Цената на въглеродните квоти мина за пръв път 100 евро на тон
Очакванията се, че тепърва стойността на емисиите ще се задържа над 100 евро, за да може да се лимитира производство на ток от въглища
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Енергийна карта на Европа и мястото на България;
- Включване на мерките на REPowerEU в националния план за възстановяване;
- Регулаторни реформи, подобряване на конкуренцията и ефективността на разходите;
- Европейският газов пъзел - какво следва;
- Енергийна ефективност и независимост;
- Добри практики и успешни проекти;
- Инвестиции във възобновяема енергия, мрежи и инфраструктура;
- Диверсификация на доставките на ядрено гориво и нови ядрени електроцентрали.
Сред участниците са представители на ЕК и Европейския парламент, анализатори от Baringa и Kinstellar, директори на ключови енергийни дружества, регулатори, партийни експерти и други.
За регистрация и билети - тук.
Цената на въглеродните квоти мина, макар и за кратко, границата от 100 евро на тон в началото на февруари. Това се случва за първи път и е знак, че енергията от газовите и въглищните централи може отново да стане конкурентна на пазара, след като сектора се успокои от шока на войната в Украйна през миналата година.
Схемата за търговия с въглеродните квоти (ETS) има пряко отражение към цената на електроенергията, произведена от фосилни горива, тъй като въглищните и газовите централи трябва да плащат съответна квота за всеки отделен тон въглероден диоксид. Именно по тази причина по-високи цени на квотите означават по-скъпа електроенергия от тези централи.
След като през януари цената на електроенергията на свободния пазар не само в България, а и като цяло в Европа падна до рекордно ниски за повече от година насам нива, то през февруари има леко покачване - средно с около 10%. Освен застудяването една от причините са именно въглеродните емисии. Повечето държави, които имат значителен процент въглища в микса си, забелязват този ръст, включително България, Чехия, Полша и Германия.
Как работят квотите
Механизмът на работа на квотите e интересен, защото те поначало идват от самия ЕС. Брюксел има дългосрочен план, според който всяка година разпределя безплатно определено количество квоти между страните членки, като те имат задължението да ги продават на съответната платформа, от която пък инсталациите си ги купуват. Ето и конкретен пример: България всеки месец продава определено количество квоти за емисии CO2 на европейската платформа, от която веднъж или няколко пъти годишно държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" си купува нужните квоти според производството. Сделките не са свързани - българските квоти може да бъдат купени от френски инсталации, а нужните на българската централа да са продадени от австрийски инвестиционен фонд. Няма как България да даде част от националните си квоти директно на ТЕЦ "Марица-изток 2" или която и да е друга централа.
И не на последно място - т.нар. свободен пазар бива "свободен" до момента, в който Европейският съюз не реши да го регулира. Това става, когато от Брюксел административно "изтеглят" квоти от пазара (пропорционално от всички национални количества) с цел ограничаване на предлагането и повишаване на цените. Обикновено това става в края на съответната година и се прави, за да се поддържат цените високи, което предполага по-малко работа за замърсяващите централи и производства.
Заради кризата с енергийните цени в Европа през миналата година нямаше подобни действия и цените на квотите след лятото паднаха до около 70 евро/тон, като в началото на годината бяха над 90 евро.
Изглежда обаче, след по-ниските цени на електроенергията през януари цените на квотите отново започнаха да се катерят нагоре.
Какво се случва
Към 6 февруари цената на квотите CO2 е 96 евро на тон, като котата 100 евро бе мината преди няколко дни. Средната цена за миналата година е 81 евро на тон, въпреки че преди избухването на войната в Украйна, през февруари, цените бяха много близки до днешните.
Фючърсите показват, че цената ще продължи да е диапазона 90 - 100 евро през тази година. Според различни мнения обаче планът на ЕС е цената да се задържи до над 100 - 120 евро още през 2023 г., за да може по този начин да се регулира производството на електроенергията от мръсните ТЕЦ.
Конкретната причина за поскъпването сега може да е свързана и със спекулация на пазара, в който всякакви финансови играчи могат да имат влияние (например хедж фондове). При очакване цените да се повишат след няколко месеца подобни фондове могат да изкупят големи количества квоти от пазара с цел да ги продадат по-късно на печалба. Това създава временен недостиг и цените подскачат.
Допълнително студеното време и по-голямото търсене на квоти от страна на ТЕЦ в Европа със сигурност са оказали и своето отражение.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.