Лойд Бартън: Общи еврооблигации са добро решение за еврозоната

Мислите ли, че при подобно развитие някои от периферните страни в еврозоната може да напуснат монетарния съюз?

Изглежда малко вероятно, но не и невъзможно. Водещите държави в еврозоната ще работят да избегнат подобен сценарий, който ще има изключително негативно отражение върху стабилността на финансовите пазари и доверието към региона. Но, от друга страна, е много вероятно Гърция да бъде принудена да направи замяна на дълг, тъй като последният пакет спасителни мерки беше доста скромен. По наши изчисления дългът на страната може да достигне 150% от БВП, преди да се стабилизира. Това е неуправляемо високо ниво и е нужно допълнително отписване на дълг. Освен това плановете на гръцкото правителство за завръщане към растеж са твърде зависими от доста оптимистичните прогнози за приходи от приватизация.

Някои изследвания говорят за 98% шанс Гърция да обяви фалит през следващите години, ако не предприеме нужните мерки. Според вас има ли такава вероятност?

Не бих искал да говоря в проценти, но смятам, че вероятността това да стане е доста голяма.

Каква трябва да е ролята на онези държави, които евентуално ще се присъединят към еврозоната? В момента те са изолирани от дискусията за бъдещето на валутния съюз.

Мисля, че ключът към решаване на проблема е в ръцете на водещите държави в еврозоната, най-вече Германия. От друга страна, тези страни могат да помогнат с мнения и препоръки за бъдещето на монетарния съюз.

Предвид сегашното състояние на монетарния съюз очаквате ли някога еврозоната да има нови членове?

По мое мнение има доста време до следващото разширяване на еврозоната.

Какви трябва да са правомощията на ЕЦБ и трябва ли да се променя мандатът на централната банка?

Основната роля на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност и очевидно не може да има промяна в тази й роля. Вие явно намеквате за изкупуването на италиански и испански облигации. Според мен ЕЦБ предприе тези сделки с известна неохота. Около тази политика има доста полемики, най-вече предизвикани от Германия. Но в мандата на ЕЦБ е записано, че ролята на банката е да поддържа и финансова стабилност освен ценова стабилност, каквото беше и целта на тези изкупувания на италиански и испански дълг на вторичния пазар. Според мен тези коментари от Германия имаха за цел да подложат на допълнителен натиск Италия и Испания да изпълнят целите си около съкращаване на дефицита. Но тази стратегия носи и рискове, тъй като според нас намаляването на дефицити на всяка цена може да е контрапродуктивно, защото ограничава растежа.

Но какви са другите възможности в борбата с огромните дефицити?

Според мен страните трябва да съсредоточат усилията си върху затягане на финансите в средносрочен план, а не толкова да се опитват да правят невъзможни съкращения на разходите в краткосрочен план. Ясно е, че те трябва да бъдат освободени от натиска на финансовите пазари. Именно затова настояваме и за укрепване на ресурсите на Европейския стабилизационен механизъм. Важни са и структурните реформи, тъй като трябва да стимулират растежа и да повишат заетостта. За съжаление в случая с Гърция eвентуалното съживяване в средносрочен план ще изисква някакво преструктуриране на дълга.

Във Великобритания все повече се говори за "изолиране" от проблемите на Европейския съюз и еврото. Но каква според вас ще е ролята на страната в бъдещето на общността?

В известна степен Великобритания спечели от изолацията си, защото правителството предприе по-ясен план за заздравяване на финансовия сектор. Страната дори е определяна като остров на сигурност в сравнение с еврозоната. Но това е доста краткосрочно мнение, тъй като еврозоната е най-големият търговски партньор на Великобритания. Британските банки са неразривно свързани със случващото се в еврозоната и имат голяма експозиция към региона. Така че британското правителство ще продължи да е настоятелно в призивите си към водещите държави в еврозоната да намерят истинско решение на кризата.

Споменахте британските банки. По-стабилни ли са сега, след започнатите реформи в тях?

Предложенията на Независимата банкова комисия (ICB) (създадена от правителството със задачата да подготви реформи в британския банков сектор) да се отдели банкирането на дребно от инвестиционното банкиране беше стъпка в правилната посока. По този начин се защитават депозитите на клиентите от рискови сделки в инвестиционното подразделение. Реформите са малко по-дълбоки от тези в други страни и във Великобритания се надяват те да поставят основата на по-широки промени в целия Европейски съюз. От друга страна, смятам, че в ICB можеха да са малко по-амбициозни, тъй като дори тези реформи нямаше да предотвратят колапса на банката Northern Rock, която беше прекалено зависима от финансиране на международните парични пазари. Затова смятам, че предложените мерки можеха да са още по-дълбоки. Разбира се, не бива да забравяме, че банките са изправени пред сериозни международни регулации и затова политиците трябва да постигнат подходящия баланс между това да позволят на банките да правят бизнес и да поддържат финансовата стабилност.

Интервюто взе Константин Николов