Румънската катастрофа на "Евроинс"

Българската група "Еврохолд" понася значителен удар с отнемането на лиценза на ключовия ѝ застраховател в Букурещ

След отнемането на лиценза председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов обяви намерения за иск за 0.5 млрд. евро, ако решението не бъде оттеглено
След отнемането на лиценза председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов обяви намерения за иск за 0.5 млрд. евро, ако решението не бъде оттеглено
След отнемането на лиценза председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов обяви намерения за иск за 0.5 млрд. евро, ако решението не бъде оттеглено    ©  Цветелина Белутова
След отнемането на лиценза председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов обяви намерения за иск за 0.5 млрд. евро, ако решението не бъде оттеглено    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Регулаторът ASF отне лиценза на поделението на българския застраховател заради твърдяна дупка от 450 млн. евро.
  • Основателят на групата Асен Христов видя рейдърство в акцията. Но е преместил тук всички активи на румънската компания.
  • Пряк ефект върху енергийния бизнес на "Еврохолд" няма, но бъдещото финансиране ще е по-трудно и скъпо.

Едва ли има компания, която може безболезнено да понесе около 1/6 от бизнеса ѝ да се изпари буквално за една нощ. Българският холдинг "Еврохолд" осъмна в този сценарий, след като на 17 март финансовият регулатор в Букурещ ASF отне лиценза и вкара в процедура по несъстоятелност дъщерното застрахователно дружество от групата - "Евроинс Румъния", което е лидер на тамошния пазар.

Показното отстрелване на компанията не беше съвсем неочаквано. Около месец и половина по-рано "Еврохолд", който е един от най-големите публични холдинги в България с над 6 млрд. лв. оборот за 2022 г., и лично нейният председател на надзорния съвет и най-голям акционер Асен Христов влязоха в открита война с регулатора. След предварителен надзорен доклад за констатиран солиден капиталов недостиг той обвини ключови служители на ASF, включително и вицепрезидента за застраховане Кристиян Рошу, в натиск и подготвяне на рейдърска атака спрямо компанията.

Същевременно обаче драстичната мярка се оказа изненадваща и като магнитуд, и като време. По първия параграф вече няколко пъти през годините "Евроинс" е минавал пред различни оздравителни програми и назначени от регулатора администратори, така че преценката, че този път нещата са неспасяеми и единственото решение е затварянето на компанията, при това с недостиг от близо 450 млн. евро за покриване на изискванията за платежоспособност, едва ли може да мине за базов сценарий. А що се отнася до времето - решението на ASF по темата се очакваше най-рано в края на март, като в момента в компанията течаха независими проверки от европейския регулатор EIOPA и ЕБВР, която има над 16% дял в "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ). А отделно и българската Комисия за финансов надзор, която е основен регулатор на групата, е уведомена за отнетия лиценз в самия фатален петък.

Презастраховането като проблем

Според официалното съобщение на ASF в "Евроинс Румъния" е констатиран недостиг на средства за осигуряване на покритие на изискванията за платежоспособност (т.нар. SCR, или Solvency Capital Requirement) още към 30 юни 2022 и той се е запазил и към 30 септември. Според регулатора за възстановяване на показателя над минимума от 100% са нужни 2.19 млрд. леи, което съответства на над 445 млн. евро.

"Решението на борда на ASF се основава на детайлен анализ на ситуацията в "Евроинс Румъния". Затова отбелязваме и че от 2020 г. "Евроинс" е обект на засилени регулаторни действия, които показаха истинското положение на компанията", пише в съобщението. По данни от регулатора между февруари 2020 и януари 2023 г. на "Евроинс" са наложени 26 санкции на стойност общо над 16 млн. леи, или 3 млн. евро, като тези от тях , които са били оспорвани, са потвърдени от съда. От регулатора представиха и файл с обзор на действията си. Там освен капиталовите проблеми са посочени още шест сериозни нарушения, даващи основание за отнемането на лиценза. По неофициална информация на "Капитал" от близки до "Евроинс" лица решението за отнемане на лиценза всъщност не е базирано на капиталовите съотношения, а на поредица по-малки нарушения.

