Нов финландски вятърен парк до Шабла
Инвестицията на Taaleri Energia ще е 120 млн. евро, а планът е да заработи след четири години
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- За първи път от десетилетие на Северното Черноморие се подготвя изграждането на нова вятърна централа.
- Инвестицията ще бъде 120 млн. евро, а предвидената инсталирана мощност - 80 мВт.
- Плановете на инвеститора - финландската Taaleri Energia, са централата да заработи през 2027 г. Вероятно ще е трета по големина в страната.
Около селата Горичане и Пролез край Шабла може да се изградят първите вятърни турбини за производство на ток от ново поколение. Сега в района има десетки перки, инсталирани в периода 2008-2012 г., но новите ще са значително по-големи и ефективни, като само 15 от тях ще формират третия най-голям вятърен парк в България с мощност 80 мегавата. Общата площ, върху която ще се разположат вятърните перки, е около 80 декара.
Инвеститор е финландската компания за възобновяемата енергия Taaleri Energia ("Таалери енергия"), която през май придоби проектите ВЕП "Горичане" и "Пролез" от дружеството "ВтЕЦ Горичане". Прогнозната инвестиция е около 120 млн. евро.
"Много сме доволни, че привлякохме Taaleri Energia като инвеститор. Осигурихме силната подкрепа, от която се нуждаем, за да завършим разработката и да организираме финансирането за строителството", казва Кен Лефковиц, съинвеститор във "ВтЕЦ Горичане", което продължава да консултира финландците и да движи административно проекта.
Докато инвестициите в соларни централи преживяват истински бум в последните години и буквално всеки месец се пускат нови мощности, нови вятърни турбини в България не са изграждани от почти десетилетие. Причините за това са различни - от промените в технологиите, през цената - както на самата инвестиция, така и на произвежданата енергия, до административните процедури, които остават тежки и тромави. Завършването на проектите край Шабла обаче може да раздвижи отново сектора.
Стар проект на нов глас
Проектите за вятърни паркове "Горичане" и "Пролез", намиращи се на 5 км западно от Шабла, са разработени още около 2010 г., когато беше предишният бум на ВЕИ инвестициите в България. В момента те са в сравнително напреднал стадий на развитие, като разполагат със земя за до 14 площадки за ветрогенератори и подстанция, както и най-важното за един такъв проект - договор за присъединяване към мрежата на Електроенергийния системен оператор.
Тепърва ще се работи по преиздаване на съответните разрешителни за ветрогенератори от новото поколение, тъй като проектите първоначално бяха одобрени с по-малки турбини.
"Ще работим с партньорите си и местните общности, за да завършим тези проекти", каза Станислав Гочев, другият съинвеститор във "ВтЕЦ Горичане".
Първоначално проектите се движат от дружеството "Варна грийн енерджи" на Станислав Гочев. През 2013 г. този за Горичане получава ОВОС от регионалната инспекция по околна среда във Варна, като инвестиционното предложение е за 20 ветрогенератора с обща мощност 60 мВт (всеки с 3 мегавата мощност).
Проектът за Пролез обаче среща повече трудности и така и не получава екологична оценка. Но по-големият проблем е, че и за двата проекта няма осигурено присъединяване към мрежата.
За да преодолее тази пречка през 2014 г. "Варна грийн енерджи" купува друго дружество - "Нимекс-2004". То има договор с ЕСО за присъединяване на 80 мВт мощност в региона. Така техническата страна на въпроса се решава, но към онзи момент вече няма стимули за инвестициите във ВЕИ, а пазарната конюнктура не позволява възвращаемост за подобна частна инвестиция.
В продължение на няколко години проектите са реално замразени. Раздвижване се случва през 2022 г. когато "Нимекс-2004" става собственост на споменатото вече "ВтЕЦ Горичане" ООД - съвместно дружество между Кенет Лефковиц и Светослав Гочев. Предприемаческият екип включва 8 професионалисти - инженери, специалисти в развитие на недвижими имоти и индустриални обекти, и финансисти. А на 26 май тази година последното продава "Нимекс-2004" на Taaleri Energia.
Така през "Нимекс-2004" ще се случват самите проекти, а през "ВтЕЦ Горичане" ще минават консултантските и административни процедури по проекта.
