Този път сме стресирани

В момента обаче ЕБО подготвя завишаване на изискванията, като отначало се говореше за праг от 7% адекватност на капитала от първи ред (Core Tier One), а през последните дни циркулиращите сред пазара слухове повишиха цифрата до 9%. "Европейският банков регулатор ЕБО иска банките да увеличат капиталовите си резерви до между 9 и 10% от общите им активи, след като се отчетат отписванията на заемите им за Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия", обяви BBC.

Освен че е цифрата е по-висока от първоначално очакваната, опасенията на пазарите се засилват и от факта, че споменаваният срок, в който банките ще трябва да постигнат такава, по-голяма капиталова адекватност, изглежда доста кратък. Към момента обсъжданията споменават период от шест до девет месеца. В случай че за този срок финансовите институции не успеят да постигнат изискваните капиталови позиции, то те ще трябва да се обърнат към правителствата си или да се възползват от спасителния фонд за еврозоната, обявиха от ЕБО, цитирани от Financial Times.

Опасенията във връзка с рекапитализацията на банковия сектор доведоха и до понижавания в цените на акциите на редица от финансовите институции в Европа. Френските BNP Paribas и Crédit Agricole загубиха по 5.5% в четвъртък, а Société Générale се понижи с 6.5%. Италианската Unicredit приключи сесията в четвъртък с 12.1% надолу, а Intesa Saopaolo изгуби над 8%. В Лондон Lloyds Banking Group загуби близо 5.5%, Royal Bank of Scotland Group (RBS) се понижи с над 6%, а Barclays изгуби над 7%. Негативният тренд се пренесе и на американските пазари.

Междувременно веднага след края на борсовите сесии в Европа рейтинговата агенция Fitch оряза рейтингите на редица банки, сред които Landesbank Berlin (от AA- на A+), Lloyds Banking Group (от AA- до A), RBS (от AA- до A) и UBS (от A+ до A). В допълнение Barclays, BNP Paribas, Credit Suisse, Deutsche Bank, Goldman и Morgan Stanley бяха поставени под наблюдение с негативна перспектива.

Засега още няма ясна информация и за другата променлива - за отписване на каква част от дълга и на кои държави ще бъдат тествани банките. Сегашните цени на облигациите на проблемните икономики кореспондират на над 60% за Гърция, над 25% за Португалия, над 10% за Ирландия и 4% за Италия. Да вземеш настоящото състояние обаче не е много адекватен тест за негативен сценарий.

Неизвестността по отношение на параметрите, които ще бъдат заложени като изисквания, дава поле за различни изчисления за това колко точно средства ще трябва да наберат европейските банки, за да запълнят капиталовите дупки. Допълнителна неяснота идва и по линия на факта, че все още няма формално решение за това дали за определянето на инструментите, формиращи капитала от първи ред, ще се прилагат новите банкови стандарти Базел III, които по принцип трябва да влязат в сила през 2018 г., или една от по-ранните им вариации, известна като Базел 2.5, пише Financial Times.

Междувременно в писмо до финансовия министър Волфганг Шойбле германските банки призоваха за действия, с които да се предотврати използването на по-стриктните стандарти Базел III от страната на ЕБО при оценката на капиталовите позиции. Мотивът им е използването на изкуствено завишени стандарти, тъй като това би могло да изостри европейската банкова криза, пише Reuters.

Търсят се едни пари

Според изчисленията на различни анализатори сумата, която финансовите институции ще трябва да наберат, варира от около 100 до над 400 млрд. евро. Сметките на Morgan Stanley показват, че необходимият капитал може да достигне стойности от порядъка на 275 млрд. евро.

От анализ на Credit Suisse пък излиза, че ако в момента се направят нови стрес-тестове на европейските банки, като за минимален праг се определи 9% адекватност на капитала от първи ред, поне 66 от най-големите банки на континента няма да издържат изпитанието. От Credit Suisse изчисляват, че допълнителният капитал, който банките ще трябва да наберат, за да постигнат изискването за 9% капиталова адекватност, ще е от порядъка на 220 млрд. евро. Най-много средства ще трябва да наберат шотландската RBS, германската Deutsche Bank и френската BNP Paribas (която има клон в България и е собственик на дружеството за потребителско финансиране "БНП Париба Лични Финанси", както и на застрахователната Cardif). Според изчисленията трите институции ще имат нужда от общо около 47 млрд. евро. Отделно от това френската  Société Générale (представена у нас с дъщерната си Сосиете женерал Експресбанк) и английската Barclays ще трябва да намерят по около 13 млрд. евро всяка, добавят от Credit Suisse.

