Стремим се да отговаряме на различните нужди на технологичните компании
Дияна Димитрова, директор "Корпоративна дистрибуция" в Обединена българска банка (ОББ)
Съдържание от ОББ
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Г-жо Димитрова, какво се крие зад термина asset-light?
Ключовото, което определя тези компании, е, че те не разполагат или разполагат с малко материални активи. В нашата дефиниция това са фирми, чиито материални активи са под 15% от общия баланс. Те са предимно от високотехнологичния сектор, чиито ключови активи са хората и тяхната експертиза, а не традиционни такива като, да кажем, машини, оборудване, недвижимости.Какво ви подтикна да стартирате този проект?
Наблюдаваме, че тези компании растат доста бързо. Това е факт не само в България. Участвам в комитет на ниво KBC Group, откъдето знам, че това е тенденция в повечето държави - расте броят на технологичните компании, но същевременно обратната връзка от хората, които директно работят с клиенти, е, че невинаги успяваме да сме адекватни на техните нужди именно поради тази тяхна специфика. Това ни накара да се замислим, че нещата се променят и че е необходимо да се адаптираме, така че да бъдем адекватни, за да можем да разбираме техния бизнес модел и да ги оценяваме, така че да можем да работим с тях. От една страна, сега говорим предимно за технологични компании, но, от друга, дори сектори, които считаме за традиционни и за които доскоро знаехме, че имат скъпо оборудване, също измислят нови начини за правене на бизнес, с по-малко материални активи. При споменатите бизнеси обаче установихме, че изпитваме трудности с тяхната оценка. В крайна сметка динамиката при младите компании в тази сфера е много значителна. И както в момента сме научени да анализираме традиционните бизнес модели и да оценяваме недвижими имоти, така трябва да се научим да оценяваме нематериални неща като потенциал и ноу-хау.Споделихте, че в проекта участват и други държави. Кои са те? Може ли да се направи сравнение по отношение на интереса към такова финансиране?
В конкретния проект участват колеги от Белгия, Чехия, Словакия, Унгария и България. Водещата страна в него сме ние. Интересно е да се отбележи, че проектът започна заради усещането, че изоставаме. Затова решихме да видим по-подробно кои са тези компании и дали наистина техният дял расте, каквото е нашето впечатление. Данните показаха, че както броят, така и техният дял в икономиката нарастват, при това на всички изброени пазари. Следващият момент беше да видим ние как сме позиционирани и дали наистина изоставаме, или успяваме да поддържаме пазарен дял като в останалите икономически сектори. Оказа се, че пазарният ни дял в този сектор в България е равен или дори малко по-висок.Целта ни е да предоставяме комплексна услуга, съобразена с това какво е важно за въпросните компании. Започнахме от по-тясното - как да ги финансираме, въпреки че нямат обезпечение, но впоследствие разширихме фокуса си, за да видим като цяло какви са им нуждите. ИТ компаниите например срещат затруднения с набирането на персонал и опазването на интелектуалната собственост. Целта ни е да адресираме процесите си към цялостно удовлетворяване на техните нужди, не само чрез финансиране.
Как се отрази кризата от COVID-19 при asset-light компаниите? Наблюдавате ли разлика между тях и традиционния сектор?
Динамиката бе идентична, тъй като те предлагат решения за традиционния сектор, чиято първоначална реакция бе орязване на всички разходи. Затова и при тях в началото имаше шок за това дали проектите и работата, които са поели, наистина ще се случат.Засега нямаме данни за всички пазари и дори за България не разполагаме с изчерпателни такива. Бих казала обаче, че не се открояват от гледна точка на растежа. По-скоро развитието им е в унисон с това на останалата част от пазара.