток в страната се изнася.

В предишните месеци държавният ТЕЦ нямаше шанс да продава скъпата си енергия, но от август насам цените са такива, че покриват по-голямата част от разходите на централата и увеличеното производство би намалило загубата й (над 340 млн. лв. за 2020 г. и нови 247 млн. лв. до 30 юни 2021 г.). Въпреки този шанс директорът на дружеството Живко Динчев (назначен още през 2013 г. на този пост) отказваше да увеличи производството и се стигна до абсолютния ценови рекорд на Българската независима енергийна борса - на 4 август цената беше 330.73 лв./мВтч.

Като цяло обаче активирането на държавния ТЕЦ "Марица-изток 2" е моментно, а не дългосрочно решение. Ако цените на тока се задържат на това ниво, поскъпването на квотите CO2 отново ще направи енергията на централата непродаваема.

На този фон в България продължава да няма действаща схема за компенсации на енергоемките компании. Такива има в страни, като Полша, Чехия и Румъния например. И в резултат на това продукцията на българските предприятия е много по-неконкурентна.

Направи си сам

Заради липсата на реформи в българската енергетика през последните години нямаше и инвестиции в нови производствени мощности, въпреки че себестойността на тока от ВЕИ се понижи значително и вече е най-ниската възможна на пазара за нови централи (около 120 лв./мВтч, докато се изплаща инвестицията и под 10 лв./мВтч след това, докато средната борсова цена за август е близо 220 лв./мВтч).

Преглед на оригинала

Това накара много компании да инвестират в соларни инсталации за покриване на собствените нужди. В зависимост от конкретните дадености - покривни площи, имоти в близост, слънцегреене и т.н., както и от профила на самото предприятие, с такава инсталация могат да се покрият между 10% и 80% от необходимата електроенергия през деня. Което означава, че с толкова ще намалее закупена електроенергия от пазара. И фирмата ефективно ще намали разходите си.

През миналата година бяха въведени над 100 такива соларни централи за собствени нужди с обща мощност около 60 мегавата. За тази година очакванията са за два пъти повече мощности.

Този подход обаче също създава проблеми за енергетиката на национално ниво - при облачно време или през зимата собствените мощности трябва да бъдат заместени с нещо друго, като засега единственото възможно е ТЕЦ. Но България не извърши нужните реформи в сектора през изминалите години и заради това не въведе т.нар. Механизъм за капацитети, с който можеше да продължи да плаща допълнително на централите до 2025 г., за да стоят в готовност. Сега държавната помощ е непозволена и съответно дружества като ТЕЦ "Марица-изток 2" неминуемо ще са на минус, дори и да работят понякога за свободния пазар, както се случва сега.

Зимата на нашето недоволство

Прогнозите за енергийните цени поне през тази зима не са никак благоприятни. Фючърсите на електроенергията на борсата HUDEX за октомври и ноември са на нива около 125 евро/мВтч, или с около 15% над рекордните нива от август.

При газа понижение се очаква чак през второто тримесечие на 2022 г., за когато фючърсите са на нива 35 евро/мВтч при сегашни стойности около 50 евро/мВтч. Всичко това гарантира повсеместно повишаване на разходите - както на бизнеса, така и на хората. А оттам и цялостно поскъпване на живота.