Огромният шанс на България за енергийна трансформация

За изминалите 9 години България успя постепенно да изгради батерийни системи и да интегрира над 7500 МВ вятърни и слънчеви мощности, умело използвайки мощностите на АЕЦ "Козлодуй" и балансиращата функция на ПАВЕЦ. Привлечени бяха над 15 млрд. лв. чужди инвестиции, а цената на електроенергията в страната спадна драстично. Успяхме да се превърнем в една от първите европейски държави, които бързо и ефективно декарбонизираха енергетиката си, и единствените в Източна Европа с огромното конкурентно предимство на по-евтиния ток и по-ниския въглероден отпечатък. Станахме атрактивни за водещи световни компании като Google, Amazon, Microsoft, поставили си амбициозната цел за Net Zero. Превърнахме се в една от водещите green data center локации в Европа.

Декарбонизацията, децентрализацията и дигитализацията на енергетиката дадоха основата, върху която да процъфтява конкурентоспособността на българска икономика. Предприемачите бързо се възползваха от добрия контекст и позитивите на новата екосистема, създадоха успешни компании и глобални брандове, адекватни на динамиката в световен мащаб. Родиха се новите български еднорози.

От най-бедната държава в Европейския съюз през 2030 г. България навакса изгубените десетилетия на прехода и се превърна в енергиен лидер със силна икономика, успешни компании, спокойни граждани и чиста природа.

Това не е научнофантастичен разказ. Това е напълно реалистичен сценарий за развитието на българските енергетика и икономика. Ако страната има смислена дългосрочна стратегия, която е съобразена с целите на ЕС и глобалните технологични и икономически реалности, това може да стане нашата нова реалност. България може да бъде регионален енергиен лидер, като реализира ВЕИ потенциала си и декарбонизира енергетиката и икономиката. Ефектът ще бъде драстично по-ниска и стабилна цена на електроенергията, с което икономиката ще пести по над 2 млрд. лева на година до 2030 г. Ще бъдат създадени над 20 хил. работни места. Тази трансформация ще даде тласък на икономиката и ще позволи създаването на индустрии на бъдещето тук, в България.

Глобалният контекст 2021...

ЕС вече е поел курс към намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и към превръщането на Европа в климатично неутрален континент до 2050 г. Цели за въглеродна неутралност си поставят също САЩ, Япония, Южна Корея, Китай и много други държави. Дори Русия изгражда големи вятърни и слънчеви електроцентрали. Пакетът "Fit for 55%" на ЕС увеличава заложения дял на възобновяема енергия от 32% на 40% до 2030 г. Той предлага забрана на продажба на нови коли с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. Въвеждането на Механизъм за корекции на въглеродните емисии (CBAM, или "въглеродно мито") и разрастващите се пазари на въглеродни емисии ще окажат решително въздействие върху глобалните вериги на доставка. Все повече фирми търсят декарбонизирана среда - някои компании като Amazon, Google, Microsoft и други имат цели за пълна декарбонизация до 2040 г.

Декарбонизацията ще се постигне с пазарни механизми (цена за въглеродни емисии), които се очаква да продължат да се повишават и да направят въглеродно интензивните производства неконкурентни. Това означава, че колкото по-късно една икономика реагира на тази нова реалност, толкова по-неконкурентна ще бъде тя. Тази грандиозна трансформация на всяко ниво представлява огромно предизвикателство, но и огромна възможност за далновидно позициониране и икономическо наваксване от държавите с правилна дългосрочна политика.

Българската реалност днес

Вследствие на дългогодишно бездействие, корупция и липса на смислена дългосрочна стратегия в енергийния сектор България има:

• една от най-въглеродно интензивните енергийни системи в ЕС
• най-енергоемката икономика в ЕС (най-малко БВП за единица енергия)
• най-въглеродно интензивните въглищни централи (или най-високата цена в контекста на рекордно скъпи въглеродни квоти)
• най-много смъртни случаи на глава от населението заради мръсен въздух.

Въпреки това не е твърде късно. България има добра изходна позиция за бърза и евтина декарбонизация на енергийния сектор:

• 2000 мВт базова мощност в АЕЦ "Козлодуй"
• 3200 мВт ВЕЦ, от които над 900 мВт ПАВЕЦ (т.е. могат да балансират огромно количество ВЕИ)
• огромният нереализиран ВЕИ потенциал - много добър ресурс (скорост на вятъра и соларна радиация), който осигурява цени на енергия от вятъра (~80 лв./мВтч) и слънцето (~90 лв./мВтч), драстично по-ниски от цената на въглищата (>~200 лв./мВтч) и на борсата в момента (>300 лв./мВтч)
• значителния потенциал за обновяване на сградите чрез нови финансови механизми
• вече направена инвестиция - 1.7 гВт ВЕИ мощности, които обществото подкрепи с преференциални тарифи именно с цел да се възползва от поевтиняващите технологии на по-късен етап.

С амбиция и визия за бъдещето България може да се превърне в регионален лидер и износител на зелена енергия. Това е и най-добрият начин да се понижи цената на електроенергията и така да се засили драстично конкурентоспособността на българската икономика и да се привлекат инвестиции в индустрии, които реализират стратегии за декарбонизация.

