Печалбата на банките за първите четири месеца скочи до 1 млрд. лв.

Основната причина за силното оперативно представяне на банките продължава да е разширяващия се лихвен спред. Затягането на паричната политика от ЕЦБ и покачващият се Euribor се пренасят доста отчетливо в лихвите по кредити за бизнеса, които често са обвързани с индекса. Същевременно все още наличната свръхликвидност не създава стимули за банките да повишават лихвите по депозити и така нетният им лихвен доход се разширява. За това, разбира се, спомага и продължаващият кредитен бум, особено в сектора на домакинствата.

За първите четири месеца на годината доходът от лихви е общо 1.45 млрд. лв., като се покачва с почти 500 млн. лв. спрямо януари - април 2022 г. в процентно изражение покачването е почти 50%, а само за април стойността е рекордна - 381.5 млн. лв. Данните показват, че най-голям принос за повишаващия се лихвен доход имат отпуснатите средства за кредитни институции (това е най-вече пласираната свръхликвидност на междубанковия пазар или през централите в ЕЦБ), откъдето постъпленията на годишна база се покачват с 320 млн. лв., следвани от фирмените заеми (+215 млн. лв.). При потребителските заеми увеличението на лихвените постъпления е 61 млн. лв., а при ипотечните - едва 11 млн. лв., като изостава от ръста на портфейлите в сегмента. Последното може да се обясни със запазването на рекорно ниските лихви при жилищното кредитиране и предоговарянията на по-скъпи стари заеми при близки до текущите пазарни нива.

При нетния доход от такси и комисиони също има ръст, но той е едва 6%, като продължава тенденцията на забавяне и ако се гледат само априлските резултати е 3%. За четирите месеца постъпленията по тази линия са 475 млн. лв., или с 27 млн. лв. над постигнатото в същия период на миналата година.

По-ниските разходи за обезценка също носят положителен ефект, но и той е сравнително скромен - до април са начислени 127 млн. лв., или с 26 млн. лв. под миналогодишните. А единствените фактори с по-съществено негативно влияние са повечето административни разходи (най-вече заради ръста на заплатите) и по-високите вноски за Фонда за гарантиране на влогове, които следват ръста на привлечените средства.

Еднократно свиване

Общата сума на активите на банковата система леко се свива със 713 млн. лв., като се връща на ниво малко под 160 млрд. лв. От БНБ обясняват това най-вече с операциите по вливането на Кей Би Си Банк България (бившата Райфайзенбанк) в Обединена българска банка, което беше финализирано на 10 април. Традиционно при подобно обединение може да се оптимизира управлението на капитала и ликвидността и да се върне ресурс към банката майка. Данните за април показват спадове от по около 500 млн. лв. на депозитите от кредитни институции и от други финансови институции, чрез които обикновено се осигурява финансиране от централата. По-точни данни как операцията се е отразила на балансовото число на ОББ ще се видят с детайлните данни по институции към средата на годината. От публикуваното разпределение на банките по групи личи, че след вливането тя е трета по активи след ДСК и Уникредит Булбанк, като към март дистанциите в топ 3 бяха минимални.

Извън това депозитите от домакинства продължават да нарастват (с 904 млн. лв., или 1.2%), а при фирмите има спад (с 577 млн. лв., или 1.3%), който може да се обясни със сезонни фактори. През пролетта традиционно се струпват повече данъчни плащания, а също така и дружествата започват да разпределят годишните си дивиденти, макар по-често изплащането им да е по-късно през годината.

Кредитирането нараства във всички сегменти през април. Заемите за домакинства се повишават с 392 млн. лв. (1.1%), за нефинансови предприятия - с 222 млн. лв. (0.5%), за други финансови предприятия - със 161 млн. лв. (2.3%), и за сектор държавно управление - с 25 млн. лв. (2.8%).

Годишният ръст при жилищните портфейли е 17%, като те достигат 19.3 млрд. лв., а при потребителските увеличението е с 12.7% до 16.8 млрд. лв. Високите лихви продължават да охлаждат експанзията при фирменото кредитиране, която се забавя до 8.2%, а сумата им достига 45.7 млрд. лв.