В основата си констатациите се дължат на предписанието на ASF "Евроинс Румъния" да смени презастрахователния договор по част от портфейла си, тъй като го счита за неприемлив както по местното законодателство, така и по Solvency II. Компанията се е съгласила, въпреки че според нея договорът отговаря на стандартите и се приема от други регулатори, което само по-себе си носи 15 млн. евро загуби от неустойки. Има и предложения за съществени корекции в провизиите и плащанията по презастраховането, както и други по-малки забележки. Така като крайно регулаторът открива съществени проблеми с платежоспособността. В презентация по темата "Еврохолд" показват как липсата на презастраховане, съчетано с преоценяването на техническите резерви, произвежда голямата дупка. От компанията обаче са категорични, че преди това до 2021 ASF е приемала същите договори без никакви забележки.

Презстраховането като защита

Като крайно след сблъсъка в началото на февруари 2023 г. "Евроинс" сключва нов договор. Този път той е с "ЕИГ Ре", сравнително малка компания, част от собствената й застрахователна група - "Евроинс иншурънс груп". Тя действа като буферно звено и на свой ред прехвърля голяма част от риска към чужди презастрахователи. Според компанията споразумението напълно съответства на забележките на ASF и на международната практика. Румънският регулатор обаче не приема и този подход и така недостигът остава непокрит.

С този договор обаче застрахователната група все пак успява да постигне друга цел. Тя прехвърля солидна част както от пасивите (задължения по полици), така и от активите (инвестиции в ДЦК, акции, дялове и облигации) от румънското дружество. Договорът предвижда при евентуално регулаторно събитие (администрация или отнемане на лиценза) "ЕИГ Ре" да е освободено от задълженията си, което е до голяма степен нормална практика. Същевременно доста по-необичайно като неустойка е предвидено в българската компания да останат всички активи. Или казано по друг начин, след отнемането на лиценза всички позитиви остават в българското дружество, а негативите - за румънското и за тамошния гаранционен фонд, който трябва да изплаща щетите по полиците на компанията до изтичането им в следващата година.

ASF разбираемо не харесва тази клауза и това е посочено като причина да не одобри договора. Според "Евроинс" обаче румънският регулатор няма правно основание да не приеме презастрахователния договор - това може да направи само КФН, която го е одобрила на 14 март - дни преди отнемането на лиценза.

Така че сега и по тази линия се заформя конфликт - ASF иска да отменя договора със задна дата и да връща активите. Това обаче вероятно ще е продължителна съдебна схватка, доколкото и спорът би бил подсъден в България.

Асен Христов не крие, че това е бил защитен ход, като предположи, че именно това може да е провокирало действието на ASF, "тъй като са видели, че активите им се измъкват". "Част от тях са инвестиции на БФБ - над 10 млн. лева, предимно в дялови фондове", каза Христов, като подчерта, че така е търсено да се защитят не само акционерите на "Еврохолд", а и пазарът. "Имаше опасност заразата да се разпростре."

Полупобеда

За ASF бурите в застрахователния сектор и най-вече в проблемния сегмент на "Гражданска отговорност" далеч не са новост. На румънския пазар силната позиция при задължителната, но често (заради социални фактори или конкурентен натиск) губеща, автомобилна полица рядко е устойчива. Досега в последното десетилетие два пъти компаниите, изкачили се до лидерските позиции в Румъния при "Гражданска отговорност" (както и няколко по-малки играча), приключваха с фалит. През 2015 г. това се случи с Astra, а през 2021 г. - със City, като именно след излизането й от пазара "Евроинс" се озова като новия номер 1.

Дали в обвиненията на "Евроинс" за опит за превземане има истина, или отнетият лиценз се дължи само на твърда регулаторна ръка, няма как да се каже. Със сигурност обаче сред целите на ASF от години е да прочисти сектора от нестабилни и агресивни играчи и след изваждането на българската компания тя е постигната - на пазара остават само дружества на големи европейски групи.