Първият по време е първи по право

Имаме ли гаранции за този оптимистичен сценарий? За съжаление не. Ако развитието на нови ВЕИ мощности у нас се забави, в рамките на единен и все по-свързан енергиен пазар на ЕС България скоро ще се превърне в нетен вносител на електроенергия от съседни държави като Румъния, Гърция и Турция, които развиват своя ВЕИ потенциал. Ако продължим да се опитваме да избегнем неизбежното и не покажем амбиция и дългосрочна визия, резултатите ще са тъжни:

• все по-високи цени на електроенергията
• увеличаване на вноса на електроенергия
• драстично намалена конкурентоспособност на индустрията.

Липсата на смислена дългосрочна стратегия за енергийния преход ще обрече и над 7000 работни места в Старозагорския регион.

Затова още днес трябва да гледаме на глобалните планове за декарбонизация и Европейската зелена сделка не като на проблем, а като възможност.

Ясна визия за бъдещето

Единственото комплексно решение на проблемите пред енергетиката на България е да поемем курс към ускорена реализация на ВЕИ потенциал и трансформация на въглищната индустрия.

Най-евтиният сценарий за развитието на българската енергетика изисква изграждането на около 7.5 гВт нови вятърни и соларни мощности. Това може да се постигне с привличането на частни капитали чрез правилната регулаторна рамка, без необходимост от каквито и да е субсидии или инвестиции на публичен ресурс. Държавата трябва да осигури правилната рамка и бизнесът сам ще реализира достатъчен ВЕИ капацитет. Необходимо е например да се облекчи разрешителният режим за нови ВЕИ мощности и да се дигитализира и подсили необходимият административен капацитет за това.

Включването на тези нови 7.5 гВт ВЕИ мощности към мрежата е възможно с добавянето на около 1 гВт (4 гВтч) системи за съхранение на енергия, които да допълнят съществуващите ПАВЕЦ. Това би имало следните ползи:

• понижаване на средната производствена цена на електроенергия в България с около 60-80 лв. на мВтч
• спестяване на над 2 млрд. лева на година от по-ниска цена на електроенергия
• превръщане на българската енергийна система в една от най-ниско въглеродните в Европа (което ще привлече силни глобални инвеститори)
• подобряване на търговския баланс с над 10 тВтч на година и превръщане на България в голям износител на зелена електроенергия
• нови инвестиции от над 15 млрд. лева, немалка част от които ще отидат при местни подизпълнители
• създаване на над 20 000 нови работни места.

Тези прогнозни числа са базирани на задълбочен анализ на оптималния и най-ефективен път за декарбонизация на българската енергетика, изготвен от международния експертен екип на PostScriptum.

Печелившата трансформация на "Марица-изток"

Проект за ускорено преобразуване на въглищната индустрия в Старозагорски регион може да даде решение на много от проблемите, свързани с региона и сектора. Такава зелена и печеливша трансформация може да запази трудовата заетост в Маришкия басейн чрез многогодишна програма за изграждане на заместващи соларни мощности и голяма система за съхранение на енергия на площадката на ТЕЦ "Марица-изток" 2 и "Мини Марица-изток". Така може да се предложи преквалификация на работещите в региона и да им се даде възможност да се адаптират към новата нисковъглеродна икономика. Алтернативата на въглищната индустрия не само ще запази работните места на хората, но и ще отвори нови хоризонти за бизнеса и ще създаде фундамент за бъдещ просперитет на региона.

Зареждане на успеха

Реализацията на големи батерии (1 гВт/4 гВтч общо) ще подпомогне гарантирането на сигурността на електроенергийната система и ще позволи на България да изгради необходимото количество възобновяеми енергийни източници. Част от тези батерии могат да бъдат поставени именно на площадката на ТЕЦ "Марица-изток 2", като се използва съществуващата връзка с електропреносната мрежа. Те ще изпълняват ролята на буфер за новоизградения соларен парк там, като ще улеснят неговата интеграция в електропреносната мрежа и ще "изгладят" производството му. Подобна батерия ще направи възможно т.нар. пренасяне във времето (time shifting) на част от електричеството от ФЕЦ и ще осигури голям диспечируем ресурс в пиковите часове привечер (след залез слънце) и рано сутрин (преди изгрев).

Същият подход може да се ползва и за другите въглищни централи в региона на Маришкият басейн.

Изграждането на системи за съхранение на енергия може да бъде обвързано с координирана стратегия за привличане на производство на такива, отново в Маришкия басейн. България има всички предпоставки да бъде лидер в производството на системи за съхранение на енергия - добър експертен потенциал, традиции и работеща индустрия за производство на електроника и електротехниката, опит в разработката и производство на батерии (лидерска позиция при оловните и една от първите държави в Европа с производство на литиеви батерии), научен потенциал с наличието на Институт по електрохимия и енергийни системи към БАН и др.

Всичко това е възможно само ако спрем да гледаме на глобалните планове за декарбонизация и Европейската зелена сделка като на проблем, а започнем да го виждаме като възможност. Възможност, от която може да се възползваме, ако покажем визия и амбиция за бъдещето.