🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ще остане ли бизнесът без компенсации за скъпия ток от 1 юли? По-скоро не

Заради политически препирни депутатите създадоха допълнителен хаос около енергийните цени, но имат шанс бързо да поправят нещата

Ако парламентът не гласува въпросните компенсации, според работодателите от 1 юли 2022 г. предприятията ще плащат поне двойно по-високи сметки за ток
Ако парламентът не гласува въпросните компенсации, според работодателите от 1 юли 2022 г. предприятията ще плащат поне двойно по-високи сметки за ток
Ако парламентът не гласува въпросните компенсации, според работодателите от 1 юли 2022 г. предприятията ще плащат поне двойно по-високи сметки за ток    ©  Цветелина Белутова
Ако парламентът не гласува въпросните компенсации, според работодателите от 1 юли 2022 г. предприятията ще плащат поне двойно по-високи сметки за ток    ©  Цветелина Белутова

На 1 юли изтича одобрената от правителството на Кирил Петков схема за подпомагане на фирмите заради високите цени на електроенергията. Нов модел за помощи обаче не е одобрен, като по време на заседанието на бюджетната комисия вчера, на което се обсъждаше актуализацията на бюджета, всички предложения за такъв бяха отхвърлени.

Резултатът от това е, че ако досега бизнесът е плащал средно по 250 лв./мВтч след получените компенсации, след петък цената на тока ще се повиши до над 500 лв./мВтч. Или двойно. Което веднага ще рефлектира по веригата и ще увеличи инфлацията.

За да се избегне подобен сценарий, депутатите от всички политически партии биха могли да се обединят около едно общо конструктивно предложение, което да гласуват директно в пленарната зала, така че след 1 юли бизнесът да продължи да плаща както и досега. Заради процедурните правила обаче това може да стане само през внесените по-рано от ГЕРБ или ДПС предложения за модел на компенсациите. Те бяха отхвърлени от бюджетната комисия, но ще присъстват в доклада за актуализацията на бюджет, който ще се гласува в пленарна зала и могат да бъдат модифицирани и одобрени. Предложените от "Продължаваме промяната" текстове бяха внесени по друг ред и няма да присъстват в доклада, след като бяха отхвърлени от ресорната комисия. Което поставя въпроса дали народните представители и политическите партии, които представляват, ще преглътнат егото си и ще гласуват такова предложение. Заседанието на бюджетната комисия от понеделник показва, че това ще е трудно постижимо.

"Въпреки дадената дума от премиера Кирил Петков и неговите министри за средносрочно решение тези, които поеха този ангажимент, го провалиха при гласуването. Аргументите и представените разчети от страна на работодателските организации останаха без внимание. Политическото говорене и дребните политически сметки взеха връх над здравия разум и национално отговорното поведение!", се казва в официална позиция на Асоциацията на работодателските организации в България.

Какви са опциите

Предложението на ГЕРБ, внесено от Делян Добрев, предвижда да се въведе 150 лв./мВтч базова цена на тока и всичко над този праг да се компенсира с 80%. За сравнение - сега действащите компенсации покриват 80% от разликата между постигнатата средна борсова цена за месеца и 200 лв. за мегаватчас. Продължение на същата схема пък е внесеното от ДПС предложение.

Така ако средната борсова цена на тока за юли е 500 лв., компенсацията в първия случай би била 280 лв./мВтч, а във втория - 240 лв./мВтч. По информация на "Капитал" обаче е възможно в зала да се предложат промени, така че да се въведе праг от 250 лв./мВтч за цената на тока и всичко над него да се компенсира от държавата. При такъв вариант и 500 лв./мВтч средна цена на субсидията би била точно 250 лв./мВтч. Реално тази схема е по-добра за бизнеса при по-високи борсови цени - фирмите винаги ще плащат по 250 лв./мВтч.

Откъде ще дойдат парите

Нелепото в цялата тази политическа ситуация е, че пари за компенсациите има достатъчно. Само за първото тримесечие на тази година АЕЦ "Козлодуй" отчете почти 1 млрд. лв. чиста печалба. До края на годината тя се очаква да достигне 4 млрд. лв. Отделно НЕК също генерира големи приходи. А сметките сочат, че дори в най-щедрия им вид компенсациите за бизнеса няма да преминат 3 млрд. лв. за година.

Въпросът е как точно да се пренасочат печалбите от държавните енергийни дружества. Един от обсъжданите варианти беше това да става чрез допълнителни отчисления към фонда "Сигурност на електроенергийната система", но той така и не беше приет от депутатите и не е уреден законово.

Въпреки това правилникът за дейността на фонда позволява той да приема дарения и АЕЦ "Козлодуй", по решение на министъра на енергетиката (дори и служебен такъв) може да си дари печалбата. След това фондът ще може да използва тези средства за изплащане на компенсациите.