Банков надзор 2 в 1

Други случаи, при които Франкфурт задължително поема надзора, е за банки с над 5 млрд. евро активи, при които поне 20% от активите/задълженията са към други страни членки, а също и за банки, ползвали помощ от държавата или от европейските спасителни механизми. ПИБ обаче не попада и в тази графа, така единственият параграф, по който ЕЦБ би могла да я определи за значима, е "икономическа важност за конкретната държава или ЕС". Тук обаче няма точни измерители - ПИБ е четвърта по размер в България, с около 5 млрд. евро активи и е по-голяма от Райфайзенбанк, но явно във Франкфурт са преценили, че това не я прави "значима" за местния пазар.

Това не е необичайно, като ЕЦБ по принцип избягва да поема излишни функции и в много от по-малките страни членки действа на същия принцип, като за икономически важни приема такива с активи над 20% от БВП на страната. За Хърватия, която влезе в ERM II и банковия съюз паралелно с България, реално е предприет аналогичен подход - 8 банки, всички част от европейски групи. Към август под надзора на ЕЦБ са 115 банки и банкови групи, но много от тях включват множество дъщерни институции в еврозоната, което прави бройката значително по-голяма - над 900.

Не различен, а съвместен надзор

Като цяло принципът е, че ЕЦБ има водеща роля при надзора на значимите банки, а БНБ ще остане ключов регулатор за всички останали. Това разделение обаче не е абсолютно и по-скоро идеята е двете институции да си сътрудничат.

Дори и при петте системни банки реално проследяването се извършва от съвместните надзорни екипи за всяка от тях, където БНБ ще назначи свой подкоординатор и ще излъчи свои експерти.

При всички останали "по-малко значими" банки надзорът остава при БНБ, а ЕЦБ има функция по-скоро на наблюдател - ще следи за прилагането на общите надзорни стандарти, а също и ще отговаря за общите процедури за всички поднадзорни лица. Друг малко известен момент е, че самите "по-малко значими" банки не са еднозначни - сред тях във всяка страна ЕЦБ и местният регулатор трябва да излъчат поне три институции с "висок приоритет". За тях Франкфурт получава повече информация, включително и нотификации от БНБ за свои ключови мерки и решения по техен адрес.

Отделно Франкфурт има и определени директни правомощия - най-вече за издаване и отнемане на лицензи, но също и за издаване на препоръки и назначаване на инспекции. А също не по-малко ключово е, че двата списъка по никакъв начин не са статични. ЕЦБ може по всяко време да прекласифицира банка като значима, а при изключителни случаи да поеме надзор и на по-малко значима банка.

Подуправителят на БНБ Радослав Миленков, който ръководи управление "Банков надзор", ще бъде неин представител в надзорния съвет на ЕЦБ. Там той ще има същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. Докато страната не влезе в еврозоната, БНБ няма право на глас при решенията за отнемане на лицензи от ЕЦБ, но при несъгласие с такова решение, издадено спрямо нейно поднадзорно лице, има опция да напусне тясното сътрудничество.