Икономиите срещат нарастваща съпротива в еврозоната
Критиците на германската икономическа политика в региона набират сили
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Изправянето на еврозоната пред нови икономически трудности повече от всякога поставя под въпрос основния принцип, на който валутният съюз основава реакцията си на кризите – бюджетните ограничения като основа за стабилен растеж. Този принцип, защитаван от най-голямата европейска икономика - Германия, обаче среща все по-голяма съпротива от другите държави в региона, пише New York Times.
Нарастваща съпротива
През тази седмица Франция и други големи икономики от еврозоната поведоха открит бунт срещу исканията на германския канцлер Ангела Меркел за свиване на дефицитите на фона на забавящия се растеж. Италия предупреди за рисковете, свързани с прекалено строгото следване на германския подход, и дори президентът на Европейската централна банка Марио Драги призовава Берлин да отпусне коланите.
Очаква се разногласията между европейските лидери да се изострят по време на предвидените три срещи до края на месеца. Първата ще е тази седмица и е посветена на високата безработица в региона, която засяга най-вече младежите. Разгорещяващият се дебат има потенциал да се превърне в повратна точка след дългия период, в който Германия и Меркел доминират европейската икономическа политика. Тази тенденция се подсилва от данните, които показват забавяне на германската икономика, която в предишните години се представяше по-добре от партньорите си в еврозоната. Във вторник Международният валутен фонд понижи отново прогнозата си за ръста на БВП на еврозоната, което подсилва опасенията, че регионът навлиза в третата си рецесия за пет години.
"Другите страни дълго се съобразяваха с носещата щети стратегия на икономии с надеждата, че Германия след време ще заеме по-умерена позиция. Сега те заявяват, че трябва да се действа по друг начин, за да се спре негативната спирала, в която изпада икономиката", коментира Саймън Тилфорд, заместник-директор на Центъра за европейски реформи.
Силни позиции
Въпреки че остава сравнително популярна след девет години на власт, Меркел започва да среща съпротива и в самата Германия, където водещи икономисти като Марсел Фрашер критикуват политиката на правителството й. Засега обаче няма сигнали, че Меркел ще отстъпи от позициите си. Все още държавите като Франция, които призовават за промени, правят само умерени стъпки в тази посока, като например забавяне на темпото, с което свиват бюджетните си дефицити. Берлин също така има подкрепата на страни като Финландия, чиито правителства поддържат политиката на строга фискална дисциплина.
Въпреки това комбинацията от политически натиск както отляво, така и отдясно, и влошаващите се икономически проблеми, създават климат, окуражаващ критиците на Берлин. Според политиците и икономистите, противопоставящи се на икономиите, по-големите разходи на правителствата могат да увеличат потреблението и по този начин да предотвратят изпадането в дефлация, което е основна заплаха за региона в момента.
2 коментара
Меркел дълго време задържа време да премине към настъпателна политика тип "луфтвафе".
print baby print!
ЕЦБ трябва да печата пари. Колко повече се инатят германците толкова по-лошо ще става... Вече няма на къде. Ако продължават да се пънат ще последва 4та(мисля) техническа рецесия в ЕС от 2008ма насам. А дефлация + рецесия = депресия. Най-грозния възможен вариант.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.