Цената на това прочистване обаче е доста солена. Гаранционният фонд все още продължава да разплаща стотици милиони покрай колапса на City, а сега ще му се наложи да включи и покритието на "Евроинс". Точна сметка колко ще струва няма, като оценката на Асен Христов е за около 400 млн. евро. Тя може и да е завишена за постигане на стряскащ ефект, но предвид големия обем полици (над 1.5 млн. автомобила и близо 30% пазарен дял) може и да е реалистично. Освен това той заплашва ASF и със съдебен иск за 0.5 млрд. евро, ако решението не бъде оттеглено - на 270 млн. евро е оценена инвестицията в румънското дружество и на 230 млн. - причинените загуби. Естествено шансът регулаторът да се откаже от аргументите си и да отмени отнемането на лиценз би било самоубийствено по друга линия.

Дори и без заплахата за огромни преки и косвени щети за румънския данъкоплатец и шофьор регулаторът търпи и чисто политически критики. След отнетия лиценз имаше изслушване на надзора в румънския сенат, където обвиненията след поредния фалит и защо е допуснат валяха.

Полузагуба

За "Еврохолд" отнетият лиценз разбираемо е сериозен удар. През 2021 г. холдингът придоби активите на ЧЕЗ в България с финансиране от консорциум от най-големите банки в страната. Според неодитирания консолидиран отчет на "Еврохолд" към края на 2022 г. приходите му надхвърлят 6.3 млрд. лв., като от тях 3.58 млрд. лв. идват от енергийния бизнес и 2.7 млрд. лв. от застрахователния. Брутните премийни приходи на "Евроинс Румъния" са 1.14 млрд. лв., като компанията отчита почти 60 млн. лв. положителен технически резултат и 62 млн. лв. печалба.

Българското дружество "Евроинс" също е номер едно по премиен приход в страната с 342 млн. лв. за деветмесечието, даващи му над 15% пазарен дял. Лидерската позиция обаче се дължи на над 145 млн. лв. приходи от чужбина, без които делът би бил под 10%. Дружеството продава различни застрахователни услуги на още няколко пазара в ЕС, като предлага и "Гражданска отговорност" в страни като Гърция и Полша, а има и съществен приход от полица "Помощ при пътуване" във Великобритания. По данни от КФН към деветмесечието то има 134 млн. лв. премии по "Гражданска отговорност", като над 95 млн. лв. от тях са от Европейското икономическо пространство. За цялата година сумата достига 455 млн. лв., а печалбата е 1.3 млн. лв.

Така без румънската "перла" застрахователният подхолдинг ще е в доста по-лоша позиция. Все пак непосредствените рискове от това да пострада и енергийният са ограничени. Според източници на "Капитал" от банковите среди фалитът на румънското дружество не предизвиква неизпълнение и по други задължения (cross default), но определено се отразява на кредитната оценка на "Еврохолд" като кредитополучател.

Дори и преди отнетия лиценз рейтингът от Fitch на холдинга беше B, а на застрахователните дружества B+ - и двете в junk територията, като вероятно ще има понижение. Самият Асен Христов описва като преки ефекти спад на оценката на ЕИГ и по-затруднено финансиране от пазарите в следващите месеци. И добавя, че за щастие такова в момента не е нужно. Което обаче едва ли е голяма утеха.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    m17 avatar :-|
    m17
    • + 1

    Така и не става ясно какъв е проблема с гражданската отговорност в Румъния, което очевидно е изяло главата на поредния свъх-амбициозен нюкъмър.

    Нередност?
  • 2
    djb95 avatar :-|
    djb95

    До коментар [#1] от "m17":

    Проблемът е , че се отървават от местните Лев инс , Далбог незнам си какво, ОЗК и т.н.

    Нередност?
  • 3
    kvt10319485 avatar :-|
    kvt10319485

    Румъния за пореден път показва че е повече в Европа отколкото България.

    Нередност?
  • 4
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba
    • + 1

    Така и не разбирам защо бай Иван, който ползва колата си да ходи до село и и обратно, както и един-два пъти до морето трябва да плаща т.н. 'зелена карта'... и да калкулират на негова сметка мушангиите на застрахователите в чужбина.

    Нередност?
Нов коментар