На финала депутатите свалиха с 20% цената на тока за всички фирми

През 2023 г. бизнесът ще плаща максимум 200 лв./мВтч за електроенергия, след като сега субсидиите са за нива над 250 лв./мВтч

Депутатът Владислав Панев (вдясно) от ДБ е единственият, гласувал срещу решението, тъй като според него то ще доведе до по-малко инвестиции в сектора и ще навреди на енергийните фирми.
Депутатът Владислав Панев (вдясно) от ДБ е единственият, гласувал срещу решението, тъй като според него то ще доведе до по-малко инвестиции в сектора и ще навреди на енергийните фирми.
Депутатът Владислав Панев (вдясно) от ДБ е единственият, гласувал срещу решението, тъй като според него то ще доведе до по-малко инвестиции в сектора и ще навреди на енергийните фирми.    ©  Юлия Лазарова
Депутатът Владислав Панев (вдясно) от ДБ е единственият, гласувал срещу решението, тъй като според него то ще доведе до по-малко инвестиции в сектора и ще навреди на енергийните фирми.    ©  Юлия Лазарова

Всички фирми в България ще имат най-малко с 20% по-ниски сметки за ток догодина. Това ще бъде възможно независимо от котировките на електроенергията на борсата, тъй като Народното събрание реши да сложи таван от 200 лв./мВтч на цената на тока. Досега държавата компенсира бизнеса за всичко над 250 лв./мВтч, заради което реално фирмите не са усетили пазарното поскъпване на електроенергията.

Първоначално депутатите бяха решили да има две тарифи за бизнеса през следващата година. За клиентите на ниско напрежение, каквито са повечето малки и средни бизнеси, беше предвиден таван от 200 лв., а за тези на средно и високо напрежение, които представляват най-големите заводи, бе определен таван от 250 лв./мВтч.

Наред с това обаче депутатите не успяха да приемат текстовете, с които щяха да се изземат приходите на производителите на ток - съответно над 180 лв./мВтч за АЕЦ и над 350 лв./мВтч за ТЕЦ и ВЕИ. Целта беше по този начин да се осигурят приходи във фонда "Сигурност на електроенергийната система", с които да се плащат компенсациите към бизнеса. Сега това решение, което впрочем е изискване и на регламента на ЕС за справяне с енергийната криза, остава в полето на Министерския съвет.

Добро решение или популизъм

Привидно решението би трябвало да е добро, тъй като гарантира по-ниски енергийни разходи за българския бизнес и съответно по-добра пазарна позиция за идващата година. Но реално то може да има и негативни ефекти. От една страна, държавата ще трябва да отдели повече средства за компенсациите, вместо част от тези пари да се използват за покриване на милиардните дългове на държавните енергийни дружества, за поддръжка или нови инвестиции в сектора. От друга, помощта на калпак и без каквито и да е условия няма да стимулира частните инвестиции в енергийна ефективност и собствени енергоизточници. Не на последно място по-ниският разход за ток със сигурност няма да доведе и до по-ниски цени на крайните продукти.

"Напълно ненужно, при положение че всички се бяха нагодили към гласувания от предишния парламент таван от 250 лева. Нещо повече, сега конюнктурата е добра, но невинаги ще е така. Какво ще правим, когато цените паднат отново до нормалните им нива? Едното е, че нашата енергетика ще е грохнала, скъпа, нереформирана и неконкурентна. И от износител ще се превърнем във вносител. И това ще се случи до няколко години. Друго, че надали тогава потребителите ще връщат пари на държавните фирми. Няма. Както не връщаха и през 2020 г., когато цените бяха ниски заради намаленото потребление от COVID", коментира в пост във "Фейсбук" депутатът от ДБ Владислав Панев, който бе единственият, гласувал против решението.

Кой ще получава най-много

От по-ниския таван за цените на тока на пръв поглед се възползват всички, но де факто най-много компенсации ще получат най-големите консуматори. Панев дава пример с "Лукойл Нефтохим", който е един от най-големите потребители на електроенергия в страната и съответно ще получи десетки, дори стотици милиони (зависи от борсовата цена на тока) под формата на субсидии.

Токът пак поскъпва по борсите

Цените на електроенергията отново започнаха да се повишават, след като през октомври и ноември се бяха успокоили и се движиха под прогнозите, но все пак на стойности от около 200 евро на мвтч. От началото на декември котировките в България достигат почти летните рекорди, като средната цена за първата седмица е 340 евро на мВтч, или 665 лв. Подобна е ситуацията в цяла Европа, като във Франция, където има сериозен проблем с капацитета заради затварянето на ядрените централи, цените са над 400 евро на мВтч. Кризата с енергийните цени вероятно ще се отрази на свободния пазар най-вече веднъж щом паднат температурите и настъпи същинска зима на континента.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Държавната власт употребява неправилен метод за публични финанси. Грешката е водещата причина за сегашната инфлация.
    Поради създадените лоши условия, колкото повече e икономическия растеж, толкова повече са щетите. Всеки е обречен за поразяване.
    Министерството на финансите ползва заеми за да плаща щети от държавната слабост. Ако не се допускаше финансовата неправилност – правителството няма да има днешните дългове.
    При запазване на грешката, устойчивият просперитет е невъзможен. Премиерът е с подсигуряван политически провал.
    Постижимо е, след прекратяване на неправилния метод за публични финанси спира развитието на сегашната инфлация.

    Нередност?
Нов коментар