К10 Стабилност и риск: Когато облаците се сгъстяват

Банковият сектор получи отсрочка за корона кризата, но рисковете тепърва ще проличават през 2021 г.

Лидер в категорията в десетгодишната история на К10 почти неизменно е управляваната от Теодора Петкова Уникредит Булбанк

Николай Стоянов

Лидер в категорията в десетгодишната история на К10 почти неизменно е управляваната от Теодора Петкова Уникредит Булбанк © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато връхлети буря, вече е късно да се приготвяш за нея. Колкото и да гледаш прогнозите за времето обаче, няма как да си подготвен за всичко.

Така и българските банки още от 2019 г. бяха започнали да се готвят за рецесия. Сигнали даваха много показатели за глобалната икономика. Никой от тях обаче не предвещаваше пандемия и дълги периоди, в които хората и фирмите ще останат затворени. А това спокойно можеше да предизвика и катастрофа - рязък скок на лошите заеми, замръзване на кредитирането и срив на пазарите

Добрата новина е, че всичко това беше избегнато или поне отложено с различни мерки от правителствата и централните банки. Скокът на безработицата беше омекотен с държавни разходи, а длъжниците получиха възможност за до девет месеца да се възползват от мораториум и да не правят вноски. Имаше и регулаторни отстъпки, които дадоха на банките възможност временно да подобрят капиталовите си съотношения и да не заделят толкова провизии. Така въпреки изненадващите ураганни ветрове финансовият сектор остана на завет през 2020 г. и запази стабилността си.

Загуба на рисков апетит

Сега, през 2021 г., ще е ключово кой как е използвал това допълнително време за подготовка. Като цяло логично апетитът за риск на банките поспадна и кредитните им стандарти се позатегнаха. Кредитирането продължи да расте във всички сегменти, но темпът на растеж се успокои - всъщност той остана двуцифрен само при жилищните заеми, които все пак са обезпечени и по-нискорискови. А дори и при тях практиките да се финансира практически без самоучастие изчезнаха. Превантивното провизиране на бъдещи загуби удвои разходите за обезценки и това беше основна причина печалбата да се свие наполовина.

Всичко това обаче се случва неравномерно. Част от играчите останаха относително по-рисково настроени да растат агресивно. Кой доколко е покрил риска си с провизии също е трудно да се каже и тепърва с изтичането на мораториума това ще започне да проличава. Така банките, отчели по-големи спадове на печалбите или дори загуби през миналата година, могат да се окажат в по-добра позиция на изхода на кризата.

Влизането в ERM II и банковия съюз също беше позитивен фактор най-вече за външното възприятие за българската икономика. Голяма част от позитивите бяха предварително изконсумирани с реформите, направени в хода на самата процедура по влизането. Други още не са се материализирали - много от промените на хартия се сблъскват с трудности и съпротива на практика, а и реалното приемане на еврото, носещо със себе си директен достъп до ликвидност от ЕЦБ, още не е факт. Но така или иначе тези стъпки бяха в основата на това рейтинговите агенции да не понижат оценките си за България при влошаващите се макроикономически перспективи.

В К10 индикаторите за стабилност имат най-голямо тегло (45%) и тяхното значение проличава именно в такива моменти. Класирането по-назад по тях не означава непременно екзистенциална заплаха за банката, но със сигурност са свързани с потенциални трудности и евентуална нужда от набиране на капитал. Дори да не се стигне дотам, със сигурност по-ниските му нива ще изискват особено внимание и ще са ограничител за експанзия.

По-ниските лихвени нива на привлечения ресурс, по-разчистените баланси от наследството от предишната криза, по-балансираните съотношения на кредити към депозити са все фактори, които правят навигирането през кризата по-лесно. Със сигурност обаче има и много специфичен риск, който не може да се обхване и измери точно с тези показатели. Качеството на бизнес моделите на клиентите и на обезпеченията им е различно, така че е възможно ръстът на лошите кредити да е неравномерен. Капацитетът за управление на лоши заеми също варира. А интересен нов момент ще е и доколко надзорният подход от ЕЦБ на петте избрани от нея системно важни банки и от БНБ за останалите ще се различава като строгост и гъвкавост.

Позитивни щрихи

Картината към края на 2020 г. в най-общи щрихи е позитивна и като нива на капиталовите показатели, и като ликвидност. За разлика от 2008 г. секторът не излиза от откровено балонизирана фаза с годишни ръстове, достигали и до 60 - 70%.

Като най-важни сред измерителите, по които класираме банките, залагаме на чисто пазарните показатели - цената, на която могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават. Досега кризата не произведе промяна в тренда при лихвите, които са рекордно ниски и при депозитите, и при кредитите. Вече обаче БНБ прогнозира известно покачване на последните във втората половина на годината. Централните банки досега индикират, че ще продължат стимулиращата си политика, което означава, че едва ли ще има резки движения нагоре. Но вече глобалните дългови пазари почнаха да индикират повишаване на инфлационните очаквания.

При разходите за финансиране на банките по традиция предимство получават пазарните лидери и банките със силна чуждестранна централа зад гърба си. В момента обаче този показател не е с толкова силно отражение - в условията на отрицателни лихви ножицата е свита и практически всички банки се финансират на нива около 0.5%. Кризата обаче може да промени това и да предизвика бягство към качеството от страна на клиентите, което да принуди някои банки да вдигат лихви, за да противодействат. А това би свило маржовете им допълнително.

При лихвите по кредитите базовата връзка е по-висока лихва - по-висок риск. При дълбока и относително кратка криза може да се очакват по-сериозни проблеми при скъпите и необезпечени потребителски кредити.

Делът на привлечени средства от сектор "Държавно управление" в К10 се разглежда като носител на концентрационен и политически риск. В текущата среда на дирижирана от държавните разходи икономика това не е очевидно и дори обвързаността с държавни и общински дружества привидно носи стабилност. По-дългосрочно обаче влошаването на публичните финанси покрай пандемията може да доведе до турбуленции.

Като косвен измерител за качеството на балансите класацията ползва дела на материални и недоходоносни активи. В тази графа влизат клонове и централи, но най-вече придобити като обезпечения по необслужвани кредити. Завишените нива са показателни за остатъчен риск от предишната криза - трудни за реализиране имоти, при чиято продажба може да се налага да се отчете загуба и които не носят текуща доходност. Освен това при срив на цените на имотите и тук обезценките ще значат загуби.

Показателят капитал към активи присъства като приближение на класическите измерители за капиталова адекватност, които към редакционното приключване на К10 не са публикувани за всички банки. Големите стойности на този измерител говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие.

Съотношението кредити/депозити е с малка тежест в класацията. Това беше ключов показател при предишния кредитен бум, защото показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче българската банкова система се финансира изцяло от местни депозити и този показател не индикира реалистични рискове.

В класацията за поредна година лидер е най-голямата по-активи банка в страната - Уникредит Булбанк. Класирането е сравнително устойчиво, като по-съществен спад от три позиции до 7-о място регистрира Пощенска банка. Това е основно заради по-високата цена на отпусканите от нея кредити. Това й помага да извлича текущо рентабилност, но е знак за по-агресивна политика на поемане на по-рискови клиенти и проекти, които при по-продължителни трусове в икономиката може да се превърнат в проблемни.