Токов удар по веригата на бизнеса

До същата крайна мярка - временно спиране, е стигнала и "Група Технология на металите - Ангел Балевски холдинг" (MTG), която включва заводите "Осъм" - Ловеч, "Алуком" - Плевен, и "Центромет" - Враца. "В силен месец като август се наложи да спрем и трите ни леярни заради невъобразимо високите цени през първите няколко дни на месеца", каза изпълнителният директор на групата Росана Дачева и уточни, че токът е около 15% от разходите за производство.

Встрани от прожекторите засега като че ли остава един друг бизнес сегмент, който е огромен потребител на ток и чието евентуално спиране може да има буквално фатални последици. Става дума за производителите на индустриални и медицински газове, включително кислород, използван от много заводи в различни производствени фази. При тях електроенергията представлява над 40% от производствените разходи. А от началото на годината поскъпването на тока е повече от 100%. "Опитваме се да променим цените към нашите клиенти, но понеже договорите ни са дългосрочни, това е изключително трудно и клиентите невинаги приемат новите условия", казаха от една от фирмите, произвеждащи индустриални газове. И добавиха: "Нашият марж не може да поеме удвояване на цената на електроенергията, съответно в момента оперираме на загуба, а това не е възможно да продължи дългосрочно."

Косвен ефект

При някои компании делът на електроенергията в производствените разходи не е чак толкова голям, но поскъпването се усеща косвено - през растящата цена на суровините и материалите, част от която също се дължи на тока. За старозагорския производител на полимерни опаковки "Ате пласт" електроенергията е 7-8% от себестойността на продукцията. Двойното поскъпване обаче и нуждата да ползва върхова енергия заради непрекъснатия режим на работа е сериозен проблем за компанията. "За консуматори като нас цената е убийствена", каза съсобственикът и управител на фирмата Мария Жекова. Ръст има и при други продукти и услуги. "Дървените европалети например скочиха от 15 лв. на 40 лв., поскъпна и транспортът заради по-високата цена на дизеловото гориво, уточни Жекова. И добави: Щяхме да правим индексация на заплатите заради инфлацията, която лека-полека пълзи, но се отказахме, защото токът изяде резервите."

"АТЕ пласт" има и друг енергиен проблем, който допълнително вдига разходите. Заводът се намира в центъра на голям имот, който е приватизиран и улиците попадат в частни парцели. Така компанията не може да се свърже с електропреносната мрежа, а купува ток от частните собственици. Единствената надежда е, че до края на годината ще успее да се се свърже с мрежата и да си избере доставчик.

Фотограф : Анелия Николова

"Токът е убийствено скъп, оттам тръгнаха цените и на производните. В момента има страшна инфлация на суровините за производство."

Станислав Ласков, собственик на "Стримона строй"

Макар че токът е малка част от разходите на производителя на метални конструкции "Стримона строй", той индиректно се усеща през цената на стоманата, която по думите на собственика Станислав Ласков е скочила над 100% тази година. "Токът е убийствено скъп, оттам тръгнаха цените и на производните. В момента има страшна инфлация на суровините за производство", коментира той. Това се вижда на практика при всички доставчици, тъй като компанията купува както от "Стонама индъстри", така и от внос. А ефектът за фирмата се измерва в милиони. "Ако обработваме и продаваме 1000 тона метал на месец, сметката ни само за метали е 1.5 млн. лв. повече", обясни Ласков.

Надолу към клиентите, но с отлагане

Производствените предприятия се опитват да отразят повишените си разходи в цените към клиентите, но това невинаги е възможно. Затова и поскъпването остава за сметка на маржа им. "Предоговаряме цените с клиентите и те проявяват разбиране, тъй като навсякъде е така. Но не е приятно, защото това не може да стане в кратък срок и се налага ние да поемем увеличението", каза Жекова.

Фотограф : Цветелина Белутова

"Предоговаряме цените с клиентите и те проявяват разбиране, тъй като навсякъде е така. Но не е приятно, защото това не може да стане в кратък срок и се налага ние да поемем увеличението."

Мария Жекова, съсобственик и управител на "АТЕ пласт"

Поскъпването на тока на практика е заличило и усилията на MTG да модернизира леярните си и да ги направи по-енергоефективни. В края на 2019 г. групата приключи голяма инвестиция в обновяване на топлините пещи, която е най-енергоемката част от производството. Това е довело до спад на разходите за електрическа енергия с близо 15%, а в зависимост от натоварването и повече. "При двойно увеличение на цената на тока обаче ефектът от тази инвестиция започва да става нищожен, а имаме да изплащаме и кредити за това", каза Дачева. Успоредно растат и цените на металите. Компанията е била принудена да повиши цените към клиентите си, макар че това често е проблемно. "Нашият бизнес е експортно ориентиран, работим за едни от най-големите световни компании като Deutsche Bahn, Siemens и ABB. Там става въпрос за дългосрочни договори с фиксирани цени и преговорите с такива компании са много трудни и разтеглени във времето, уточни тя. И добави: С тази крива на покачване на цената на електроенергията, общо взето, всеки месец влизаме в преговори, което донякъде изнервя клиентите и застрашава цялостните ни взаимоотношения с тях." По думите й каквито и маржове да е имала компанията, те са изядени и предприятието продължава да работи, просто защото има обвързващи договори. "В режим на минимизиране на загубите сме, вместо да мислим за ръст, какъвто при един наистина регулиран енергиен пазар бихме могли да имаме", добави Дачева.

