БНБ загатна, че от есента може още да покачи задължителните минимални резерви на 15%

Той дава и първи разчети какъв точно ефект като изтеглена ликвидност в резултат на повишението може да се очаква, както и как това би могло да се отрази не само на банките и техните клиенти, а и на икономиката като цяло.

Затягането в числа

В условията на валутен борд БНБ не може да определя своя лихва, нито да предоставя ликвидност на банковата система и затова нивото на задължителните резерви се превръща в най-силния ѝ инструмент да влияе на паричното предлагане. Като покачва процента, тя принуждава банките да държат повече средства при нея (при това на 0% лихва) и така изтегля ликвидност, а ако го понижи - освобождава ресурс, който може да бъде насочен към инвестиции или кредити и така да стимулира активността. Все пак БНБ е донякъде ограничена в използването на този механизъм - основната роля на ЗМР е да действат като ликвиден буфер, понеже самата тя не може да функционира като кредитор от последна инстанция, така че понижаването може да увеличи риска за стабилността на системата.

В момента обаче БНБ определено е изправена пред обратния казус - банките разполагат със свръхликвидност и затова затягането на паричната политика от ЕЦБ чрез покачването на лихвените нива почти не се пренася в България. Това е и основният аргумент тя да се опита да попие част от тази изобилна ликвидност.

• Лихвите запазват плавния си ръст през април, но и кредитната активност остава висока

Според БНБ първата стъпка - покачването от 1 юни на ЗМР по привлечените средства от чуждестранни лица (предимно банките майки) от 5 на 10%, ще доведе до изтегляне на 485 млн. лв., а с покачването от 1 юли на общата ставка от 10 на 12% сумата ще нарасне на 3 млрд. лв. повече ЗМР. Ефектът след евентуалното ново повишение през есента би достигнал 6.8 млрд. лв., което вече е значителна сума. Дори и тя обаче като че ли бледнее на фона на изобилната ликвидност в банковата система. По оценки на БНБ свръхрезервите на банките при нея среднодневно през март са били 2.6 млрд. лв., но в добавка те разполагат с 15.9 млрд. лв. ликвидни чуждестранни активи и 1.9 млрд. лв. касови наличности.

Същевременно обаче тази свръхликвидност не е равномерно разпределена, така че не е изключено и някои банки да се окажат принудени да влязат в ценова надпревара за привличане на депозити. Тази хипотеза е маркирана от БНБ, но не е заложена в симулацията.

Изтеглянето на 6.8 млрд. лв. и принудителното им паркиране при 0% в БНБ със сигурност ще има влияние върху печалбата на самите банки - в момента те могат да управляват тази ликвидност и да извличат от нея над 3% годишна доходност, като я пласират на междубанковия пазар, в ЕЦБ (през централите си) или в краткосрочни ДЦК. Така че с допълнителното покачване на ЗМР ефектът върху финансовия резултат на системата би бил с около 200 млн. лв. по-ниска печалба.

Удар по кредитирането, но не и по инфлацията

Според данните в приложения от централната банка модел ефектът върху кредитирането ще бъде забавяне с над 4 процентни пункта. В основния сценарий на макроикономическата си прогноза БНБ предвижда растеж на кредита за частния сектор 5.6% в края на 2023 г., докато при планираното повишаване на ЗМР се очаква той да се свие до едва 1.4%. "Размерът на кредита за домакинствата и на кредита за нефинансовите предприятия се понижава със съответно 4.6% и с 4.1% в края на 2023 г. спрямо нивото от базисния сценарий", поясняват от регулатора.

Според тях обаче ефектът ще дойде почти изцяло от понижения кредитен капацитет на банките - по-малкото ликвидни средства, с които разполагат, ще ограничи предлагането на заемен ресурс. Същевременно резултатите от симулацията на БНБ очакват да има и ефект на покачване на лихвите по депозити и кредити, но доста по-приглушен, като не са дадени точни разчети. "Основен фактор за слабата реакция на лихвените проценти по кредитите е слабото покачване на лихвените проценти по депозитите, което от своя страна може да бъде обяснено със силното свиване на кредита в симулацията и липсата на необходимост за банките да привличат допълнителен депозитен ресурс", гласи анализът на БНБ.

За сметка на това централната банка прогнозира, че мерките ѝ ще имат съществен макроикономически ефект. Той ще е особено осезаем при частното потребление, което се очаква в резултат на затягането да е с 0.7% по-ниско от очакваното преди затягането. Средно за 2023 г. в симулацията растежът на частното потребление възлиза на 3.1% при 3.3% в базисния сценарий. А в следващите тримесечия тази разлика ще се задълбочава до около 1.5% в края на 2025 г.

Свиването на частното потребление на свой ред ще е основен фактор и реалният БВП да е по-нисък, отколкото в прогнозите отпреди покачването на ЗМР. Централната банка очаква ефектът да е понижение спрямо базисния сценарий с -0.3% в края на 2023 г. и с -0.4% в края на 2024 г. Евентуалното ограничаване и поскъпване на кредита може да има ефект и върху инвестициите, но според БНБ връзката ще е по-слаба, като понижението ще идва основно от спада на икономическата активност.

Същевременно обаче симулацията на БНБ показва, че ефектът върху инфлацията ще е минимален, като според обяснението по-слабото частно потребление се компенсира частично от повишение на доходите. От приложената графика се вижда, че в края на 2023 г. и общият индекс на потребителските цени, и базисният (включващ услугите и нехранителните стоки) биха били с по под 0.05% по ниски, отколкото без затягащите мерки. В следващите години очакваният ефект се усилва, но остава в рамките 0.20-0.25%.

"Несигурността по отношение на действителните макроикономически ефекти, които биха се реализирали, и фактът, че симулацията се основава на оценени връзки в исторически план и не отразява специфичните изходни условия при отделните банки, предполагат прилагане на постепенен подход на повишение на ставката на ЗМР", се казва още в обосновката на БНБ, което може да се тълкува, че новото покачване през есента не е гарантирано, а ще зависи от данните през следващите месеци.