БНБ очаква покачване на лихвите по кредитите

За сметка на това при кредитирането се очаква забавяне на ръста поради отслабване на търсенето и затягане от страна на банките. БНБ залага на покачване на лихвените проценти и при домакинства, и при фирми. Един от факторите за това е започналото от март покачване на шестмесечния и дванайсетмесечния Euribor, които се ползват от някои банки като референтни за плаващите лихвени проценти по заемите им. През юни обаче покачването на междубанковите индекси спря и дори леко се върна, като те засега остават отрицателни и близки до рекордните си дъна.

"Допълнителни фактори, които биха могли да повлияят върху лихвените проценти по кредитите във възходяща посока, са очакваното влошаване на кредитоспособността на кредитополучателите и по-високата премия за странови риск, които е възможно да доведат до цялостно повишение на рисковата премия по кредитите. Евентуалното увеличение на необслужваните заеми в банковата система, което би могло да се очаква в резултат от влошаването на макроикономическата среда, също може да допринесе за повишаване на лихвените проценти по новите кредити", пише още в анализа на БНБ.

Вече се затяга

От анкетата за кредитната дейност на банките, която БНБ прави на тримесечна база, става ясно, че кредитните стандарти в началото на 2020 г. до март вече се затягат. Под този термин се имат предвид вътрешните насоки или критерии за одобрение на кредити на банките. Реално те отразяват текущата политика и апетит за риск: условия, на които трябва да отговаря кредитополучателят; типа кредити и обезпечения, които банките считат за приемливи; приоритети по сектори и др.

По принцип БНБ публикува тези данни със забавяне в "Икономически преглед" като се виждат данни за предходното тримесечие (в случая - до края на 2019 г.). Този път обаче са цитирани предварителни данни от правеното през май допитване за първо тримесечие, които "показват, че кредитните стандарти както за фирми, така и за домакинства значително се затягат спрямо предходното тримесечие, като най-съществено затягане банките отчитат при жилищните кредити". Последното в превод означава най-вече изискване за по-голямо самоучастие - в последните години някои институции предлагаха и финансиране на 100% от стойността на покупката на жилище. Също така разпространена беше и практиката самоучастието да се дофинансира с потребителски заем.

Според цитираните от БНБ изводи от анкетата основна причина за затягането е по-ниската склонност на банките да поемат риск. Предвид очакванията рецесията да доведе до покачване на безработицата и свиване на доходите за много хора това е обяснимо.

"По отношение на търсенето банките регистрират намаление както при фирмите, така и при домакинствата, като по-силно е намалението в търсенето на кредити от предприятия и на потребителски кредити. През второто тримесечие на годината банките очакват търсенето да продължи да намалява, а кредитните стандарти допълнително да се затегнат", пише още в анализа на централната банка.

В добра форма

Според БНБ положителният момент е, че България влиза в кризата в добро финансово състояние и на публичния, и на частния сектор. И фирмите, и домакинствата съществено са намалили задлъжнялостта си спрямо 2008 г., което предполага "по-добро изходно положение на тези два сектора преди настъпването на пандемията от COVID-19 в сравнение със състоянието им преди глобалната финансова и икономическа криза от 2008-2009 г.".

Източник: БНБ Преглед на оригинала

При фирмите обаче ниските средни стойности не са непременно успокоителни, тъй като има големи различия по сектори, размер и възраст на дружествата. Нормално като цяло по-новите дружества са по-задлъжняли, но и тук има много специфики, зависещи от отрасъла и избора на начин на финансиране, като не е задължително високите нива на дълг да означават уязвимост. Като по-застрашени сектори БНБ откроява "операции с недвижими имоти" и "хотелиерство и ресторантьорство", където "през годините също се наблюдава подобрение, но дори и през 2018 г. съществува по-голям брой фирми, които са по-силно задлъжнели в сравнение с останалите разглеждани сектори".

При кредитирането на дребно данните чертаят още по-благоприятна картина. "Според показателя "дълг/БВП" домакинствата в България са сред най-слабо задлъжнелите в сравнение с останалите държави от ЕС. В допълнение от 2008 г. се наблюдава тенденция към трайно подобряване на този показател, който от 29.8% през 2008 г. се понижава до 23.0% в края на 2018 г.", пише в документа на БНБ.