Класация на банките по стабилност и риск: Между пандемията и войната

2021 г. мина под знака на опасенията от прегряване, но групата изглежда добре подготвена за шокове от конфликта в Украйна

Управляваната от Питър Рубен ОББ успя да измести дългогодишния номер 1 в категорията Уникредит Булбанк, стъпвайки на по-консервативна стратегия

Николай Стоянов

Управляваната от Питър Рубен ОББ успя да измести дългогодишния номер 1 в категорията Уникредит Булбанк, стъпвайки на по-консервативна стратегия © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За повечето клиенти стабилността на банката им определено не е най-отгоре на списъка им с неща, когато я избират. Лихви, такси, обслужване, реклами, удобен клон и дори лични контакти и препоръки често влияят в много по-голяма степен.

И в много случаи това е донякъде оправдано. За повечето вложители спестяванията са подсигурени от държавна гаранция до 196 хил. лв. За кредитополучателя също реално нищо съществено не би се променило, ако банката му изпитва някакви сътресения, освен че обслужването може да се влоши, но рефинансирането винаги е опция. За бизнеса, разчитащ на по-сложни продукти, гаранции и акредитиви, това би могло да е временно затруднение, но не и нещо непреодолимо.

Макар и да не се усеща интуитивно, все пак показателите за стабилност на банките са важни. Най-видимо е това за инвеститорите в техни акции и други финансови инструменти, но всъщност това доколко добре са управлявани рисковете се отразява много по-широко. Най-малкото много от измерителите за капиталова адекватност, ликвидност и т.н. са обект на регулации и проблеми там биха могли да доведат до надзорни мерки и предписания. Дори да не се стигне дотам обаче, постигането на целевите нива може да изисква периоди на ограничено поемане на нови експозиции и спирачки пред рисковия апетит, което може да се отрази и на клиентите - откази за финансиране на конкретни проекти или пък търсене на повече обезпечение. А като крайно и по-малко ресурс и фокус върху иновации, което естествено се пренася в качеството на услугата.

Именно затова в К10 индикаторите за стабилност имат най-голямо тегло (45%) - тяхното значение проличава именно в такива моменти, когато секторът преминава от криза в криза. Класирането по-назад по тях не означава непременно екзистенциална заплаха за банката, но със сигурност е свързано с потенциални трудности и евентуална нужда от набиране на капитал.

Невидимият балон

Българските банки като цяло минаха сравнително безпроблемно през пандемията. След първоначалния стрес временно свитата активност през 2021 г. всъщност не просто се активизира, а надхвърли предкризисните нива. Опасенията за рязък скок на лошите кредити не се реализираха (донякъде с помощта и на удължения кредитен мораториум до края на годината). А забраната от БНБ да се разпределят дивиденти спомогна показателите за капиталова адекватност да останат комфортно над регулаторните изисквания въпреки кредитния бум.

Всъщност, ако през 2020 г. основният страх беше от замръзване, 2021 г. мина под знака на опасенията от прегряване. Това се отнася най-вече за сектора на жилищното кредитиране, където банковите портфейли се увеличиха с над 2 млрд. лв. до 14 млрд. лв. А годишният ръст, след като през цялата година се ускоряваше, достигна 17.6%, а в началото на 2022 г. и надхвърли 18%.

Банкерите излъчват спокойствие и отхвърлят аналогиите с 2008 г. Обясненията обикновено са, че сега въпреки ръста на цените на имотите се покачват и доходите, така че съотношенията за достъпност на жилищата още не светят в червено. Според тях задлъжнялостта на българските домакинства е сравнително ниска, съотношенията loan-to-value и въобще обезпеченията са адекватни и като цяло кредитните им стандарти не са се отхлабили.

Същевременно стои и обратната гледна точка - спад на цените на имотите и рязко обръщане на лихвения цикъл може да превърнат много от заемите в необслужвани. Последното вече малко или повече започва да се случва, макар че неохотното затягане от ЕЦБ вероятно няма рязко да вдигне месечните вноски по ипотеките. Индикатори за надцененост при имотите също не липсват - например покачването на цените не се съпътства с ръст на наемите, което намалява доходността на жилищата, закупени с инвестиционна цел.

БНБ също многократно акцентира на тези рискове и реагира с покачване на антицикличния капиталов буфер за банките с 0.5 процентни пункта от септември и още 0.5% от началото на следващата година до общо 1.5%. При все още наличния капиталов излишък в повечето големи банки обаче това няма особено охлаждащ ефект. Все пак данните, а и офертите на банките, далеч не показват еднакъв апетит и определено някои подхождат по-консервативно.

Консервативността се отплаща

Тази година в категорията има нов лидер - ОББ, която измества дългогодишния номер 1 Уникредит Булбанк. Като цяло в класацията по традиция няма рязка динамика. Причината е, че макар тя да се базира на данните за 2021 г., всъщност показателите са резултат от системните усилия и стратегии на банките. По-ниските лихвени нива на привлечения ресурс, по-разчистените баланси от наследството от предишната криза, по-балансираните съотношения на кредити към депозити са все фактори, които не се постигат отведнъж.

Така че освен при резки и неочаквани загуби или системно неотчетени рискове рядко в индикаторите за стабилност се виждат големи подскоци. Със сигурност обаче има и много специфичен и неколичествен риск, който не може да се обхване и измери точно с тези показатели. Качеството на бизнес моделите на клиентите и на обезпеченията им е различно, така че е възможно ръстът на лошите кредити след изтеклия мораториум или при продължителни и тежки ефекти от войната в Украйна да е неравномерен.

Като цяло банките в челото на категорията обичайно са сред най-големите по активи, а също така и предимно ползващите гръб на солидна европейска финансова група. ОББ и Уникредит Булбанк определено бяха сред поохладилите рисковия си апетит в разгара на ипотечния бум, което води до пропуснат пазарен дял и съответно печалби. Това текущо им тежи леко при представянето в другите категории, но пък при материализиране на рисковете може да ги изведе по-напред и там в следващите години.

Същевременно и банки с по-агресивни стратегии заемат предни места благодарение на вече изградени силни брандове, солидни капиталови показатели и разчистени баланси от предходните години.

Краят на нулевите лихви

Като най-важни сред измерителите, по които класираме банките, залагаме на чисто пазарните показатели - цената, на която могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават. При тях в последните години разликите бяха сериозно компресирани заради изключително разхлабената политика на ЕЦБ, която натискаше доходността от всички инвестиции силно надолу - до и дори под нулата. Практически всички банки в България се финансират при нива 0-0.3%, докато в предходните години разликите се измерваха в по няколко процентни пункта.

Сега този лихвен цикъл е определено към края си и вероятно ножицата ще започне отново да се разтваря. Федералният резерв вече зададе тон с покачване на лихвата и заявка това да се случва при практически всяко негово заседание до края на годината плюс свиване на баланса му. Засега ЕЦБ не е покачила основната си лихва и сигналите откъм нея са за доста по-плавен завой. Очакванията на пазарите обаче са, че ускоряващата се инфлация до рекордни нива, откакто еврозоната съществува, ще я принуди да действа най-късно през есента.

Но дори и без покачване рисковете от икономическите осколки от войната в Украйна вече повишават доходностите по ДЦК на всички държави, така че натискът върху лихвите по депозити и кредити неминуемо ще се усети.

При разходите за финансиране на банките по традиция предимство получават пазарните лидери и банките със силна чуждестранна централа зад гърба си. Към момента все още секторът демонстрира свръхликвидност, така че е малко вероятно да се види агресивна надпревара на покачване на лихви за привличане на ресурс. Отделни такива оферти, които да се опитат да хванат най-активните депозитни туристи, обаче не са изключени. Натиск за покачване на лихвите обаче носи и самата инфлация, която при текущите нива около и над 10% прави реалната доходност от парите на влог силно негативна. Запазване на близките до нула нива може да стимулира много хора да пренасочат спестяванията си към алтернативни инвестиции или към потребление.

При лихвите по кредитите също покачващият се риск при влошаващите се икономически перспективи няма как да не се отрази, макар да е трудно да се предвиди с колко. Освен това и евентуално покачване на цената на привлечения ресурс се пренася и в тази на заемния. Поскъпването по вече сключени заеми зависи от конкретните условия и ползвани показатели, на база на които се определя плаващата лихва. Предвид че Euribor остава отрицателен, може дори и да няма ръст в близките месеци или да е минимален, но ако вътре са включени индикатори като индекс на потребителските цени, може и да е по-чувствителен. При новите кредити е вероятно банките да заложат по-големи надбавки заради покачващия се риск и директно да се види поскъпване.

Делът на привлечени средства от сектор "Държавно управление" в К10, без непременно да е нещо лошо, се разглежда като носител на концентрационен и политически риск. Миналата година, изпъстрена със скандали за начина на разходване на средства в редица държавни дружества, ясно показва част от рисковете - включително и репутационни, ако през обслужващите банки са минали съмнителни преводи или тегления на каса.

Като косвен измерител за качеството на балансите класацията ползва дела на материални и недоходоносни активи. В тази графа влизат клонове и централи, но най-вече придобити обезпечения по необслужвани кредити. Завишените нива са показателни за остатъчен риск, понякога датиращ още от кризата през 2008 г. - трудни за осребряване имоти, при чиято продажба може да се налага да се отчете загуба и които не носят текуща доходност. Освен това при срив на цените на имотите и тук обезценките ще значат загуби.

Показателят капитал към активи присъства като приближение на класическите измерители за капиталова адекватност, които към редакционното приключване на К10 не са публикувани за всички банки. Големите стойности на този измерител говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие. Те обаче не са точен измерител за това доколко са покрити рисковите им експозиции, тъй като в съвременната регулаторна рамка банките ползват и много други инструменти като подчинен дълг.

Съотношението кредити/депозити е с малка тежест в класацията. Това беше ключов показател при предишния кредитен бум, защото показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче българската банкова система се финансира изцяло от местни депозити и този показател не индикира реалистични рискове.

Текстът е част от специалното издание "К10 - Най-добрите банки в България". Изданието може да бъде закупено оттук.