ВЕЦ "Цанков камък": Операция за спасяването на българската хидроенергетика

Една интересна авария

"Във ВЕЦ "Цанков камък" в периода 13-15 октомври има настъпила сериозна авария. Заедно с тази авария, която се крие от обществото, към момента в страната има неработещи държавни ВЕЦ с мощност един блок на АЕЦ "Козлодуй". Има реален риск за енергийната сигурност на страната." Това заяви в началото на ноември от депутатът на "Демократична България" Йордан Иванов, като изказването му разбуни духовете в българската енергетика и веднага се заговори за сценарий "ала "Чаира", в който по мистериозен начин поредната хидроцентрала бива извадена от строй. Истината за аварията обаче е малко по-различна.

Хидроцентралата струва 900 млн лв и е черешката на тортата на каскадата "Доспат-Въча" Фотограф : Надежда Чипева

Действително в средата на октомври се случва инцидент във ВЕЦ "Цанков камък". Централата е собственост на Националната електрическа компания (НЕК), която е най-големият доставчик на ток в страната, като главната й задача е да осигурява електроенергия на битовия пазар, което и прави чрез договори с въглищните централи и АЕЦ-а. Освен това компанията е собственик на най-големите водноелектрически и помпено-акумулаторна водноелектрическа централи в страната (ВЕЦ И ПАВЕЦ). Именно от тях се очаква да играят огромна роля в зеления преход на България, балансирайки соларни и вятърни централи. Тяхната ефективност в производството на електроенергия (през целия процес от вода до енергия) и себестойността на която го правят е незаменима спрямо спрямо всички други енергийни мощности.

В последните месеци две централи от групата на НЕК преживяха инциденти, които се превърнаха и в обект на политическа игра от страна на партиите в сменящите се парламенти. Такъв е случаят с ПАВЕЦ "Чаира", който спря напълно през пролетта, и сега с ВЕЦ "Цанков камък". И докато ПАВЕЦ-ът ще трябва да изчака няколко години, ако въобще бъде ремонтиран, другата централа веднага бива връщана в строй, след като инженерите от НЕК се справят само за няколко седмици с възникналия проблем.

За енергийния сектор подобни несполуки принципно са нещо обичайно и невинаги трябва да се вадят крайни заключения, като например, че са плод на диверсионна атака от страна на Русия срещу българската енергийна инфраструктура. Често става въпрос за липса на поддръжка през годините или непредвидена авария, отколкото за нещо друго.

"Във въглищните централи в Маришкия басейн аварии се случват почти всяка седмица и често се стига до спиране и на цялата централа. Те обаче рядко са оповестявани не защото се крие нещо, а защото такова е естеството на работа и често проблемите се отстраняват бързо. Именно заради това не смятаме, че е нужно винаги когато се случи нещо в НЕК, да се създава напрежение в публичното пространство", казва изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев.

Какво се случва

В нормален работен ден във ВЕЦ "Цанков камък" инженерите на смяна установяват нетипичен шум при работа. След оглед на съоръженията се установява, че липсва цял сегмент от табления затвор - едно от трите резервиращи съоръжения, които при необходимост спират водата от язовира към централата. ВЕЦ-ът е спрян (това е възможно, тъй като има резервна преграда) и започва разследване какво се е случило и къде е отишла липсващата част. Все пак водата там се движи с 35 тона в секунда. В крайна сметка централата спира работа, тръбопроводът се обезводнява и започва търсенето.

В тази водонапорна тръба се е предвижил откъснатия стоманен блок Фотограф : Надежда Чипева

Сегментът засяда в тръбопровода на централата точно преди турбините. Подобно нещо трудно може да се случи дори на теория, тъй като той е с внушителни размери, с дебелината на подпорна стена и тежи 7400 кг. Веднага изникват два въпроса: как се е стигнало дотам и как може той да бъде изваден?

