Агросубсидиите изкривяват пазара

Колко души работят във вашата фирма?

- В момента в моята база в с. Беломорци са постоянно заети около 40 души – механизатори, инженери, агрономи, пазачи.

Какви инвестиции сте направили досега?

- Главно в машини и в строителството на силозна база с капацитет около 13 000 тона зърно. През 2015 г. завърших и сушилня за зърнено-житни култури с капацитет около 40 тона на час, която работи на метан. Не съм смятал колко точно са вложените средства досега, но със сигурност са над 4 млн. лв.

Как финансирате инвестициите си?

- В началото ми помагаше баща ми, след това започнах да се финансирам самостоятелно след продажба на произведената продукция. Продаваме зърно на търговци износители. Вече има достатъчно международна борсова информация, така че никой не ни извива ръцете за цените. Имам и банкови кредити, повечето машини са на лизинг. Финансирането не е проблем, проблемът е да можеш да си плащаш вноските към банките. Купуваш машина, залагаш машина и до година-две я изплащаш.

Трябва ли да има преференции за отделни отрасли – например зеленчукопроизводство и овощарство, има ли противопоставяне между зърнопроизводителите и останалите земеделски стопани?

- Както се вижда, в България зърнопроизводството е на добро ниво и за него не са нужни преференции. В същото време овощарството и животновъдството изостанаха, затова се промени и механизмът на финансиране през новия програмен период и се дадоха предимства на тези сектори. Специално в нашия регион няма много зеленчукопроизводители и овощари. Не съм чул да има противопоставяне между отделни земеделски сектори.

Европейските субсидии не изкривяват ли земеделския бизнес?

- Изкривяват го. Реално субсидиите, които вземаме, отиват за покриване на наема на земята на арендодателите, даже понякога не стигат и ние доплащаме. Откакто има субсидии, наемното плащане към собствениците на земя се увеличава. Ако няма субсидии, то ще падне със сигурност. В началото влиянието на евросубсидиите може да е било положително. Но сега вече е отрицателно, защото пазарът се изкривява - вдигат се много и наемите, и цената на земята. Това не са реалните стойности.

Привилегировано ли е да си земеделец с толкова много субсидии?

- Не е много привилегировано да си под открито небе.

Има ли нещо в законодателството, свързано със земеделския сектор, което трябва да бъде променено?

- Мисля, че трябва да се променят някои неща, свързани с отношенията арендонаематели - арендодатели. Ние сме и от двете страни и затова имам поглед върху процеса. Факт е например, че много трудно се разваля аренден договор с некоректен платец. Трябва задължително да минеш през съдебно дело, което се проточва във времето, а през това време арендаторът, който не плаща наем и с когото се съдиш, продължава да обработва земята. Освен това мисля, че със Закона за комасацията на практика земята не се комасира, а се раздроби повече заради правото да се иска земя в реални граници.

През 2013 г. сте одобрен от Американския департамент по земеделие в България и избран за участие в програмата "Кохран" в област "Модерно производство на зърнени култури, авангардни технологии, добри управленски и търговски практики" в САЩ. Какво от американския опит в земеделието може да се приложи в България?

- Те са много напред от нас, но и там си имат проблем със застаряващите земеделци. Децата им не се връщат във фермата и това е естествен процес - на никого не му се връща обратно на село. Нямат проблеми с напояването, както при нас, работата им е много облекчена. Повечето фермери нямат собствени складове, има си кооперативи, които са по-различни от нашите кооперации и които помагат много на земеделците. Фермерът си гледа само работата на полето. Като има проблем или нужда от съвет, се обръща към кооператива и той му помага. Като техника не бих казал, че са много по-напред от нас, но като организация е несравнимо. На фермера не му се налага да се занимава с бюрокрация, докато при нас това е неизбежно. При нас администрацията всяка година става все по-тежка и все повече се увеличава.

Защо не обичат да се сдружават българските земеделци?

- Не знам, сигурно е национална черта, манталитет. Ако се сдружават, със сигурност биха постигнали по-добри цени.

Какви са плановете и очакванията ви за 2016 г.?

- Ще чакаме дали ще има нов прием на проекти за техника и инвестиции по Програмата за развитие на селските райони. Ще кандидатстваме за субсидия, но ако не успеем, ще търсим начин за строителство на още два силоза с капацитет 10 000 тона. Инвестицията е за над 1 млн. лв. Проектът е готов, търсим финансиране. При нас всичко се прави постепенно. Не става бързо и изведнъж. Едно по едно.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА

Борислав Митов Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА