Бумът в кредитирането продължава и през април

Ускорението при фирмените заеми остава с близки до рекордните темпове, а при тези за домакинствата се стабилизира на вече постигнатите върхови стойности

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Фирмените заеми растат с по над 380 лв. средномесечно от началото на годината.
  • Кредитите за домакинствата се увеличават за пореден месец с двуцифрени темпове.
  • Данните за април показват лек ръст в просрочията.

Кредитирането за бизнеса запазва рекордните си темпове на растеж от последните месеци и към април 2022 г. се увеличава със 7.74% на годишна база. Това е втората най-висока стойност от 2009 г. насам, след отчетените през март 7.91% годишен ръст. Така, за последния месец общият обем на предоставените от банките корпоративни заеми расте с близо 214 млн. лв., като достига 38.8 млрд. лв.

Междувременно, след бурния ръст в края на миналата година, от началото на ускорението при ипотечното кредитиране на практика се стабилизира, като вече четвърти пореден месец остава на ниво малко над 18% - също рекордни равнища от 2009 г. Към април обемът на отпуснатите жилищни заеми за домакинствата достига 14.7 млрд. лв. До известна степен за ръста допринася и извършената от БНБ ревизия на всички данни от началото на 2021 г., при която над 120 млн. лв. експозиции са прекласифицирани като потребителски. В резултат през април 2022 г. е отчетено повишение от 18.07%, докато например първоначално отбелязаният ръст от 17.6% през декември 2021 г. е ревизиран надолу до 16.5%. В номинално изражение само за последния месец обемът на ипотечните заеми е нараснал със 198.8 млн. лв.

На стабилни нива остава и ускорението при потребителските кредити. Вече единадесети месец поред то е с двуцифрени темпове, като от началото на годината трайно стои в порядъка 11-12%. Към края на април отпуснатото от банките финансиране в сегмента е за общо 13.9 млрд. лв., като за месеца нараства с 184.9 млн. лв. В процентно изражение ръстът е с 11.92% - втора най-висока стойност от 2009 г. досега след отчетените през декември 2021 г. рекордни 12.21%.

Идва ли краят на ускорението

Активизирането на банките в кредитния сегмент е особено осезаемо през последната вече над година. За това допринесе постепенното възстановяване на икономиката от коронакризата, което засили както склонността на бизнеса и домакинствата към потребление, така и апетита на самите банки за кредитиране. Така отпуснатите обеми отначало при ипотечните заеми, а след това и в останалите сегменти, постепенно започнаха да се увеличават. Ускорените темпове на нарастване доведоха до предупреждения от страна на БНБ и анализатори за потенциални рискове от прегряване на пазара. За да ги адресира, регулаторът на два пъти повиши антицикличния капиталов буфер на банките - първо от 0.5% на 1%, считано от октомври 2022 г., а след това и с още 0.5% до 1.5%, считано от 2023 г. От Европейския съвет за системен риск (ЕССР) също видяха уязвимости в средносрочен план по отношение на жилищния пазар в страната и препоръчаха освен настоящите капиталови мерки (т.е. повишаването на буферите) БНБ да започне да използва и мерки, които са насочени директно към потребителя - каквато е например въвеждането на таван на съотношението на обема на отпуснатия кредит към стойността на обезпечението (т.нар. loan-to value, или LTV съотношение). От централната банка се съгласяват с оценката за уязвимостите на пазара, но смятат, че предприетите до момента мерки са адекватни и достатъчни.

На фона на тези предупреждения, самите представители на банковия сектор демонстрираха относително спокойствие и въпреки предупрежденията на БНБ за опасността от кредитен бум и от продължителна инфлация, очакванията на банкерите, поне към края на изминалата година, бяха за предвидима 2022 г. с ръст на кредитирането и ниски лихви. Глобалните икономически и геополитически развития от последните месеци обаче неминуемо ще пренаредят прогнозите и в банковия сектор - ускоряването на инфлацията вещае все по-скорошен край на ниските лихви в Европа и ЕЦБ вече сигнализира затягане на политиката си още от юли. По правило високата инфлация би трябвало да увеличава склонността към потребление и да намалява склонността към спестяване, но същевременно оскъпяването на кредитите може да охлади до известна степен желанието на домакинствата да търсят банково финансиране. Междувременно растящите цени на енергоизточници и суровини ще направят бизнеса по-предпазлив с инвестициите и съответно с вземането на кредити.

Засега обаче, поне в данните за корпоративното кредитиране, това не е особено ясно изразено. Освен рекордните процентни ръстове, числата за номиналното изменение на обемите също все още говорят за ускорение - при това като се има предвид, че в този сегмент данните са силно волатилни и често могат да бъдат изкривени от единични големи сделки, както и от продажби на пакети лоши заеми. Дори и така обаче, ако през 2021 г. портфейлът от фирмени заеми на банките е растял средномесечно с по 136 млн. лв., а само през втората половина на годината средно с по 288 млн. лв. на месец, то от началото на 2022 г. показателят скача още по-осезаемо и увеличението за четирите месеца е средно с по близо 382 млн. лв.

При ипотечните и потребителските заеми тенденциите са сходни, но с по-умерени темпове. В случая обаче сравнението не е толкова еднозначно заради ревизията на данните за 2021 г.

Леко покачване на лошите кредити

На фона на общия ръст на кредитирането, след десет поредни месеца на спад през април паричната статистика на БНБ показва и лек ръст при нередовно обслужваните задължения. Към края на месеца делът на лошите и преструктурирани кредити (данните в паричната статистика се различават от тези за надзорни цели) се повишава до 6.02% в сравнение с 5.9% месец по-рано. В номинално изражение обемът расте с малко под 117 млн. лв. до 4.1 млрд. лв., като влошаването е изцяло в корпоративния сегмент - през изминалия месец просрочените фирмени заеми са се увеличили със 129 млн. лв. до 2.6 млрд. лв. Възможно е обаче това движение да е породено и от единични големи експозиции: например държавната ББР наскоро оповести, че един от нейните големи кредити за 150 млн. лв. е станал необслужван, след като е изтекъл мораториума по него. Междувременно нередовните потребителски и жилищни кредити продължават да намаляват - съответно до 1.1 млрд. лв. и 420 млн. лв.

При депозитите данните показват разнопосочни движения в отделните сегменти. Към април 2022 г. темпът на нарастване на спестяванията на домакинствата остава непроменен спрямо месец по-рано - с 6.5% до 67.6 млрд. лв. При спестяванията на бизнеса пък се наблюдава ускорение в ръста на годишна база до 15.4% през април, в сравнение с 13.3% през март. В номинално изражение обемът на корпоративните депозити достига 33.5 млрд. лв. Общо за неправителствения сектор ръстът на депозитите към април е с 10.1% на годишна база (9.8% месец по-рано) до 105.2 млрд. лв.