Банковите печалби: Изкачването на кота 2 млрд. лв.

Очакваното забавяне обаче по-скоро няма потенциал да генерира нито безработица, нито вълна от фирмени фалити - двата основни бича за банките, които могат да предизвикат рязък скок в необслужваните заеми. Напротив, 2022 г. мина по-скоро под знака на еуфорично търсене и бум в кредитирането - нещо, което също подпомага текущите печалби. А дори и започналият цикъл на покачване на лихвите в ранната си фаза по-скоро напомпва резултатите на банките, тъй като се пренася по-бързо при кредитите, отколкото при депозитите, и разширява маржовете им.

Преглед на оригинала

Съставките на рекорда

Определено миналата година основният двигател за това банките да реализират цели 663 млрд. лв. повече печалба от 2021 г. е в обичайната им дейност, като за разлика от други години еднократни ефекти по-скоро отсъстват. Нетният лихвен доход достига 3.26 млрд. лв., което е с 470 млн. лв., или 17%, над нивото за 2021 г. Тук има два компонента - от една страна, стабилният ръст в кредитирането съвсем логично произвежда и повече постъпления от вноски от клиенти, а от друга, има и явен ефект на разширяване на лихвения марж - особено в края на годината. Ако се гледат само данните за последното тримесечие на 2022 г., нетният лихвен доход достига рекордните 945 млн. лв., като расте с 15% спрямо отчетеното предходните три месеца и над 30% спрямо същия период на 2021 г. Това може лесно да се обясни най-вече с покачването на Euribor, към който са вързани голяма част от фирмените заеми.

Нетният доход от такси също допринася за внушителния резултат, като той се покачва на годишна база със 188.6 млн. лв., или над 15%, до 1.43 млрд. лв. Тук отново прочитът е двустранен - от една страна, запазилата се изненадващо силна икономическа активност и бумтящото кредитиране водят до повече събрани такси, а от друга, банките продължаваха да залагат на селективно покачване в тарифите си за някои услуги. В края на годината обаче се вижда по-скоро охлаждане, като приходите от такси за последните три месеца дори се свиват спрямо генерираните през юли - септември с 5.6%. А в началото на 2023 г. и някои от големите банки започнаха да анонсират сваляне на таксите, така че вероятно конкуренцията ще започне да изпилява печалбите по тази линия.

Ако в предходни години ключов фактор бяха обезценките, сега динамиката е по-приглушена и на годишна база сумата им остава почти без промяна - малко над 600 млн. лв. Нереализиралите се по-мрачни макроикономически сценарии и задържането на лихвите на сравнително ниски нива спомага да няма ръст в просрочията и съответно нужда от провизиране. Все пак обаче натискът през 2023 г. се очаква да е по-скоро в посока нагоре, като догонващото лихвено покачване вероятно ще прави обслужването на кредитите за някои фирми и домакинства по-сложно. Ниската безработица и всевъзможните помощи и отстъпки от бюджета обаче донякъде неутрализират негативните ефекти. Тук е важно да се отчете и че картината е много различна по банки - например над ⅕ от всички обезценки са начислени от ПИБ, която от години е в режим на поетапно разчистване на наследени проблеми и това тежи на представянето й. Друг важен фактор са по-големите обезценки при финансовите институции с фокус и по-голям дял в потребителското кредитиране - ДСК (104 млн. лв.), Ти Би Ай банк (59 млн. лв.) и БНП Париба пърсънъл файненс (16 млн. лв.).

Допълнителен тласък за 2022 г. дават и повечето приходи от дивиденти, които от около 115 млн. лв. за 2021 г. достигат 280 млн. лв. Тук към традиционните инжекции от дъщерни дружества на Уникредит Булбанк (практически цялото й потребителско кредитиране) и ДСК се включва и Ти Би Ай банк с постъпление от румънското й дружество за бързи заеми.

Така негативно влияние на печалбите имат практически само растящите административни разходи и най-вече скокът на заплатите. Те се увеличават със 187.5 млн. лв., или над 10%, до 1.97 млрд. лв. С около 35 млн. лв. са повече и събраните вноски за Фонда за гарантиране на влоговете.

Състезанието на върха

Всъщност силният ръст далеч не е само в печалбите, а в практически всички показатели на сектора. Годишното увеличение на активите се ускорява в края на 2022 г. до почти 15% и те вече са 155.4 млрд. лв. Съревнованието за пазарен дял и по-силна позиция личи и от това, че единствената свиваща се институция е държавната ББР.

