Финансиране за собствено ВЕИ - откъде и при какви условия

Освен търговските банки пари за соларни централи за бизнеса дава и ББР, а по Плана за възстановяване има грантове за 200 млн. лв.

Осигуряването на средства за покривни солари се оказва една от най-лесните стъпки за реализацията на такива проекти.
Осигуряването на средства за покривни солари се оказва една от най-лесните стъпки за реализацията на такива проекти.
Осигуряването на средства за покривни солари се оказва една от най-лесните стъпки за реализацията на такива проекти.    ©  Shutterstock
Осигуряването на средства за покривни солари се оказва една от най-лесните стъпки за реализацията на такива проекти.    ©  Shutterstock

Въпреки че изграждането на соларни системи за покриване на собствените нужди от ток на предприятията е икономически изгодно и вече се прави масово, един от големите въпроси за бизнеса е откъде и как да си осигури финансиране за такива проекти.

Инвестициите във възобновяеми енергийни източници за собствено ползване са много различни и зависят от големината на съответната фирма, която иска да ги използва. Те варират от 10 - 20 хил. лв. за офиси, магазини и малки цехове до над 1 млн. лв. за средни производства, хотелски комплекси и др., като могат да стигнат и над 10 млн. лв. за големи заводи.

Банкови кредити за фотоволтаици

Обикновено подобни проекти са добре приети от банките, тъй като гарантират възвръщаемост на вложението и са устойчиви в дългосрочен план. А и не зависят от външни фактори и променящи се цени - например на горива и т.н. Точно затова кредити за собствени ВЕИ се отпускат сравнително лесно и при добри условия.

Нещо повече - вече има редица оферти за цялостно реализиране на проектите, при които банката не само осигурява средствата за него, но и предлага фирма, която да го изпълни. Така клиентите могат да си спестят много време и усилия, но плащат малко повече. Въпреки това ефектът е, че за 5 години кредитът към банката се изплаща, като вноските обикновено са колкото спестените разходи за ток от собственото ВЕИ в съответния месец.

С други думи, първите 5 години нетният ефект от соларната централа ще отива за покриване на разходите за изграждането, след което - в продължение на поне 20 години - ще осигурява чиста печалба за собственика й.

Срещу фиксирана месечна вноска в размер на 1500 лева за срок 60 месеца Прокредит банк предоставя цялостно решение за изграждане на 50 кВт фотоволтаична централа върху покрива.

Офертата на ОББ е за по-големи проекти - с мощност до 2 мВт. Максималният размер на кредита е до 2 млн. евро със срок на изплащане до 120 месеца и 9 месеца гратисен преди след стартирането на проекта.

Още по-свободно пък е предложението на ПИБ за финансиране на соларни системи за покриване на собствените нужди от електроенергия.

Подобни условия по своя инвестиционен кредит за изграждане на фотоволтаична централа за производство на електроенергия за собствените нужди на предприятието има и Уникредит Булбанк. Като разликата е, че тук се изисква минимум 10% самоучастие в проекта.

Как държавата ще подпомага соалрите

Един от основните елементи на Плана за възстановяване е именно стимулирането на инвестициите във ВЕИ. Заложени са няколко различни проекта, които включват както по-големи инвестиции в соларни централи с батерии, така и малки покривни проекти за бита.

Има и грантова схема, която ще подпомага бизнеса да инсталира системи за собствено производство на ток в комбинация със съоръжения за локално съхранение на произведената енергия.

Безвъзмездната помощ по плана в това направление за бизнеса е 200 млн. лв. Още толкова се очаква да бъдат и собствените инвестиции. Посочено е, че капацитетът на инсталираната мощност на индивидуален проект не трябва да надвишава 1 мВт, което е напълно достатъчно за повечето предприятия в страната - масово проектите, които се реализират в момента, са за 600 - 800 кВт върху покривите на индустриални предприятия и складове.

Подобни инсталации могат да покрият между 10 и 50%, а в някои случаи и повече, от консумацията на енергия в дадено предприятие, което реално се отразява в аналогично понижаване на разходите за ток

Заложените в плана очаквани резултати са да има инсталирани поне 54 мВт батерии към системите за собствени нужди до 2026 г. Самите соларни централи пък вероятно ще достигнат капацитет от поне 300 мВт.

Очаква се тази схема за подпомагане да бъде отворена още в края на тази година. Именно тогава ще станат ясни и конкретните параметри, както и изискванията за кандидатстване. Прогнозите са, че от нея ще могат да се възползват около 1000 дружества.

