Йенс Расмусен: Започваме проект за 250 мВт соларна мощност за 100 - 150 млн. евро край Ямбол

Към момента работим с цел за 1 гВт инсталирана ВЕИ мощност в България. Но вярваме, че през следващото десетилетие ще може да достигнем и 2 гВт капацитет. Тук говорим за големи проекти, които ще бъдат много ефективни от гледна точка на разходите.

Стартираме с проект от 250 мегавата соларна мощност край ямболското село Тенево. Очакваме централата да бъде напълно готова през 2023 г. Ще има система за съхранение. С което ще станем една от първите такива централи.

В какъв размер очаквате да е инвестицията?

Трудно е да се каже отсега, но вероятно ще е от порядъка на 100 - 150 млн. евро.

Ще разчитате ли на европейски грантове за този проект? Очаква се да има такива програми в българския План за възстановяване...

Не, ще работим само с частен капитал. Разбира се, ако става дума за пилотен, иновативен проект с нова технология, чийто бизнес модел е несигурен, може да кандидатстваме по програмите. Също така за батериите може би ще е необходимо. Но много по-важно е тези европейски средства да се инвестират в преносната мрежа и в трансграничните връзки, за да може новите мощности да се интегрират по-лесно и бързо.

Смятате ли, че инвестиционната среда в България е добра, и как оценявате потенциала на страната в контекста на енергийната трансформация?

Внимателни сме в това отношение. Точно затова решихме да работим заедно с местния партньор, който познава средата и политическата система. Знаем, че не всичко е перфектно тук, но също така знаем, че нещата се подобряват. Решихме да стъпим на българския пазар точно защото вярваме, че това подобряване на средата ще продължи.

Все още тук има силен скептицизъм спрямо ВЕИ. Много често се твърди, че енергията от ВЕИ е непостоянна и не може да се разчита на нея.

В отговор на това ще кажа, че всички проекти, които планираме в България, са без абсолютно никаква държавна субсидия. Те ще се реализират изцяло на пазарен принцип, и то не заради други, а защото възобновяемата енергия към момента е най-евтината възможна енергия. И тя ще бъде достатъчно конкурентна на пазара. А устойчивостта на нашия модел се повишава допълнително от комбинацията на вятърни и соларни мощности заедно с батерии за съхранение на енергия.

Много е важно да се знае, че цената на енергията от нова фотоволтаична централа с батерии е много по-ниска от тази от нова АЕЦ. И освен това инвестицията се случва много по-лесно и бързо.

България обаче възнамерява да строи нови ядрени мощности...

Смятам, че ядрената енергия е приемлива, ако отговаря на следните условия. На първо място, трябва да има подкрепата на местната общност. Второ - такъв проект трябва да се реализира изцяло на пазарни условия. И, разбира се, трябва да се гарантира, че няма да има замърсяване, особено във връзка с ядрените отпадъци. Ако всичко това се изпълни и има кой да инвестира, смятам, че не е проблем да се развива АЕЦ. Но според мен не е реалистично това да се случи.

Ако състезанието между технологиите е изцяло на пазарна основа, аз нямам съмнение, че ВЕИ ще са най-изгодните. Ако АЕЦ или ТЕЦ са субсидирани от държавата, тогава сметката е друга.

Как ще се справим с променливото производство от ВЕИ?

На първо място, чрез борсовата търговия и свързаността на мрежите. Така при недостиг на слънце и вятър в определени региони ще може да се доставя енергия от други. Така може да се комбинират различни източници като ВЕЦ, АЕЦ и т.н.

Зеленият водород ли е решението за постигане на NET ZERO Economy?

Вярвам, че трябва да направим всичко, което можем, за да осигурим директна електрификация на икономиката. Но е ясно, че ще има индустрии, при които това няма да е възможно, поне в близко бъдеще. И най-ефективният начин да се постигне NET ZERO при тях е именно чрез зеления водород, създаден от възобновяема електрическа енергия.

