Една история с климатици, която ще промени Велико Търново

Спортният център е замислен на две нива с 25-метров закрит басейн, сауна, 60 съблекални, зали за аеробни, силови и групови упражнения. Конгресният е със зала за 500 души, пет по малки и вътрешна градина, преминаваща в двор.

Проектиран е data център за 80 рака (шкафа). Той ще е бетонен бункер под земята с преддверие, охлаждане и с всичко необходимо. Електрозахранването за центъра е подсигурено по няколко линии - сградата ще бъде вързана към две подстанции, ще има дизелови генератори, а за data центъра ще има и аварийно захранване (UPS).

Освен това е предвидена складова площ с 900 палетни места, които да може да се наемат месечно. Услугата е ориентирана към малки онлайн магазини и към фирми, които трябва да съхраняват архивите си. "Идеята е съдържанието на наетия палет да може да бъде качено или свалено от стелажната система по желание на клиента, заявено през интернет приложение. Ако към складовата услуга има по-голям интерес, може да я разширим и с външен склад", допълва Милен Георгиев. Към първоначалния терен са присъединили още три декара.

В централната част на Велико Търново паркирането е голям проблем, а те са предвидили 230 паркоместа с тенденцията да ги увеличат с още 100. Ще има и места за велосипеди и зарядни станции за електрически автомобили.

Планирана е и голяма кухня, в която освен за обитателите в бизнес центъра ще се приготвя и кетъринг за служителите в заводите на "Екстрапак". Започнали са и разговори с общината за осигуряването на обществен транспорт до мястото.

Пъстрия профил на BCVT Милен Георгиев обяснява така. "Правим комбиниран бизнес център по две основни причини - защото пазарът във Велико Търново е малък за еднотипен, а и защото някои неща липсват в града."

Замразяване в кризата

Строителството започва през 2019 г. Очаква се грубият строеж на "Бизнес център Велико Търново" да приключи до два-три месеца. Заради COVID кризата строителството изостанало с три месеца и вместо през септември 2021 г. най-вероятно проектът ще приключи през декември същата година.

През март съдружниците решили да минат на по-икономичен режим, защото не знаели как ще се развият нещата с основния им бизнес, който финансира строителството. А и се наложило спешно да го преустройват (виж карето).

По принцип инвестицията от 25 млн. лева в проекта е обезпечена с банков кредит от Уникредит Булбанк. "Можеш да строиш малко над кредита или малко под, а ние бяхме решили да дадем малко повече", казва Милен Георгиев. Но заради новите обстоятелства отказали третата строителна бригада, която били спазарили. Отложили за по-добри времена наемането на по-голям кран. И вместо да строят успоредно високото и ниското тяло, както били започнали, решили да ги правят последователно. Така през април и май темпът на строежа намалява, без да спира. През юни се възстановява, а юли и август вече са нормални месеци за строителството.

"Гледаме на бизнес центъра като на инвестиция, която се налага, за да имат младите хора шансове да се развиват в града и да дойдат фирми, които да ги заинтригуват. Приемаме я като връщане от наша страна към общността, която ни е помогнала да сме това, което сме."

Милен Георгиев, "Екстрапак"

Пост COVID реалността

Оказало се, че проектът, правен по вкуса и отчасти за нуждите на инвеститорите, е приложим и за пост COVID реалността. Вътрешното разпределение например освен open space пространства допуска и да бъде затворено на модули дори от 58 кв.м, без това да наруши вентилацията или осветлението, които са планирани за много малки зони. "Програмистите например, чиято дейност изисква съсредоточаване, не са особено ефективни при отворени пространства", обяснява решението Милен Георгиев, който има и съпътстващ бизнес с програмиране и е начело на "ИТ клъстер Велико Търново".

Голям плюс се оказала и замислената вентилация без рециркулация. Георгиев я обяснява така: Стандартните климатици изсмукват въздух от стаята и после го разпръскват в нея. Възможно е да се добави или вземе и въздух отвън, но и в този случай около три четвърти от въздуха рециркулира в стаята. Тоест, ако някой кихне и този въздух бъде засмукан, той ще се върти в стаята отново и отново. При техния вариант климатикът работи само с въздух, който влиза отвън и излиза навън. Това се постига по-трудно, но се надяват заради оптимизации да не излезе драстично по-скъпо. Прилагат т.нар. рекуперация - разпространен способ за пестене на енергия, при който изходящият въздух затопля входящия през ламаринена плоскост, без реално да се срещат.

В допълнение планират да въведат и подово отопление, което намалява необходимостта въздухът да се върти силно през климатиците. То ще се захранва геотермално - с вода, циркулираща по затворена система по тръби, които се охлаждат или загряват от температурата на 100 м под земята. В случая тя е 12 градуса. Този източник изисква по-малко енергия за достигане на желаната температура, защото разликата й с подземната като цяло е по-малка, отколкото би била с външната на сградата. Много време отнело да се пробият 72 дупки на 100 м под земята, като според Милен Георгиев BCVT вероятно e най-голямата сграда с подобна система в България. "Много е енергоефективно. Проблемът е, че първоначалната инвестиция е голяма и се избива за 10-15 години. Ако целта ни с проекта беше да построим и продадем, нямаше да е оправдана. Но го строим като за нас и влизаме в много големи детайли", добави той.

Известен минус е, че това решение не позволява класическия за офис сградите двоен под, в който да влизат кабелите за захранване и интернет. Те обаче разработват тестово кабелни канали, скрити в пода.

Асансьорите в сградата ще са шест асансьора за по 13 души, като има и три обслужващи. Въвели са система на destination control - тоест служителите имат с карти достъп само до определени етажи. Сутрин на турникетите на входа им се изписва към кой асансьор да се насочат. Това пести асансьорен път и време за спиране по етажите. Освен това групирането по етажи събира в асансьора хора, които така или иначе през деня имат контакт помежду си.

Тенденцията на дистанционната работа засега не тревожи инвеститорите. След края на извънредното положение програмистите от фирмата на Милен Георгиев сами поискали да се върнат в офиса. "В Търново не е като в София - идването на работа отнема до 10 минути", казва той.

В момента разговарят с потенциални наематели, но избягват да сключват договори, преди да са стигнали до финалната права. Наближават етапа, в който по довършителните работи ще работят много различни бригади, и искат да видят как ще се получат нещата.

"Ако времето и енергията, която ни отнема този проект, бяхме вложили в основната си дейност, сигурно щяхме да спечелим повече пари. Но ако искахме да правим пари от това, щяхме да строим в София. В случая целта ни е центърът да се самоиздържа." И смятат сами да управляват конгресната и спортната част, казва Милен Георгиев.

И добавя: "Гледаме на бизнес центъра като на инвестиция, която се налага, за да имат младите хора шансове да се развиват в града и да дойдат фирми, които да ги заинтригуват. Приемаме я като връщане от наша страна към общността, която ни е помогнала да сме това, което сме. Пет човека с много роднини, приятели, съученици и познати от Велико Търново, които също имат деца. Много сме свързани."

Веселин Георгиев, Николай Колев и Милен Георгиев по време на представянето на проекта за "Бизнес център Велико Търново" през септември 2019 г. Другите двама съдружници в "Екстрапак" са Недко Христов и Ивайло Пенчев Фотограф : Цветелина Белутова