Новите срокове
Изпълнението на вятърните проекти, за разлика от соларните, се случва доста по-бавно - както по административни причини, така и заради доставките на самите турбини и оборудването.Според Лефковиц е реалистично да се очаква, че строителството на техния проект ще може да започне в края на 2024 г., което означава, че за година и половина трябва да бъде извървян целия административен път за проекта.
В момента тече процедура за изменение на инвестиционното предложение за Пролез с включването на новите по-големи турбини - общо 7 на брой с мощност до 8 мегавата. След което ще се подаде и искане за екологична оценка.
Докладът по оценка за въздействието на околната среда за Горичане от 2013 г. все още е в сила, но там също предстоят промени - от 20 броят на турбините ще бъде намален три пъти, като технологията също ще бъде актуализирана.
След като бъдат получени всички разрешителни и се започне строителството ще са нужни още 2-3 години за самото изграждане, като планът е централата да заработи през 2027 г.
От сега обаче не е ясно с какви точно технологии ще се прави вятърния парк, като опциите за турбини са както от Китай, така и от западни производители като Vestas, Siemens и GE. Това ще се реши на по-късен етап.
По време на административните процедури ще се работи и по ангажименти към местните общности като част от ESG стратегията на "Таалери енергия" - например модернизация на спирки, читалища и т.н.
Инвестицията
Общата инвестиция е разчетена на около 120 млн. евро, като самите турбини са по около 1 млн. евро на мегават инсталирана мощност (общо около 80 млн. евро), а останалото са мрежи и подстанции. Интересното при вятърната технология е, че разходите за реализация на проектите остават почти същите във времето, но реално от една и съща инсталирана мощност се получава три пъти повече енергия.
Като финансиране за такива проект в масовия случай може да се използва експортно кредитиране в зависимост от това какви турбини се купуват - американски, германски, скандинавски и т.н. Това ще позволи голяма част от разходите да бъдат покрити по този начин. Решение за това ще бъде взето от финландския собственик.
Лефковиц казва, че има запазени терени и за изграждане на системи за съхранение на енергия, които са в близост до преносната мрежа. Но за момента няма конкретен инвеститорски проект, като по-скоро ще се изчака развитието на пазара или пускането на схеми за подпомагане като предвидените по плана за възстановяване.
Иначе от екологична гледна точка е предвидена радарна система за защита на птиците. Но според Лефковиц има и дори по-модерни технологии, които интегрират камери с изкуствен интелект, така че да се гарантира пълната сигурност на птиците.
Как ще се продава енергията
Очакваното производство е около 270 хил. мВтч годишно, което е три пъти повече спрямо разчетите от преди десетилетие със същия брой вятърни турбини. Което показва как се развиват технологиите и как стават по-ефективни. Това се дължи както на самите подобрения в турбините, така и на по-големите перки.Прогнозната цена на произвежданата енергия е около 50 евро мВтч. За сравнение от началото на 2023 г. средната борсова цена на тока е около 100 евро, а миналата година, при кризата от войната в Украйна, нивата бяха средно около 250 евро.
Според Лефковиц за голяма част от производството ще се търси дългосрочен договор тип PPA. Това са споразумения 5,10 или повече години, през които цената на продаваната енергия е фиксирана. Например, въпросните 50 евро/мВтч остават валидни, независимо какво става на борсата. Такива споразумения обикновено се сключват между производител и потребител, като дават сигурност за приходите на единия и разходите на другия. Към момента в България има само няколко такива договора - два от които са на телекомите A1 и Yettel.
При очаквано производство от 270 хил. мВтч на година и постигането на дългосрочен договор с фиксирана цена от 50 евро, това би означавало приходите от 13.5 млн. евро на година. Или пълната възвръщаемост на инвестицията в такъв сценарий би била възможна за 9 години. При цена на продаваната енергияа от 55 евро/мВтч срокът на възвръщаемост пада на 8 години.
При всички случаи България има нужда от нови вятърни мощности, за да постигне целите си за зелена енергия. За разлика от соларите, тези централи работят най-много през зимните месеци и нощем, което създава възможност за по-добро балансиране на системата при комбинацията от двете технологии.
