Зелени и на покрива

Други са на нивото на минувачите (на кота терен), изградени върху покриви на паркинги, но са трудно различими от естественото озеленяване. От 2005 г. например е зеленият покрив върху подземния паркинг между сгради 7 и 9 в "Бизнес парк София". Паркинг-покрив са и зелените площи около Sofia Ring Mall до IKEA.

Някои са в морски курорти - като този в Oasis Resort&SPA в Лозенец. Други са на 1800 м надморска височина като сградата за технически нужди на Перелик, става ясно от презентация на инж. Орлин Илиев, съучредител на БАИС и проектант зелени покриви, на конференцията Forum Real в началото на декември.

Какво е зелен покрив

Най-общо той е покрив на сграда, изцяло или частично покрит с интегрирана жива и трайна растителност. Тя се вкоренява във вегетационен слой (растежна среда), разположен върху останалите слоеве на зеления покрив - филтърен, дренажен, защитен и противокоренов, обясни арх. Цветелена Младенова, член на БАИС.

Зелените покриви се делят на интензивни - с трева, храсти и дървета, и екстензивни - покрити със седуми (сукулентни растения - многогодишни сухо- и зимоустойчиви растения). "По-голямото разнообразие на растения при интензивния покрив изисква хранителен слой (субстрат) от минимум 22 см. При екстензивния минимумът е 8 см, а е възможно да се използва и само панел от водопоглъщаща каменна вата с дебелина от 2.5 см. Най-съществената разлика е, че върху екстензивните покриви за разлика от интензивните не може да се ходи", поясни Орлин Илиев.

Инж. Илиев е автор на частите за зелените покриви в новото ръководство по хидроизолации на БАИС, което се очаква да излезе от печат пролетта. За зелените покриви няма европейски норми, респективно няма и български. В повечето страни от ЕС, в Северна Америка и Австралия се прилагат указанията за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви на немския ландшафтен институт FLL. На тях, а и на съществуващата практика, се базират частите по темата в новото ръководство на БАИС.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Спорен текст в общинска наредба

В България покривните градини бегло се регламентирани и в Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. В чл. 25 се казва, че "в устройствени зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота". Това е валидно, ако са спазени определени условия за дебелината на почвения слой при озеленяването.

Тоест текстът е далеч от цялостна регламентация на зелените покриви. По-скоро е предназначен за конкретен тип казуси - инвеститори, които се стремят да застроят възможно най-много от терена, с който разполагат, а и да осигурят задължителните паркоместа, но трябва и да покрият изисквания от закона дял на зелени площи. Когато озеленят покривите на сградата и над гаража, те някак си се вместват в задължителните 40% зелени площи. Вертикалното озеленяване по фасадите засега не влиза в тези сметки.

Действието на общинския текст на практика е ограничено до централните райони на София (устройствени зони Ц, които са с плътност на застрояване над 60%). В останалата част от града покривното озеленяване не се включва в зеления баланс. В същото време София и големите градове все повече се застрояват, а свободните терени са по-малки. На места, където се изисква по-голямо озеленяване на терена - например 60%, и покривното озеленяване не се признава, понякога е невъзможно да се реализират определени проекти - логистични бази, промишлени предприятия, а и да се осигурят необходимите паркоместа. "Според всички проектанти и строители, с които съм разговарял, тази норма би трябвало да се прилага и в други зони на града", казва Орлин Илиев.

"Регулаторната рамка в София не насърчава зелените покриви, а по-скоро създава пречки и отблъсква инвеститорите."

инж. Орлин Илиев, съучредител на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и проектант зелени покриви

За прохладен град

Макар и да са създадени изкуствено, покривните градини са част от природата. Те носят сходни ползи, като осигуряват върху конструкцията на покрива условия за вегетация, максимално близки до природните. Проучвания на различни университети, институти и организации, цитирани от БАИС, установяват, че 1 кв.м зелен покрив е способен да поеме количеството въглероден диоксид, произведено от автомобил при около 80 км пробег. Освен това абсорбира около 0.2 кг въздушни частици като смог, тежки метали и летливи органични съединения годишно. Затова озеленяването на покривите е сред мерките, които много държави прилагат, за да подобрят качеството на въздуха.

Зелените покриви помагат за по-хладен въздух в градовете през лятото. Известно е, че сградите и улиците поглъщат и излъчват топлина, което прави градските температури с около 5-7° C по-високи от извънградските. Явлението, известно като "градски топлинен остров", води до редуване на периоди на засушаване с периоди с проливни дъждове. Проучвания показват, че озеленяването може да понижи температурата на покрива през лятото с до 40% в сравнение с тази на покрив без растителност, обяснява арх. Цветелена Младенова.

Освен това зелените покриви абсорбират и филтрират дъждовната вода. Изследвания показват, че 5 см растежна среда от специална водоабсорбираща каменна вата е способна да задължи 40 л дъждовна вода на кв.м. Това намалява количеството, което се стича в градската канализационна система при силен дъжд с до 70-95% и предотвратява наводнения. Водата, останала в хидрофилната вата на покрива, се освобождава постепенно, като част от нея се използва за напояване на растенията. Озеленените покриви създават нови местообитания за птици и насекоми. Казано накратко, те отвоюват територия за природата и правят градовете по-приятни, красиви и прохладни.

"Озеленяването удължава живота на покрива с над 50%. То предпазва хидроизолацията от механични повреди, UV лъчение и големи температурни амплитуди."

арх. Цветелена Младенова, Българска асоциация за изолации в строителството

По-енергоефективни и тихи сгради

Изчислено е, че озеленените покриви помагат да се намали топлинният поток през покрива със 75% през лятото и с 25% през зимата. Те са естествена топлоизолация на подпокривните пространства. Освен това поглъщат шума, особено нискочестотните звуци. Проучвания показват, че един зелен покрив може да намали нивото на навлизащия въздушен шум с близо 40 децибела.

Допълнителен плюс за собствениците на сградите е, че слоевете на озеленения покрив предпазват хидроизолацията от механични повреди, UV лъчение и големи температурни амплитуди. Така според изследвания животът на покрива се удължава с над 50%, обяснява арх. Младенова.

Не тежи ли много?

Един квадратен метър екстензивен покрив при максимален воден капацитет тежи между 100 и 250 кг. Когато почвения субстрат е заменен с плочи от водопоглъщаща вата с дебелина 25 мм или 50 мм в комбинация с растителни рогозки (чимове на рула с екстензивна растителност), проектното натоварване може да бъде намалено до 30 - 50 кг/кв.м, обяснява инж. Орлин Илиев. При интензивните зелени покриви натоварването тръгва от 280 кг на кв.м. Тези специфики ги правят подходящи предимно за новопостроени сгради, които са проектирани с идеята за подобно натоварване. Що се отнася до екстензивните, според инж. Илиев те без проблем могат да се прилагат и при старото строителство. Той пояснява, че в миналото покривите са изчислявани с 5-6 см чакъл, който да предпазва хидроизолацията от слънчевите лъчи. "Като заместваме чакъла със зелен екстензивен покрив, не увеличаваме натоварването върху покривната конструкция", казва той.

В наредбата си обаче Столичната община признава даден зелен покрив за част от необходимото озеленяване само ако почвеният слой е 60 см. Допуска се и да е по-малко, минимум 30 см, но в тези случаи зелената площ се признава редуцирана с коефициент от 0.8. Орлин Илиев обръща внимание, че наредбата не разграничава интензивни от екстензивни покриви, нито е съобразена с вида растителност.

При водонапита почва 60-те см, изисквани от общината, означават натоварване на покривната конструкция от порядъка на 800 - 900 кг на кв.м, обяснява инж. Илиев. Това увеличава значително натоварването и оскъпява строителството, още повече че София е в земетръсна зона и трябва да се поемат и натоварванията за евентуален земетръс.

Около една трета от зелените площи в Oasis Resort&SPA в Лозенец са върху подземен паркинг Фотограф : Капитал

Въпрос и на правила и изпълнение

Инж. Илиев обобщава, че като цяло регулаторната рамка в София не насърчава зелените покриви, а по-скоро създава пречки пред реализацията им и отблъсква инвеститорите. Освен това е предпоставка за измами от типа на поставяне на временно залесяване, което след акт 16 се премахва. В практиката има случаи, в които зелените покриви после се преработват в тераси или дори в жилища. Съществен проблем според него е липсата на надзор по време на изпълнението от страна на инвеститора и липсата на контрол от страна на държавните и общинските власти, след като обектът със зелен покрив бъде приет.

Преди около две години проектът "Зелена София" направи поредица кръгли маси с представители на общинската администрация и професионалисти от сектора във връзка с наредбата за зелената система на София. Препоръките за промени бяха предадени на общинската дирекция "Зелени системи", в чиито ръце е да подготви актуализация. От БАИС са готови да съдействат за изработване на критерии, които да стимулират по-широкото приложение на зелените покриви в градското строителство.

"Като концепция зелените покриви са сигурно решение. Разбира се, нужни са добър проект, материали, изпълнение и надзор", казва Орлин Илиев. По отношение на цените той коментира, че тъй като са леки, екстензивните покриви не налагат оскъпяване на покривната конструкция. Допълнителните слоеве от противокоренова бариера, композитен дренаж и водопоглъщаща каменна вата обаче повишват цената с около 50-55 лева на кв. м без ДДС. При интензивните оскъпяването е свързано с нуждата от по-голяма носимоспособност на конструкцията, а има и допълнителен слой интензивен субстрат с дебелина от 22 см за трева до над 150 см за дървета. Рисковете при зелените покриви по-скоро възникват на етапа на изпълнението - грешни проекти или проекти без детайли, лоши материали, лошо изпълнение. В това отношение обаче те не са по-големи от рисковете при обикновените покриви, добави той.