Тези технологии се развиват сега и целта е да постигнем достатъчна ефективност на разходите, за да може да я приложим в мащаб. Убеден съм, че това ще е възможно в не чак толкова далечното бъдеще.

Какво показват сметките сега - колко струва производството на зелен водород и кога ще стане рентабилно?

Казано най-общо, цената трябва да е равна на тази на синия водород, който се произвежда от природен газ. Това "състезание", от една страна, може да бъде подкрепено от цените на CO2 емисиите, а от друга - чрез понижаването на цената на електролизьорите за производство на зелен водород.

Кои са най-напредналите проекти за зелен водород в Европа?

Имаме такъв проект в Дания - за зелен водороден хъб. Той е в списъка на важните паневропейски проекти в тази сфера. В основата му е съхранението на зелен водород, получен от енергията на ВЕИ, който се нагнетява в подземни солни пещери. Пак чрез ВЕИ енергията в съседни солни пещери се акумулира и сгъстен въздух. Като при нужда, когато няма и слънце, и вятър, водородът и въздухът може да се използват за генериране на електричество. Така се осигурява сигурно и 100% въглеродно неутрално електроснабдяване в голям мащаб.

Планирате ли подобен проект и за България?

Да, разглеждаме възможността за такива инвестиции и тук. Но все още не мога да кажа конкретни райони, където това ще е възможно. Необходимо е да има комбинация от конкурентно производство на електроенергия от слънце и вятър на едно място, за да се постигне съответната ефективност.

Ще можем ли сами да си произвеждаме зеления водород или отново ще бъдем зависими от внос - например от Северна Африка и Саудитска Арабия?

Зависи от политиците. Ако не успеят да подготвят подходящата нормативна рамка за производство на достатъчно зелена енергия, която да се използва за водород, то със сигурност ще се наложи да внасяме. Всъщност преди години за развитието на нови ВЕИ мощности беше важно да има субсидии, а сега е важно процедурите да се случват бързо и лесно. И ако това не се случи бързо, със сигурност други ще ни изпреварят. И нищо чудно отново да се наложи Европа да разчита на нестабилни режими, каквито има в региони като Северна Африка и Близкия изток.

В Дания работите върху проект за топлофикация, която включва ВЕИ. Може ли да разкажете повече за него?

В Северна Европа има перфектна комбинация от профила на вятърното производство и нуждата от топлина. Идеята е, че има повече вятър точно през зимата, когато е и отоплителният сезон. Подобни са условията и в България. Точно затова директно свързваме нашите вятърни турбини с термопомпи, за да осигурим централно топлоснабдяване на местно ниво. Това носи преки ползи за потребителите, защото ще имат по-ниски сметки за отопление - производството на топлина с термопомпи е много по-евтино спрямо това от изгарянето на природен газ и въглища.

Преди дни приключи форумът на COP26. Каква е вашата оценка за постигнатите споразумения там?

Мисля, че е много позитивно това, че лидерите се събират да обсъждат климата. Но конкретно в тази среща новото е, че въглищата са споменати конкретно за първи път - не че ще бъдат напълно спрени, но поне че ще са намалени.

Както може би знаете, в България сега очакваме да се сформира ново правителство. Какво бихте казали на новите български управници за енергетиката?

Със сигурност трябва да се насочват към новите енергийни източници, защото това ще осигури конкурентоспособност за икономиката в бъдеще. Работните места ще се откриват там, където има евтина и достъпна зелена енергия. Много е важно политиците да разберат това. Всички международни компании, които избират къде да инвестират, гледат предимно какви ще бъдат енергийните източници. И колкото по-замърсяващи са те, толкова по-малко вероятно е да изберат тази страна.

Как си представяте Европа след 10 години?

Със сигурност с много повече възобновяема енергия и напреднали технологии за водород, който тече по мрежа из целия континент. Десет години е малко време за подмяна на голяма част от инфраструктурата, но със сигурност началото ще е поставено.

Интервюто взе Ивайло Станчев