Вариант за финансиране при ББР

Българската банка за развитие вече предлага финансиране за изграждането на фотоволтаични централи за нуждите на бизнеса, както и за продажба на произведената електроенергия. Новият финансов продукт бе пуснат като отговор на растящото притеснение на компаниите от цената на тока у нас и в Европа и повишеното търсене на електроенергия.

"Превключването на бизнеса към слънчева енергия е работещо решение в контекста на изчерпващите се невъзобновяеми източници и заложените от ЕС цели за постигане на въглеродна неутралност", казват от ББР.

Тук, също както по Плана за възстановяване, са допустими проекти за ВЕИ с мощност от 1 мВт.

Заемите от ББР ще са със срок до 15 години (при средно откупуване на такива инвестиции за 6-7 години) и ще могат да покриват до 95% от стойността на соларните централи. Проектът за 1 мВт мощност струва около 600 хил. евро, а типично реализирането отнема 12 - 18 месеца, което се дължи основно на сроковете за получаването на необходимите разрешения.

Условието за отпускането им е компаниите да са микро-, малки или средни предприятия. Банката допуска с изградените инсталации да се захранват както предприятия и офис сгради, така и търговски обекти.

Договори за изграждане на соларна система

Алтернативен вариант на кредитното финансиране на проектите за покривни соларни централи е да се сключи ЕСКО договор с фирма изпълнител. Може би най-известният такъв проект е на медодобивния завод "Аурубис България". През миналата година на територията му бе изградена 10-мегаватова фотоволтаична централа, която е най-голямата за собствени нужди в страната. Проектът се изпълни от ЧЕЗ ЕСКО (част от групата ЧЕЗ) на базата на т.нар. договор с гарантиран резултат, според който инвестицията се изплаща от постигнатите икономии за определен период от време.

Голямото предимство на подобни възобновяеми проекти за собствено потребление е, че освен че компанията си осигурява част от необходимото й електричество, тя си спестява и редица такси, които иначе значително увеличават цената на тока.

Такива проекти развиват дори държавни и общински предприятия. Например ВиК - Стара Загора, има ЕСКО договор с частната фирма "Водни и енергийни спестявания", която изпълнява мерките за ефективност за своя сметка, а след това в продължение на няколко години именно спестеното от сметките за ток се плаща към изпълнителя.

Така ВиК операторът има гаранция, че направеното ще си струва, ще е качествено и ще работи, а изпълнителят разчита на собствената си качествена работа, за да има възвръщаемост. И двете страни печелят.

Друго решение, особено за фирми, които не разполагат с подходящи площи за монтиране на слънчеви панели, са дългосрочните договори за доставки на зелена енергия на фиксирана цена. Буквално дългосрочните договори за покупко-продажба на електроенергия (Power Purchase Agreements - PPAs) гарантират доставка на енергия на по-ниски цени от борсовите.

За сравнение - през последните месеци електроенергията се търгува на нива от 350 до 500 лв./мВтч, а при всички случаи дългосрочните споразумения осигуряват тарифи от под 200 лв./мВтч и дори под 150 лв./мВтч при по-големи обеми.

PPAs могат да включват и цялостни решения на доставки, комбиниращи енергия, получена директно от възобновяемите енергийни източници, и такава, която се търгува на свободния пазар. По този начин може да се отговори на нуждите на всякакви бизнес потребители, независимо от профила им на консумация.

Основната логика на PPA е да се сключи споразумение за доставка на енергия със срок от 7, 10, 12 или 15 години и фиксирана цена за целия този период. На фона на волатилната, а в последните месеци и екстремно висока борсова цена на електроенергията това дава огромна сигурност за бизнеса, а и реално пести разходи.

Пример за компания с такъв договор е телекомът "А1 България". Операторът подписа десетгодишен договор с "Реналфа" (акционер в компанията е и издателят на "Капитал" Иво Прокопиев) за доставката на 20 хил. мВтч зелена енергия годишно.

В случая енергията идва от соларен парк с инсталирана мощност от 33 мВт в Южна България, а въпросните 20 хил. мегаватчаса за А1 представляват около половината от работния капацитет на инсталацията на годишна база.

"Корпоративните договори за дългосрочна доставка на електроенергия са гръбнакът на енергийния преход и сме много щастливи да обявим първия такъв договор с преобразуване на производствения график на ВЕИ производителя към нуждите на клиента", казва изпълнителният директор на "Реналфа" Юри Катанов.