Миньорите масово остават без работа още през 2026 г.

Дори по някакъв начин да бъде запазена част от дейността на държавните мини и след 2026 г., то ще е с едва 20% от сегашния капацитет.
Дори по някакъв начин да бъде запазена част от дейността на държавните мини и след 2026 г., то ще е с едва 20% от сегашния капацитет.
Дори по някакъв начин да бъде запазена част от дейността на държавните мини и след 2026 г., то ще е с едва 20% от сегашния капацитет.    ©  Цветелина Белутова
Дори по някакъв начин да бъде запазена част от дейността на държавните мини и след 2026 г., то ще е с едва 20% от сегашния капацитет.    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Обещанията за поддържане на въглищата до 2038 г. са по-скоро политически трик за краткосрочни дивиденти.
  • Заради европейски регламенти ТЕЦ-те няма да могат да получават държавна помощ след 2025 г.
  • Освен това самият План за възстановяване изисква отварянето на 1.4 гВт въглищни мощности, около 75% от средно използваните сега.

Официалната позиция на служебното правителство, записана в Плана за възстановяване, е, че България ще се откаже от въглищата през 2038 г. Това донякъде успокои протестите на миньорите и енергетиците от комплекса "Марица-изток", а и изнесе темата встрани от предизборния политически дебат. Но истината е, че въглищната енергетика ще се трансформира принудително много по-рано - още до 2026 г. И реално след само 5 години над две трети от миньорите ще останат без работа. Факт, който в момента никой не иска да спомене.

Причините за това са няколко, като на първо място са самите проекти, заложени в Плана за възстановяване. Най-големият от тях - за изграждане на нова газова централа изисква затварянето на 1.4 гВт въглищни мощности, което е около 75% от средно използваните през тази година. Освен това е предвиден бюджет за мащабно навлизане на соларни системи, които неминуемо ще намалят нуждата от въглища през деня. Мерките за енергийна ефективност пък би следвало да понижат общата консумация на енергия в страната.

Извън това европейската директива за общия пазар на електроенергия забранява на въглищните централи да получават държавна помощ, ако изхвърлят повече от 550 кг CO2 при производството на 1 мВтч. Което за българските ТЕЦ-ове, които изхвърлят по на 1 тон CO2/тон, означава, че ще могат да работят само за свободния пазар. Цените обаче трябва да позволяват това.

Комбинацията от тези фактори буквално ще доведе до почти пълното спиране на дейността на "Мини Марица-изток". Просто защото няма да има кой да купува въглища от държавното добивно дружество.

За съжаление сега не се планират спешни мерки за работниците, а вместо това отново им се дават илюзорни обещания за светлото бъдеще.

Един милиард причини

Във финалния вариант на Плана за възстановяване са направени няколко дребни на пръв поглед корекции, които обаче променят съществено ефектите от заложените проекти. Най-ключово в това отношение е решението на служебното правителство да изгради нова газова мощност от 1 гВт.

Първоначално се предвиждаше тя да е на площадката на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", което буквално изключваше възможността в предвидената иначе тръжна процедура да се включат и други играчи. Сега такова изискване няма, а дори се говори за няколко газови мощности, което предполага, че биха могли да се изградят например четири различни централи в страната с по 250 мВт мощност. Това не само ще насърчи конкуренцията, но и ще подобри състоянието на енергийната система.

Цената на новата мощност е запазена в същия размер - 1.66 млрд. лв., като финансирането ще е: 498.7 млн. лв. от плана, още толкова от Модернизационния фонд под формата на финансов инструмент и 663 млн. лв. частно съфинансиране. При провеждане на търга класирането ще е на база това кой ще поиска най-малко субсидии. А място за наддаване в тази посока има, тъй като според оценки на ЕК инвестицията в нова газова ТЕЦ е 0.5 млн. евро на мегаватчас или за 1 гВт ще са нужни 500 млн. евро, което е под 980 млн. лв.

Всъщност в плана се казва, че трябва да се изградят минимум 1 гВт газови мощности, което означава, че при наддаването може да се стигне до 1.2 или дори 1.5 гВт.

Условието да се участва в търга за газовите централи е да бъдат затворени 1.4 гВт въглищни мощности. Това означава например, че ако държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" иска да получи финансиране за изграждането на 3 паро-газови блока с обща мощност 750 мВт, ще трябва да предложи закриването на поне 1050 мегавата въглищни блокове (съотношение 1:1.4), което е 62% от наличния капацитет на централата.

По същия начин т.нар. американски ТЕЦ: "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица 3" могат да кандидатстват всяка за по един или повече блокове на газ с мощност 300 мегавата всеки и да предложат закриването на съответните въглищни инсталации, още повече че през 2026 г. дългосрочните договори и на двете ще са изтекли.