Под ръководството на Тамаш Хак-Ковач Банка ДСК временно се изкачи до лидер по активите в края на 2022 г. и реализира рекордните 567 млн. лв. печалба Фотограф : Надежда Чипева

Силно второ полугодие произвежда и нов временен лидер - активите на ДСК от юни до декември се увеличават с 3.76 млрд. лв. до почти 29 млрд. лв. и тя изпреварва с малко по този показател Уникредит Булбанк (28.9 млрд. лв.). Към фотофиниша за първата позиция обаче трябва да се прибави и ОББ, която предстои в близките месеци да се слее със закупената от белгийския й собственик Райфайзенбанк (вече "Кей Би Си банк България"). Кумулативните активи на двете банки са близо 30 млрд. лв., така че определянето на новия лидер ще е резултат най-вече от избраните стратегии на голямата тройка в следващите месеци.

Те доминират сектора и като печалби. ДСК (567 млн. лв.) и Уникредит Булбанк (466 млн. лв.) отбелязват лични рекорди, като само двете са отговорни за половината от финансовия резултат на цялата банкова система. Ако към тях се добави ОББ+Кей Би Си с 288 млн. лв., делът достига 63.4% от общата печалба.

Четвъртата по активи Пощенска банка се опитва да скъси дистанцията с обявена в края на миналата година сделка по придобиване на клона на BNP Paribas Personal Finance. Дори с тази добавка от около 960 млн. лв. потребителски заеми обаче тя остава на нестопяемо разстояние със 17.3 млрд. лв. активи.

След финализирането на тези сливания на пазара ще останат да оперират 17 банки и 6 клона на чужди институции. С концентрацията на бизнеса в най-големите банки обаче за по-малките ще става все по-предизвикателно да се борят за пазарен дял.

Хващането на бума

През цялата година конкуренцията при кредитирането и търсенето от потребителите произвеждаше бумтящ пазар. Темповете на растеж във всички сегменти достигнаха най-високи стойности от 2009 г. насам, а заради свръхликвидността на банките лихвите се запазиха изключително ниски на фона на покачването им в цяла Европа. В края на годината все пак започнаха да се усещат първи сигнали на охлаждане, но то не повлия съществено на годишните числа.

При фирмените портфейли растежът е с 4.6 млрд. лв., или 11.5%, до 44.9 млрд. лв. Тук предвидимо най-големите суми идват от най-големите банки, а по-солидни спадове отчитат ПИБ и ББР. "Уникредит" остава лидер в сегмента с 9 млрд. лв., но ОББ+Кей Би Си е близо с 8.5 млрд. лв.

Ако се гледа само ръстът декември към септември, той е 2.4%, като се забавя леко. Особено внушителен ръст, но от ниска база, регистрира Общинска банка, чийто кредитен портфейл през 2022 г. скача със 117% до 284 млн. лв. След приватизацията на институцията тя буквално беше замразила кредитната дейност, като на моменти над 60% от активите й бяха на депозит в БНБ, но след като бившият главен изпълнителен директор на ПИБ Неделчо Неделчев направи трансфер към нея, последва оживление.

Ипотечното кредитиране расте с 16% на годишна база до 18.4 млрд. лв., като практически всички банки разширяват портфейлите си. По-агресивни скокове от по над 0.5 млрд. лв. отбелязват Уникредит Булбанк, Пощенска банка, както и групата ОББ+Кей Би Си. Макар и с малко по-скромен растеж, ДСК запазва лидерството си с 4.25 млрд. лв., но предстоящото сливане под шапката на белгийската KBC и тук създава претендент с 4.13 млрд. лв. жилищни заеми.

При потребителските кредити се вижда най-отчетливо охлаждане в края на годината. Годишният ръст пада от 14.2% към септември на 12.8% към декември, като сумата достига 16.1 млрд. лв. А на тримесечна база покачването буквално стагнира на 0.5%. Лидер с над 6 млрд. лв. остава ДСК, но в рамките на последното тримесечие нейният портфейл се свива със 185 млн. лв. Реално ръстът в сегмента се генерира от специализираните в потребителски заеми с висока лихва Ти Би Ай банк и БНП Париба пърсънъл файненс, както и от бъдещия собственик на последната - Пощенска банка.

През настоящата година вероятно ще има далеч по-осезаемо и по-трайно охлаждане. БНБ прогнозира свиване на ръста на фирменото кредитиране до 4.1% за 2023 г. и още до 3.7% за 2024 г. При домакинствата централната банка също залага на поне две години забавяне - до 7.3 и 6.8%.

"Въз основа на пазарните очаквания за по-нататъшно затягане на паричните условия в еврозоната очакваме започналата тенденция към покачване на лихвените проценти по кредитите и депозитите да се засили и те да достигнат най-високите си стойности в края на 2023 и в началото на 2024 г., след което да се стабилизират на достигнатите нива", прогнозират експертите от БНБ, като според тях това ще е в основата на забавянето на кредитирането.