Тръбопроводът на централата е дълъг 600 м, с диаметър 4.40 м и е изцяло подземен, което значително затруднява достъпа на специализирана техника, необходима за изваждането. Единственият начин някой да извади нещо от там е кран да спусне въжета и по него да влязат алпинисти. Такива са извикани от българската фирма от Добрич "Паскалеви", тъй като НЕК не поддържа подобен персонал. Тяхната задача е да се спуснат през тръбата и да заварят сегмента за няколко ролки и той да бъде издърпан с кран, който е разположен точно над централата. В крайна сметка алпинистите и инженерите на хидроцентралата успяват да издърпат сегмента, който е плавал в тръбата и се е заклещил пред турбината, и да го поставят на старото му място. Успешен край на една операция, в която заради това, че хоризонталната част на тръбата е дълга 500 м, само дърпането на сегмента е било 3.5 часа.

Точното място, над което е опънат кран и бива спускани алпинистите Фотограф : Надежда Чипева

Ремонт за 50 хил. лева

Каквито и да е дейности в енергийния сектор обикновено винаги са свързани с милиони, но в случая сложната операция струва на НЕК само 52 хил. лв., като голяма част от сложната операция е изнесена от добричката фирма, която се занимава с пренос на машини, строеж и алпинизъм. Общият брой хора, които участват, е 60, като НЕК командироват част от хората си от други ВЕЦ-ове, тъй като наличният в хидроцентралата персонал не е достатъчен.

За разлика от "Цанков камък", сумата, която трябва да се плати, за да могат четирите агрегата на ПАВЕЦ "Чаира" да работят отново, ще се измерва в милиарди. Само преди седмици служебният енергиен министър Росен Христов заяви, че става въпрос за ремонт от над 2 млрд. лв. Сума, която се равнява почти на бюджета на София за една година или на построяването на 1500 мегаватова соларна инсталация. Според инженерите от НЕК ще стане ясно в края на тази година точно какви са загубите и какво може да се направи с централата.

Как се стига до аварията в "Цанков камък"?

Инженерите на място разказват, че трудно може да се говори за диверсии при изчезването на сегмента. "Няма как да влезе руски водолаз и да го откачи - шегуват се те. "Причината за отделянето на сегмента е скъсване на осигурителен болт, който подсигурява закрепването между отделните сегменти." (В този момент инженерите показват и мястото, където стои сегментът, сочейки, че няма как да някой да влезе и да отвие болта. Аргументите им са съвсем логични.)

Инженерите на НЕК инж.Сивелин Сивов, инж. Илко Такев, гл. инженер Владо Бояров, инж. и шеф на НЕК Мартин Георгиев и Красимир Димитров заедно с откъсналия се стоманен блок Фотограф : Надежда Чипева

Според Мартин Георгиев вероятността да се случи подобно нещо е под 1%, "ако имаше дори минимална възможност, инженерите щяха да го вземат предвид при конструирането на централата преди десетилетие".

Един от интересните моменти, които всъщност подклаждат идеята, че може да има чужда намеса, колкото и невъзможна да е тя, е таймингът на събитията. ПАВЕЦ "Чаира" аварира изцяло след началото на войната в Украйна, а няколко месеца по-късно един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" не можа да бъде пуснат след извършен планов ремонт. В прозореца от време, когато ядрената централа е в неизправност, се случва и проблемът във ВЕЦ "Цанков камък". Именно големите хидроцентрали на НЕК в страната се използват, за да може да бъде компенсирана липсата на 1000 мегавата мощност в българския енергиен микс заради авариралия блок в Козлодуй.

ВЕЦ-овете в България трябва да балансират енергийния микс на страната и електроенергийната система като цяло. "Язовирите са своеобразни батерии, които акумулират енергия", заявяват от НЕК. Те ще имат огромна роля и в бъдеще, за да могат да се интегрират новите ВЕИ мощности в страната. Важността на хидроцентралите в балансирането на мрежата ще започне да се забелязва веднъж щом соларните и вятърните мощности заемат голяма част от енергийния микс на България. Тогава планирането на пиковете и спадовете в мрежата в краткосрочен и дългосрочен план ще минава именно през тях, защото конвенционалните мощности като въглища и газ няма да играят роля. Способността да се съхранява енергия рентабилно и без големи загуби за продължителни периоди от време ще бъде от ключово значение, а именно това могат да предоставят българските ВЕЦ и ПАВЕЦ.

Боклукът, който се събира до язовирна стена от реката е огромен проблем, с който общината не иска да се справи Фотограф : Надежда Чипева