Дейвид Хатчър: Делът на въглищата в България ще спадне до 7% през 2030 г.

Те са фундаментално важни, тъй като и двете държави са в топ 5 на най-големи въглеродни замърсители в световен план. Фактът, че президентът на Китай Си Дзинпин не беше на събитието, не е никак добър. Това важи и за президента на Русия Владимир Путин. Планът на индийския лидер Моди за Net Zero до 2070 г. и 50% ВЕИ дял до 2030 г. е много голяма стъпка напред, но имайки предвид какви са плановете за осъществяването и крайните срокове, това има нужда да се задвижи по-бързо.

Все пак ВЕИ инвестициите в Индия и Китай са големи през последните години и има планове за още такива. Достатъчно ли ще е това обаче?

Инвестициите са факт, но науката за съжаление казва, че не са достатъчни. Китай инвестира сериозно във ВЕИ в последно време, но също има и активна въглищна политика, която някак си нетира тези усилия.

Може ли да се говори за влиянието на Covid-19 в цялата енергийна картина и какво е то?

Мисля, че коронавирусът има 3 различни типа влияния в енергийната картина:

• За последните 18 месеца намали въглеродните емисии глобално, като това бе свързано с икономическия шок от пандемията.
• Показа, че международната общност може да работи заедно по интензивен начин - за ваксините. Което означава, че държавите могат да работят заедно за много по-бързи и съществени решения за климатичните промени.
• Но също така показа, че голяма част от страните в момента са заети с това да преследват своя национален икономически интерес, вместо да приоритизират климатичните промени.

Имайки предвид бъдещето, към което сме тръгнали, каква ще е ролята на газа и на петрола през следващите 10 г.?

Едва ли всеки би бил съгласен с мнението ми, но мисля, че газът ще и трябва да играе огромна роля като преходно гориво. Най-бързият начин да се ликвидира влиянието на въглищата е, разбира се, чрез ВЕИ, но и чрез газ.

Петролът само ще затвърди позициите в следващите си години, тъй като потребността едва ли ще се промени. Истинският въпрос е как петролната индустрия ще реинвестира в по-екосъобразни технологии. Добър пример е Saudi Chevron, където се борави с огромен капитал и опит в използването на този капитал за инфраструктурни проекти. А това е нещо, което светът трябва да вижда като цел за декарбонизиане - инфраструктурата. Пропорционално този род компании имат нужда да инвестират по-голяма част от огромния си потенциал в устойчивост и декарбонизация на бизнеса си.

Имайки предвид някои от страните като България, които са много зависими от ядрената си енергетика, какъв е пътят за нея напред?

Не мисля, че може да се говори за съществена декарбонизация, без ядрената енергетика да играе съществена роля. Можем да погледнем Япония, където след Фукушима имаше стъпки назад в ядрените политики, но сега ще са принудени да се върнат към този си ангажимент. А и не съм съвсем сигурен, че Германия поде правилната страна с дистанцирането си от ядрената енергетика през миналите години.

Предизвикателството при ядрената енергетика е нуждата от значителни инвестиции - милиарди евро от инвеститорите и от правителствата. Но виждаме например как британското правителство реши да инвестира в малки модулни реактори в Rolls-Royce, като този тип модулни реактори могат да се развият в много по-малък времеви мащаб и вместо 20 млрд. - 2 млрд. инвестиция. Това е път напред и някои показват, че желанието намира и начини.

Това в момента с случва в Румъния също като инвестиция с модулните реактори. А каква ще е ролята на зеления водород?

Зеленият водород ще има също значителна роля, както и синия водород (CCS). Това е отговор в дългосрочен план за съхранение и транспортиране на енергия. Естествено в момента повечето компании все още анализират търговската жизнеспособност и пазарните цени, но се върви в тази посока. Ако може да се стигне до цена от по-малко от 2 долара/кг, тогава може да бъде се постигне необходимата икономическа ефективност и водородът да играе съществена роля.

Къде е финансовият сектор във всичко това - каква роля ще има той за постигането на въглеродно неутралните цели?

Фундаментална. Скорошното съобщение от редица банки и инвестиционни фондове, че стотици трилиони долари в управлявани активи ще подлежат на Net Zero регулациите, доказва това. Ние наскоро подписахме 7-годишен договор с Blackrock - компания управляваща активи за над 9 млрд. долара, за да им помогнем с последствията от климатичните промени и променящите се инфраструктурни изисквания. В САЩ и на федерално ниво от администрацията на Джо Байдън се забелязва активно коопериране с финансовия сектор за такъв тип политика, което означава, че се мисли как да финансовите гиганти да участват в прехода.

Какъв е анализът на енергийния микс на Baringa за България?

За Балканският регион в момента има 40% дял въглища, като виждаме до 2030 г. това да спадне до 7%. Половината ще дойде от намаления в капацитета, а останалото от естествено намаление в производството поради нарастващата липса на рентабилност заради цената на въглеродни емисии. Газът ще се удвои в същия период, докато соларните и вятърът ще се утроят. Очаква се делът на ядрената енергия и ВЕЦ да се запазят на същите нива.

Българските притеснения, те са свързани с концентрацията на работна ръка в определени региони изцяло зависещи от въглищния сектор. Как може да стане трансформацията там?

Въпреки че не съм запознат с конкретния проблем в България, има няколко такива региони в световен план, които изпитват същите затруднения. Като се очаква голяма част от зависимостта да бъде преодоляна от инвестиция във ВЕИ в тези региони. Отговорът се крие в инвестиции и политически ангажимент, който да осигури възможността за реализирането им, без да се отнема хляба на хората.

Интервюто взе Евгени Ахмадзай