Тамаш Хак-Ковач, ДСК: Най-големият риск за 2023 г. е развитието на германската икономика

Втората част от обяснението е, че много компании имат рекордни печалби тази година, не само банките. И третият елемент е, че банковите печалби идват със закъснение. Промените в рентабилността на банковата система зависят от разходите за риска, а те се проявяват със забавяне. И не знаем кога и дали ще се появят.

Поне част от риска се калкулира предварително чрез провизии. Това не е ли фактор?

Да, част от разходите за риск са за бъдещи периоди. Но в момента няма достатъчно влошаване на макроикономическите параметри, за да се покачи нивото на провизии значително. Има две причини да се начисляват провизии. Едната е, когато клиентите спрат да плащат, но това не го наблюдаваме, тъй като въпреки инфлацията заплатите растат, безработицата е ниска, така че за клиентите практически има отрицателен лихвен процент и съответно нямат трудности в обслужването. И вторият са макропоказателите, които се вкарват в моделите, и засега те не са толкова лоши, дори и в негативните сценарии.

Тогава какви са най-големите предизвикателства пред икономиката на страната следващата година? Достигнахме ли вече пика на инфлацията?

Дали е достигнат пикът на инфлацията не знам, но тя ще спада. Това не значи, че от 20% ще се свие на 2%, но ще се успокои - енергийните цени вече се стабилизираха, централните банки се намесиха, така че мисля, че тази година ще е върхът. Моите очаквания са, че ще се свива бавно - не за месеци, а за години.

Най-голямото предизвикателство е, че България е малка отворена икономика и няма такова нещо като остров на стабилност. Ако има буря наоколо в Европа, и най вече в германската икономика, тя ще ни удари рано или късно. Така че най-големият риск за 2023 г. е развитието на германската икономика.

В последните месеци сме в странен момент, в който ако аз вляза във ваш клон да изтегля ипотечен кредит, вероятно ще ми дадете заем по-евтино, отколкото на българското правителство. Ясно е, че продуктите са различни, но на какво се дължи тази аномалия?

Да отбележим, че не само българското правителство се финансира скъпо. В цяла Централна и Източна Европа е така и например Румъния се финансира и по-скъпо. Но наистина има аномалия и обяснението е малко по-сложно, дори да го сведем до ниво, на което двата продукта могат да се сравняват. Не само в Банка ДСК, а и при наши конкуренти има оферти за фиксирани три- или петгодишни ипотеки, които са по-евтини от доходността по три- или петгодишни ДЦК.

Единственият отговор, вписващ се в икономическата логика, е, че това са числа, които не правят голям портфейл. Може да го приемете за маркетингов разход. Сигурен съм, че никой не би финансирал жилищни заеми за милиарди при тези нива, но всеки може да си позволи няколко милиона. За мен това е просто начин банките да се позиционират на пазара, но офертите са си реални, така че могат да се изтеглят такива заеми. При нас това е изключително малък дял от портфейла.

Това значи ли, че реалната цена на кредитите трябва да е по-висока и в близките месеци да се покачи по-близо до тази на държавния дълг?

В условията на отрицателни лихви, каквито имахме доскоро, практически има трансфер на доход от вложителите към кредитополучателите. Сега вече няма отрицателни лихви в България, но още има трансфер. Така че виждаме ниски лихви по кредитите, защо са ниски лихвите по депозитите. Ако можеш да приемаш депозити при 0% и можеш да ги влагаш примерно при 5%, защо не го правиш? Основната причина е, че ако си голяма търговска банка, гледаш дългосрочно на взаимоотношенията с кредитополучателя, а не на краткосрочната възможност да извлечеш печалба. Ако имаш излишна ликвидност, можеш да се възползваш. Въпросът е кога тази възможност ще доведе до конкуренция за депозити. Когато това стане, ще се покачи лихвата по депозитите и оттам и лихвата по кредитите. Най-просто - ако си кажа, добре, защо не предложа лихва 2% по депозитите така, че да ги влагам при 5% в ДЦК, в следващия момент ще си погледна ипотечния портфейл и ще видя, че не мога да давам ипотеки при 2.5% и те ще се покачат на 4%. И аз мисля, че тази тенденция ще започне да се проявява следващата година.

