Лихвите запазват плавния си ръст през април, но и кредитната активност остава висока

За изминалия месец бизнесът и домакинствата са получили нови банкови заеми за по близо милиард лева

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Банковото кредитиране за бизнеса и домакинствата запазва сравнително устойчивите си темпове и в началото на второто тримесечие на 2023 г., показва публикуваната от БНБ лихвена статистика към април. На фона на опитите на централната банка да охлади активността в сектора засега процесът се случва по-скоро бавно, като се редуват периоди на привидно по-сериозно забавяне с нови ръстове. Така в началото на второто тримесечие новоотпуснатите от банките заеми за индивидуалните и корпоративните им клиенти на пръв поглед намаляват спрямо март, но сравнението с числата за януари и февруари показва по-високи обеми.

На лихвения фронт ситуацията също е динамична. Разликата обаче е, че макар и в отделни месеци в някои от сегментите данните да са разнопосочни, цялостната посока все по-отчетливо е към поскъпване - каквито са очакванията и на банкери и анализатори на пазара. Това се вижда особено ясно при фирменото кредитиране, докато при финансирането за домакинствата нещата за момента се случват малко по-плавно. Лихвите по депозитите следват общия тренд и също все по-осезаемо се отлепят от дъната, на които бяха през последните години.

Бавното охлаждане

През април банките са отпуснали по близо милиард лева нови заеми на бизнеса и домакинствата - съответно 933.2 млн. лв. и 963.5 млн. лв. (от които 570.5 млн. лв. потребителски кредити и 393 млн. лв. ипотечни). Номинално и в двата сегмента числата са по-ниски спрямо месец по-рано, когато обемите надхвърляха милиард (при финансирането за физическите лица стойността дори бе над 1.1 млрд. лв.). Това забавяне обаче идва, след като в началото на годината портфейлите на банките растяха с по около 830 млн. лв. месечно и в двата сегмента.

Сравнението на годишна база също все още не говори за съществено забавяне - през първите четири месеца на 2022 г. обемът нови фирмени заеми е бил 804.4 млн. лв. средномесечно, докато новата година започва със средно 919.2 млн. лв. ново финансиране за бизнеса всеки месец. При потребителските кредити през първите четири месеца на 2023 г. банковите портфейли растат средно с 561.5 млн. лв. на месец спрямо 535.5 млн. лв. за същия период на предходната година. В ипотечното кредитиране сравнението също говори за все още висока активност - числата са съответно 379.2 млн. лв. и 340.7 млн. лв. средномесечно за януари - април 2023 и 2022 г.

Разбира се, не трябва да се забравя и фактът, че реалните ръстове на кредитните портфейли на банките всъщност са с доста по-умерени темпове. Причината е, че успоредно с взимането на нови заеми клиентите на финансовите институции погасяват и голяма част от съществуващите си до момента задължения. Това важи особено за потребителските кредити, които по правило се отпускат за доста по-кратки периоди от време.

Същевременно лихвената статистика показва забавяне в активността на домакинствата и особено на бизнеса по отношение на предоговарянето и рефинансирането на текущите им заеми. Данните към април сочат, че за месеца корпоративните клиенти на банките са преструктурирали задължения за общо 566.9 млн. лв. - или два пъти по-малко спрямо отчетените месец по-рано 1.2 млрд. лв. Забавянето е осезаемо и спрямо първите два месеца на годината, когато числата са били от порядъка на милиард. При домакинствата обемът на предоговорените и рефинансирани кредити през април е 265.5 млн. лв. при 329.5 млн. лв. месец по-рано и по около 300 млн. лв. средномесечно за през януари и февруари.

Плавният лихвен ръст

Свръхликвидността на банките засега запазва нивата на лихвите по депозитите близки до нулата, но данните от последните месеци все по-отчетливо чертаят ръст. При депозитите на домакинствата повратната точка дойде през есента на миналата година, когато стойностите доближиха и впоследствие трайно надхвърлиха 0.2%, след като от началото на 2020 г. неизменно бяха закотвени под 0.1%. През новата година пък започна и по-видимо ускоряване, като към април доходността по вложенията за срок до 1 година в левове вече достига 0.4%, а по тези в евро е 0.51%. Фирмените средства в банките също устойчиво и дори още по-отчетливо обърнаха тренда от началото на тази година. Така ако до средата на 2022 г. финансовите институции на практика таксуваха компаниите, които влагаха парите си при тях, към април 2023 г. лихвата по новопривлечените корпоративни депозити за срок до 1 година в левове е била 1.44%, а по тези в евро - 1.6%.

По-умереното повишаване на доходността в сегмента индивидуални клиенти се пренася и в по-плавен ръст на лихвите, при които банките ги кредитират. Така, към април потребителските заеми в левове са били отпускани при средна лихва от 8.48% в сравнение с 8.25% месец по-рано. А при масовите ипотеки в левове статистиката дори отчита поевтиняване за месеца - до 2.54%, спрямо 2.62% през март. В момента според статистиката на ЕЦБ от Европейския съюз единствено в Малта се отчитат по-ниски лихвени нива при новите жилищни заеми, като България е единствена, където нивата са практически без покачване на годишна база.

В корпоративния сегмент обаче затягането на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) се усеща по-съществено, тъй като там при съществена част от заемите цената е обвързана с Euribor. Така към април 2023 г. при фирменото финансиране в евро лихвата расте със 73 базисни пункта за месец до 5.56%. При заемите в левове цената леко намалява до 3.48% спрямо 3.66% през март, но все пак следва да се има предвид, че при кредитите за бизнеса динамиката на лихвите на месечна база като цяло често се влияе от еднократни ефекти на големи експозиции.