"В режим на минимизиране на загубите сме, вместо да мислим за ръст, какъвто при един наистина регулиран енергиен пазар бихме могли да имаме."

Росана Дачева, управител на MTG

Подобен проблем има и "Стримона строй". "Много е трудно да предадем поскъпването към клиентите, тъй като сме в промишленото строителство", каза Ласков. Докато жилищното строителство е във възход заради евтиното финансиране и желанието на хората да намерят алтернатива на отрицателните лихви по депозитите, в промишлеността ситуацията е по-различна. "Фирмите изпитват несигурност какво ще се случи с пандемията. При нас всеки един локдаун с подписани договори е изчаквателен период. Това няма как да не се отрази на бизнеса", обясни той. Нещо повече, веднъж сключила договор, компанията няма опция да предоговори цената. А някои проекти продължават повече от две години и при сегашната динамика е практически невъзможно да се предвиди какви ще са цените тогава. "Решението, което сме намерили за момента, е да гледаме да работим по-малки проекти и когато сключим договор, да купим цялото количество метал, което ни е необходимо", каза Ласков.

Скоро и в потребителската кошница

Докато за потребителите на дребно тези тревоги все още звучат абстрактно, това няма да продължи дълго. Много скоро ефектът ще се усети и в тяхната кошница, която вече плавно поскъпва заради други инфлационни фактори. А брашното е една от стоките, чиято цена се отразява на много производители надолу по веригата.

"Основна част от себестойността при нас е цената на пшеницата. Не сме от предприятията с висок коефициент на електроенергийна интензивност, както е в сектори като металургията например, но енергията като цяло също има висок дял в себестойността на крайния продукт - основният консуматор на енергия съответно са съоръженията на мелницата, както и транспортните системи за суровините и материалите през различните части на производствения процес", каза Стефан Христосков, управител на "ГудМилс България", която е собственик на една от най-големите мелници в страната. Продуктите й с марката "София мел" достигат както до индустриални клиенти, така и до потребителите на дребно, като по данни на компанията държат над 50% пазарен дял в стойност при потребителските опаковки. Цените на суровините (пшеницата) обаче също растат, като по думите на Христосков са на по-високи нива с 15-20% спрямо същия период на миналата година. "Това в комбинация с цените на енергията и други консумативи води до постоянно преговаряне на условията с нашите клиенти", каза той. Тъй като доста от партньорите на компанията са индустриални производители и имат сходен ценови проблем, повечето от тях проявяват разбиране. "Опитваме се да намерим приемливи варианти при ценообразуването, с някои от партньорите не съумяваме да постигнем разбирателство и се налага да прекъснем сътрудничество за известно време, докато сме в състояние да предложим по-добри условия", уточни Христосков.

"Мултиплицирането на високите стойности за електрическа енергия по всички нива във веригата на доставки води още по-значими разлики при крайния клиент."

Стефан Христосков, управител на "ГудМилс България"

Тъй като електроенергията не е сред основните разходни пера на компанията, срещу общото поскъпване донякъде помагат краткосрочни решения като ограничаване или отсрочване на част от разходите. "Искрено се надявам обаче ситуацията на енергийния пазар да се подобри бързо. Мултиплицирането на високите стойности за електрическа енергия по всички нива във веригата на доставки води още по-значими разлики при крайния клиент, каза Христосков. И добави: Освен това, ако цените на енергия се задържат на нива, които са най-високи за региона, това със сигурност ще доведе до загуба на конкурентоспособност и за доста български компании (включително "ГудМилс България") и може да ограничи износа към съседни държави."

За производителя на млечни изделия "Деари фууд България" (познат с марките "Терра", Cremle, "Манчо и Румка" и др.) електроенергията формира около 10% от месечните разходи. А между май и август тази година разходите за ток са скочили двойно, независимо че компанията има сключен дългосрочен договор с доставчик на електроенергия. "На свободния пазар сме от самото си създаване и мога да кажа, че позитиви от него реално няма. За да избегнем подобна ситуация, активно проучваме възможността за инсталиране на фотоволтаици по покривите на комбината, с което да хеджираме този риск", коментира управителят Огнян Ганев. Той обясни още, че спецификата на сектора не позволява повече от 5% нетен марж, така че само поскъпването на електроенергията ликвидира предварително заложената печалба. Паралелно с това са поскъпнали и всички други енергийни ресурси, което допълнително оказва негативно влияние върху рентабилността на бранша. "Моите очаквания са една немалка част от компаниите в сектора да имат сериозни финансови проблеми, ако не успеят да предоговорят предварително заложените си производствени цени в договорите си", коментира Ганев.

"Моите очаквания са една немалка част от компаниите в сектора да имат сериозни финансови проблеми, ако не успеят да предоговорят предварително заложените си производствени цени в договорите си."

Огнян Ганев, управител на "Деари фууд България"

Проблемът обаче е, че клиентите изключително трудно приемат предоговаряне на цените, особено по дългосрочни договори за доставка. По тази причина по думите му през тази година се е получило догонване за период от четири месеца на продажбените цени, което да отрази повишилите се разходи за суровини и енергоносители. Надежда за бранша идва от това, че от този месец тече процес на индексация на цените с търговците, което ще позволи на компаниите да повишат маржовете си на печалба през четвъртото тримесечие на годината. Това увеличение на производствените цени обаче в крайна сметка ще бъде абсорбирано от крайния потребител, категоричен е Ганев. "Очакванията ни са, че това ще доведе до свиване на потреблението в краткосрочен аспект."