Какви други предизвикателства има пред банковия сектор в следващите месеци? Има ли опасност от спад на цените на имотите, вълна лоши кредити?

За мен цената на имотите трябва да се разглежда сравнена със средната заплата. Мнението ми за двете години, откакто съм тук, е, че имотите не са надценени, тъй като съотношението среден апартамент към средна заплата все още е сравнително ниско в европейски план. Последния път като проверих, беше най-ниско в България. Така че не виждам защо би имало срив, освен ако няма такъв в цяла Европа. Логиката е, че балон има не когато просто има бързо покачване на цените, а когато то е неустойчиво. Така че според мен балон няма и имотите още са достъпни, макар и купувачите може би да имат различно усещане.

За лошите кредити не наблюдаваме ръст засега. Средата на ниска безработица и висок ръст на заплатите очевидно е благоприятна за банките. Да не говорим, че и политическите решения за подкрепа на населението помагат. Така че, ако няма вторичен ефект от голяма рецесия в Германия или някакво неочаквано развитие на войната, не мисля, че в близко време сме изправени пред черен сценарий като през 2008 г. Но предполагам, че търсенето ще е доста по-свито и при силната конкуренция за банките ще е трудно да поддържат рентабилност при същите нива на риск.

Как банкерите адресирате този покачващ се риск? Възнамерявате ли да затегнете кредитните стандарти?

Мога да кажа само за Банка ДСК, а не за целия пазар. Затягаме критериите за одобрение от края на лятото, но това води до сравнително слаб спад на новия бизнес, така че търсенето още е устойчиво и не личи в портфейлите, тъй като това отнема време. Има два начина, или затягаш изискванията и не финансираш определени клиенти под праговете, или покачваш цената, но последното е много трудно, тъй като това би свило новото кредитиране.

Това затягане повсеместно ли е или се фокусирате на по-рискови сектори?

Поне при нас е повсеместно. Според мен това трябва да е естествената реакция на банките при повишена несигурност. Как се случва, ако например за даден проект досега изискваното съотношение на обслужване на дълга е било 1, то в среда на по-висок риск става 1.1. Как го постигаш - като се вдигне самоучастието от примерно 20 на 30%. Това не зависи от сегмента, във всеки случай искаш да имаш по-голям буфер.

Банкирането на теория е прост бизнес, но постигането на баланса е трудно. Затова продажбите и риск мениджмънтът са разделени. Хората, които са в продажбите, се оплакват - защо не можем да правим това, защо няма изключения. Но това е затягането и не мисля, че и в другите големи и професионално управлявани банки е различно. За целта трябва да имаш някакво конкурентно предимство, а това е много трудно - или да имаш по-ниски разходи, които ти позволяват да си по-евтин, или по-добър риск мениджмънт, ползващ примерно AI, или да имаш по-ниска очаквана възвращаемост на капитала.

Друга аномалия - ЕЦБ започна агресивно да затяга паричната си политика, други централни банки в региона също и това вече на някои места се усеща от кредитополучателите. България изглежда доста имунизирана засега. Защо е така и кога очаквате затягането на паричната политика от ЕЦБ да се усети от вашите клиенти?

Отговорът отново е в това преразпределение между депозанти и кредитополучатели. И това ще се промени, просто е бавен процес.

Но защо е бавен в България?

Заради структурата на пазара. Заради различната сила на търсенето и предлагането.

Депозантите нямат алтернатива в какво да си вложат парите?

Имат, но въпросът е искат ли да я приемат. Алтернативата означава или допълнителен риск, или допълнително усилие, или по-ниска ликвидност.

