Ток и тор от мръсната вода на София

Софийските отпадъчни води произвеждат по 100 хил. тона тор и 24 хил. мВтч електроенергия на година

Пречиствателната станция ще разгледа и проект за соларна инсталация, за да стане целият цикъл 100% енергийно независими

Евгени Ахмадзай

Пречиствателната станция ще разгледа и проект за соларна инсталация, за да стане целият цикъл 100% енергийно независими © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

, Пречиствателната станция в Кубратово произвежда ток от мръсната вода на София.
Също така се произвежда земеделски тор от утайките като част от кръговата икономика.
Това прави пречистването на водите енергийно независимо и безотпадъчно.

Вода от чешмата в България се употребява много над средното на човек в ЕС. Единствената държава, която ни изпреварва, е Италия. А това показва най-малкото две неща: качеството на водата е добро и цената все още не е прекалено висока.

Последното обаче е напът да се промени, тъй като около една трета от стойността на водата в България се формира от електроенергията. Редица ВиК дружества още от миналата година имат проблеми да си плащат сметките за ток и работят на загуба и сега очакват актуализиране на тарифите от 1 юли.

Ситуацията в София обаче е напълно различна. Преди повече от десетилетие "Софийска вода" (сега част от френската група Veolia) инвестира в няколко когенератори и метантанкове, за да може сега да си осигурява електроенергия. Това осигурява енергийната независимост и позволява да няма резки движения в цената на водата.

Ток от мръсна вода

Отпадъчните води на София се насочват към пречиствателната станция край с. Кубратово. Там се пречистват, като включително се отстраняват азотът и фосфорът от тях и след като минават няколко стъпала на обработване - механично и биологично, те се вливат в канал, водещ към р. Искър. В този момент и след последния рунд на обработване с нужния за целта хлор водата, общо взето, вече е годна за консумация.

На един от етапите на пречистване се случва така нареченото утаяване, а именно от получените утайки се извлича енергия. Те се преливат в огромни метантанкове - пет 30-метрови цилиндъра, в които, образно казано, ферментират и образуват биогориво (биогаз). Този процес трае между 15 и 24 дни, след което утайките биват изливани на припек под софийското слънце, докато се превърнат в земеделски тор.

Този процес, както и целият цикъл на пречистване на софийските отпадъчни води, е много енергоемък. За да се случва, годишно пречиствателната станция има нужда от 24 хил. мВтч електроенергия. За сравнение - това е напълно достатъчно за 5000 домакинства.

Сметките показват, че при днешните цени на електроенергията разходите на "Софийска вода" за ток биха били около 800 хил. лв. месечно, или 9.6 млн. лв. годишно. В случая обаче дружеството не плаща нищо за ток, защото има когенерации, които произвеждат 100% от нужното за потреблението на станцията. В някой моменти като през миналата година дори е имало и 15% излишък, който се продава обратно в мрежата и носи допълнителни приходи. През 2021 г. са отчетени над 700 хил. лв. от продажба на електроенергия.

"Планът ни е да се направи соларна инсталация, която да може да затвори цикъла на енергийна независимост на цялата "Софийска вода" и по този начин да сме енергийно самодостатъчни. Към момента покриваме 85% от нуждите по всички трасета на дружеството, като целта е 100%", казват от софийското ВиК.

Как работи всичко

С биогаза се захранват когенератори - това са три двигателя, всеки от които по 2 мегавата мощност, които произвеждат по 3 мегавата електроенергия и по 3 мегавата топлоенергия. Ключовият момент тук е, че произведената топлоенергия се използва за поддържане на определена температура в метантанковете целогодишно (около 37 градуса).

"Около 50-60% от производството на биогаза в метантанкове идва от утайката. Останалата част идва от микроорганизмите, които се използват в предишния етап на пречистване на водата и стават част от утайките", казва Станислав Станев, заместник изпълнителен директор на "Софийска вода". По думите му е нужно да се работи с голяма доза експертиза и внимание, защото метантанковете носят и рискове. "Ако се завърти колелото, ефектът е невероятен, защото в едни такива турбулентни времена на енергийните пазари като сегашните имаме сигурност. Всяка станция в голям град трябва да се опита да е енергийно независима, това е бъдещето", споделя той.

Метантанковете са в експлоатация от началото на 2007 г., като тогава за проекта са издадени 403 796 тона CO2 редуцирани емисии (ЕРЕ) - въглероден отпечатък на "Софийска вода", който бива спестен.

Кръгова икономика

Софийската пречиствателна станция е втората по енергийна ефективност на Veolia след тази в Германия (в Гьорлиц). Именно в Германия от компанията правят редица инвестиции в биогазови проекти. Един от тези проекти е в друг немски град - Брауншвайг, с инсталирана когенерационна мощност в старо полицейско районно, която осигурява пълно захранване на част от града. Френската компания реализира енергийно независими проекти на няколко места в Европа, като според специалистите от Кубратово "централно-източният регион на Veolia е лидер в пречистването на отпадъчни води, с най-високите нива на енергийна ефективност".

Трудно би могло да се говори за обща стойност на инвестицията в Кубратово, защото 4 от метантанковете са наследство още от 80-те години. Все пак по сегашни данни и спрямо новия метантанк, който бива закупен изцяло със собствени средства от Veolia, общата стойност на 5-те би била 30 млн. лв. Конкретната цена на новия метантанк от ново поколение е около 6.2 млн. лв. Двигателите от своя страна са закупени с малка европейска помощ и са стрували общо 5 млн. лв. Когато са правени тези инвестиции обаче, едва ли е можело да се прогнозира, че след малко повече от десетилетие инсталацията ще спестява по близо 10 млн. лв. годишно за електроенергия.

Това до голяма степен говори и за нарастващата роля на енергийно независими проекти във всички сфери, които се оказват рентабилни в по-кратък срок заради високите цени на тока. Все още проблем се оказват административните пречки, като за съжаление години по-късно процедурата не е много по-различна за големите предприятия.

"Преди 2009 г. разчитахме много повече на електропреносната мрежа, а когато започнахме процеса по присъединяване на когенераторите, това отне много време - близо година", казва Станислав Станев.

Един от похватите на кръговата икономика е да няма излишно изхвърляне на отпадъци, които иначе могат да се преработват и да се използват отново. В случая това се случва с ферментиралата утайка в метантанковете, от която е произведен биогаз - тя се използва като тор. Проблемът е, че се получават над 100 хил. тона годишно. По-голямата част се предава на земеделските производители от района, но понякога има и излишни количества.

Накратко, пречиствателната станция на София работи в затворен цикъл, като сама си произвежда нужния ток, а останалите утайки подхранват земеделските култури в района.