Според оценка на HSBC, цитирана от италианския всекидневник Il Sole 24 Ore, европейските банки ще трябва да наберат допълнителен капитал в размер на от 98 до 192 млрд. евро. Изчисленията на HSBC разглеждат два сценария, базирани на изискванията на Базел III – при първият се отчитат настоящите очаквания за равнището на рисково претеглените активи (risk-weighted assets RWA) на банките към 2013 г. При втория пък се прогнозира допълнителен ръст на рисково претеглените активи с 15% към 2013 г., като се отчитат очакванията за отписвания (haircuts) на суверенен дълг. И при двата сценария най-засегнати ще бъдат италианските и испанските банки, посочват от HSBC. Според изчисленията им италианските банки ще трябва да наберат от 26.8 до 45.63 млрд. евро, а испанските – от 20.5 до 38.6 млрд. евро, посочва испанският всекидневник Cinco Días.

Анализаторите от HSBC посочват още, че италианската Unicredit (собственик на българската "Уникредит Булбанк") ще се нуждае от допълнителен капитал в размер на 6.86 млрд. евро, за да покрие разпоредбите на Базел III. Институцията е единственият от големите играчи на италианския пазар, който не е предприел увеличение на капитала си през 2011 г. Забавянето при представяването на план за рекапитализация вече породи очаквания за натиск от страна на акционерите на банката. Става дума по-конкретно за германския застраховател Allianz, който притежава 2% от капитала на Unicredit. Информацията е на италианския всекидневник Milano Finanza от изминалата седмица, като изданието не цитира източници. "Експозицията на Allianz към Unicredit е от порядъка на 8 млрд. евро, което представлява около 50% от пазарната капитализация на банката", пише вестникът. Изданието напомня, че се очаква на редовната си среща, насрочена за 18 октомври, бордът на кредитната институция да обсъжда възможното увеличение на капитала.

Според анализаторът от Espirito Santo Андрю Лим, цитиран от FT Alphaville, ключовите европейски банки, които ще имат нужда от най-много капитал, са италианските Unicredit (23 млрд. евро) и Intesa Sanpaolo (17 млрд. евро), испанските Bankia (20 млрд. евро) и Santander (13.4 млрд. евро), френските BNP Paribas (15 млрд. евро) и Société Générale (13.3 млрд. евро), германската Commerzbank (14 млрд. евро) и английската Barclays (13.6 млрд. евро).

Авторите от Cinco Días пък посочват, че на индивидуална база банките, които ще се нуждаят от най-много средства за рекапитализирането си са испанските Santander и BBVA, германската Deutsche Bank, италианските Intesa Sanpaolo и Monte Paschi, както и представените и в България френски Crédit Agricole (собственик на "Емпорики банк") и Société Générale.

Встрани от еврозоната

Докато политиците и финансистите в еврозоната търсят решение на въпроса как и с колко да се рекапитализират банките от страните от паричния съюз, на българския пазар нещата засега изглеждат спокойни. Всъщност любимата мантра на регулатора БНБ е, че българските банки са достатъчно добре капитализирани и няма основания за притеснения за финансовата им стабилност. Според надзорните данни към края на юни 2011 г. общата капиталова адекватност в системата е 17.73%, а адекватността капитала от първи ред е 15.54% или доста над дискутираните равнища от 7% или 9%.

Представителите на банковия сектор също посочват, че не очакват кой знае какви ефекти на местния пазар. Случващото се в момента е по повод на суверенната криза и действията на Европейския съюз за насочени към това съюзът да отговори на инвеститорите, че ще рекапитализира банките, които имат експозиции към държави с проблеми, обяснява банкер. Рекапитализацията се налага именно заради факта, че тези банки държат голямо количество правителствен дълг от страните от периферията на еврозоната. Българските банки обаче на практика нямат пряка експозиция към периферните държави от еврозоната, посочва той.

За разлика от настроенията в България обаче директорът на дирекция "Надзор" в румънската централна банка Николае Чинтеза обяви, че международните банки, които имат бизнес в Румъния, ще трябва да налеят повече капитал в дъщерните си звена в страната. "Всички банки, особено гръцките, трябва да са готови да се изправят срещу заразата, дори и в момента да са добре капитализирани. Става въпрос за доверие", коментира Чинтеза, цитиран от Bloomberg. "Ако някоя от банките майки има проблеми, румънските дъщерни дружества също могат да бъдат засегнати – ето защо ги съветваме да поддържат стабилни капиталови резерви", допълва централният банкер.

По принцип не е работа на централните банки да излъчват паника. Определено обаче работата им е да виждат по-рано опасностите и да вземат превантивни (пък ако трябва и тайни мерки). Можем само да се надяваме, че някъде там има готов и План Б.