В наддаването може да се включат още ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и ТЕЦ "Марица 3", а защо не и някои от топлофикациите на въглища.

Всичко това прави уравнението за живота на въглищата доста по-сложно от простата заявка, че ще ги има до 2038 г. Дори да бъдат затворени само 1.4 гВт въглищни мощности, това е около 75% от средно използваните такива през 2021 г. Или казано по друг начин, над две трети от клиентите на "Мини Марица-изток" просто ще изчезнат до 2026 г. Противното означава Планът за възстановяване да не се изпълни и съответно България да загуби заложените в него почти 13 млрд. лв. безвъзмездни средства.

Ефект ще има и за заетите в самите централи, защото газовите мощности изискват два пъти по-малко обслужващ персонал от въглищните.

А за да има въобще възможност за газови ТЕЦ в комплекса "Марица-изток", държавният оператор "Булгартрансгаз" ще получи 330 млн. лв., за да изгради съответната газова мрежа.

Слънцето на промяната

Извън това Планът за възстановяване включва още грантови инвестиции за 1.6 млрд. лв. в енергетиката, плюс още над 2 млрд. лв. съфинансиране. Което е сериозен ресурс, по-голямата част от който е за ВЕИ, също насочен към трансформацията на въглищата.

Всичко това означава само едно - след около 5 години в България ще работят над 2.5 гВт допълнителни ВЕИ мощности, които при средно натоварване от 1300 часа на година (колкото е разчетът на соларните централи сега), означава 3.25 тВтч електроенергия в системата. Това е около 10% от цялото годишно потребление на ток в страната.

В комбинация с газовите проекти с голяма доза сигурност може да се каже, че през 2026 г. ще има изключително малко място за въглищно производство на ток - не повече от 15-20% спрямо настоящето. Но дори и това не е сигурно, защото за да работят такива централи, ще трябва цената на тока да бъде достатъчна, за да покрие разходите им. Заради европейските правила те няма да могат да получават държавна подкрепа, както е сега при ТЕЦ "Марица-изток 2".

Миньорите, компаниите, които работят с мините, Стара Загора и всички останали трябва да са наясно с тези нелицеприятни факти. Въпросът е кой ще им ги съобщи публично. И кога.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS
    • - 6
    • + 9

    Да разрешават по скоро масовото инсталиране на солари по покривите + най новото поколение батерии за съхраняване на енергията и забравяме за кюмюра ...

    Нередност?
  • 2
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • - 15
    • + 9

    До коментар [#] от "":

    А който няма едни 20 хиляди за подобна щутротия или няма покрив на който да ги сложи, да се готви да избира между топлото, лекарствта и храната ли?
    Това ви е проблема на зелените чукундури, виждате само това което ви харесва, а не истинските проблеми на народа и затова никога няма да управлявате тук. НИКОГА!!
    Вие ще сте причината аз и много други да не гласуваме за ДБ.

    Нередност?
  • 3
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS
    • - 3
    • + 8

    Някои кауньи щом им е кеф да гълтат сажди , да гълтат ! Колкото до 20-те бона , както санираха безплатно сума ти сгради , така могат да се санират и соланизират и покривите ...

    Нередност?
  • 4
    knb avatar :-|
    Кнб
    • + 1

    До коментар [#3] от "SS": виж какво стана в други страни и тогава искай. Панели по покривите могат да се сложат, само дето има една подробност: тока има аксиз. Така че дори тока ти да е произведен само за теб, ще трябва да си платиш на този, който ти налага аксиза. И тук идва интересният мпмент: аксиза е наложен от ЕО на страните под 44 паралел, с цел да не се ощетявали страните в Северна Европа с по-малко слънце. И се плаща на тези страни за да си намалели СО2. На Полша например. Ха познай дали България ще може да промени европейската наредба, която е в полза на Германия, Полша и Скандинавия.

    Има и други сладки моменти с горчив привкус: за да са ефективни, слънчевите панели, особено в градовете, трябва да се мият редовно. Като прозорците, но по-редовно, защото като електростатично наслояват всичката прах със електрически заряд като галваничен процес. Та миенето изисква доста вода и специален детергент. И накрая износването на елементите, което някак си се пропуска. Абе няма елемент с гаранция над 3 години и поддръжка на нещо, чийто среден живот на фирмата производител е 4 години, е доста сложна работа. Дори и фирмата майка да е Сименс или GE, отрочето Baikin и продава панела u ако утре смени пластмасата и се прекръсти на Baikon, след 5 години трябва да си купиш нови батерии на нови цени.

    Изобщо, когато за да си запазят властта няколко месеца политиците ни подписват белите листчета, няма оттърване. Вече са подписали от твое име че панелите няма да ти излезат на сметка. Това не е Полша, чиято конституция е над европейските наредби.

    Нередност?
Нов коментар