Финландският инвеститор
Основаната през 2007 г. финландска Taaleri е борсово търгувана (на Nasdaq Helsinki) инвестиционна група, която управлява фондове за дялови инвестиции в различни сектори: вятърна и соларна енергия, биогорива, недвижими имоти, има и застрахователна инвестиция - финландската Garantia. Според отчета й за 2022 г. управлява активи за 2.5 млрд. евро. Инвеститорите в групата са основно от Финландия, като 20-те най-големи контролират около 56% от капитала, останалите са дребни акционери.Във ВЕИ сектора групата през Taaleri Energia има пет фонда и шести в процес на учредяване, които имат портфейл от над 6.7 GW вятърни и соларни мощности в Европа (вятърни основно във Финландия, соларни - в Испания), САЩ и Близкия изток. В региона с партньори притежава най-големия сръбски вятърен парк Cibuk (57 турбини, 158 мегавата), придобит през 2019 г.
8 коментара
Да им еба майката - направиха промишлен пейзажа в най-дивото място останало по черноморието.
До коментар [#1] от "falcone":
Съгласен съм ;)
Перките звучат еко и примамливо на пръв поглед, но покрай тях се съсипват огромни площи, които се превръщат в мрежа от сервизни пътища за строежа и обслужването на всеки един ветрогенератор. Това са пътища за тежка техника - камиони, огромни кранове и тн, може да не са асфалтирани, но са насипани с половин метър чакъл.
Странно защо никой не се интересува от този малък страничен ефект - зелени и тям подобни мълчат неловко.
Защо тия не си строят уиндфермите във Финландия.
Или в морето. Много по еко и гретенско.
Само съсипват земеделски земи.. а шума и премигването на слънцето през перките стават досадни и дразнещи след кратко време..
За зелените еко-наркомани "природа" съществува единствено на "дивите плажове", които държат да осират гратис по цяло лято, както и около пистите на Цеко Минев. Там блокираме булеварди за всяко отрязано борче, всичко извън тези зони не ги засяга, защото немат личен интерес и никой не им плаща да врескат. Това изсичане на вековни гори, бетониране на планински реки с мини ВЕЦ-ове, перки и панели в дивата природа и върху земеделска земя - никаква реакция.
Съсипват нашата природа, а печалбата отива за тях. Що за инвестиция е това? Къде са работните места, къде е българската принадена стойност?
До коментар [#4] от "xsz45646888":
За застрояването с перки на част от Вия Понтика зелените надигнаха глас. Има много материали за това от преди повече от 10 години. Тогава течеше и съсипията на белите скали край балчик, строеж на голф игрища. За всичко има архиви. Аз съм зелен по убеждение, не по партийна линия. Гласувах за тях 2009 г. Запознат съм с действията и бездействията. Тук имаше реакция, ное ето, хора като теб са заблудени от жълтата преса, впрегната да плюе зелените. Степите между Шабла и Калиакра също принципно са защитена зона! Обявиха я под натиск на зелените и глоби от Брюксел за съсипването им. Оттогава горя няколко пъти, разорават я, строят... Таук лиман до ЍРусалка е преградено и е построена къща от оръжеен бос. По мой сигнал Бивол писаха, но никой не се самосезира да провери как в защитени зони стават тези неща. Бутнаха от кумова срама една постройка на Яйлата и това е.
До коментар [#6] от "falcone":
Говоря като цяло за жълтопаветното гранто-зелено протестърско движение, не за единични/символични реакции или конкретни партии и НПО-та. Очевидно е, че природата слабо ги интересува и наблегат на личния интерес или на поръчковите акции. Жълта преса не чета и не е необходимо за да ги асоциирам с това, за което говоря.
В България, всички разбират от всичко ! И когато някой има идея да направи нещо полезно, 101 имат идея как да му пречат ! Коментират и злорадстват. Ами за да запазим родината чиста и екологична , да спрем да живеем, а ? Тези финландци ви пречат и осират. Цеко Минев ви пречи. Кой не ви пречи ? Бягайте в Русия , при другаря В.Путин, там е всичко истинско.Или ако много ви е мъчно за порядките и общественвта организация на живота, в Северна Корея.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.