Може би темата, която най-често буди брожение в социалните мрежи, е "вижте колко печелят, а вдигат таксите". Предвид обръщането на лихвения цикъл очаквате ли по тази линия натиск надолу?

Това са два въпроса. Първото е, че сравнително малка част от таксите се вдигат и това са таксите, свързани с физическите пари. Общо разходите за банкови услуги не мисля, че се вдигат съществено. Всички разходи, свързани с парите в брой, се вдигат, защото имаме инфлация и това означава повече разходи за бензин, за транспорт на банкнотите, за заплати за броенето им, за наеми за съхраняването им. Клиентите бъркат правото да имат достъп до парите си с правото да имат достъп до кеш. Обработката на кеша е много скъпа и клиентите могат да намалят разходите, като променят поведението си и правят повече дигитални плащания. Ако искам да дам на асистентката ми 20 лв., за да ми купи обяд, и отида до банкомат и ги изтегля, тя ще отиде и ще плати в магазина, а после компания ще отиде да събере парите и да ги отнесе. А това може да е дигитална транзакция с почти нулев разход. Но има много малък интерес за директни P2P плащания - променя се, но не достатъчно бързо.

Втората част, дали ще има поевтиняване, заради обръщането на лихвения цикъл, е по-интересна. Мисля, че простият отговор е да. Тук също има трансфер на разходи - ако таксите падат, това значи, че ползвате каквото печелите от вложителите, за да субсидирате тези, които правят много преводи. Мисля, че ще се случи, макар да мисля, че не е справедливо, защото втората група са по-гласовити. Но натискът ще е надолу.

Натиск не само от конкурентните банки, а и от финтех?

Не, мисля, че при тях ще е различно. За финтех ерата на безплатните пари свърши. Те трябва да започнат да генерират приходи, защото иначе вече няма да получават капитал. И това вече се случва - ако погледнете оценките, всички освен Revolut се сринаха. Klarna е най-явният пример - оценката й пада с 85%. Но вече не можеш да губиш постоянно - условието да набираш пари е да изкарваш пари. Така че според мен ще има драматична промяна в поведението на финтех. Можеш да предлагаш безплатна услуга само ако някой я финансира.

С поглед на чужденец, който следи политическия дебат и работата на институциите в България - все още реалистична ли е целта еврозона през 2024 г. предвид изгубеното време? Технически постижим ли е този срок за банките?

Отговорите и на двата въпроса са да. Преди два месеца мислех, че има 80% вероятност да се отложи и 20% да стане. След последните политически развития и натиска към институциите да се задействат по-сериозно, мисля, че нещата се обърнаха. Сега виждам 80% шанс България да успее в срок. И банките, поне тези, с които разговарям, ще са готови.

Това не значи ли, че ще трябва голямо изключение за България заради инфлацията?

За мен това е фалшив проблем. Мисля, че единствената пречка е политическият консенсус на местно ниво и вече виждам доста малък риск по тази линия. Има технически детайли, но нищо непреодолимо. Дори забавянето на законите не е проблем - знаем 99% от нещата, които се искат.

Преди близо година ви питах какво мислите за лихвените тавани в Унгария. Тогава ми казахте, че очаквате след изборите да бъдат отменени, защото имат дългосрочен негативен ефект върху инвеститорското доверие. Междувременно те не отпаднаха, а се разшириха като обхват - сега какво очаквате?

Ще ви дам пример. Миналата седмица говорих с майка си и тя ме попита може ли човек да си купи захар в България, защото в Унгария почти не можеш. Ясно е защо - като има таван на цената, никой не иска да продава на загуба. Това ни връща сякаш 30 години назад - опашки за захар на субсидирани цени. Така че, да - тази политика е вредна. И да, явно съм бил наивен да мисля, че политиците са достатъчно разумни да осъзнаят дългосрочните последствия.

Интервюто взе Николай Стоянов