Интервю

Шансът на биопроизводителитe е да работят за пазара, а не само за субсидии

Д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена", пред "Капитал Daily"

Мара Георгиева

Д-р Стоилко Апостолов © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Д-р Стоилко Апостолов е завършил "Ветеринарна медицина" в Тракийския университет в Стара Загора. Има множество стажове и специализации във ветеринарни клиники във Франция и Швейцария. От 1996 г. работи за развитие на биологично и устойчиво земеделие в България чрез различни проекти, изпълнявани от фондация "Биоселена". Фондацията има съществен принос за изграждане на основите на биоземеделието в България чрез работата си по националното законодателство, създаването на първия български сертифициращ орган за биоземеделие, разработването и приемането на Национален план за развитие на биологичното земеделие в България 2004 - 2013 и др.

Излязоха данните от доклада "Светът на биологичното земеделие 2016". Какви са световните тенденции в биологичното земеделие?

- Тенденциите са: ръст на площите, заети с биоземеделие, и на производството и консумацията на биохрани. Много е важно да уточня, че този ръст е устойчив - ние следим тенденциите от 1996 г. - досега не е имало застой дори и в най-тежките години на икономическа криза. Три важни числа за състоянието в света: общо 43.7 млн. ха в 172 страни са сертифицирани за производство на биохрани, които осигуряват годишен оборот от 80 млрд. долара.

Кои са страните с най-много хектари биоплощи и кои държави отбелязват най-голям ръст?

- Земеделската земя, сертифицирана за биопроизводство, е 0.99% от използваемата земеделска площ в света. Първенци са Австралия (17.2 млн. ха), Аржентина (3.1 млн. ха) и САЩ (2.2 млн. ха). Страните с най-голям дял биоплощи от общата земеделска площ са Фолклендските острови (36.6%), Лихтенщайн (30.9%) и Австрия (19.4%). Сравнено с предходната година, биоплощите са увеличени с почти 500 хил. ха. Нарастване има във всички региони на света с изключение на Латинска Америка. Уругвай, Индия и Русия са трите страни - отличнички по абсолютен размер на новосертифицирани площи.

Какъв е размерът на пазара на биопродукти в света и какъв е трендът?

- Пазарът на биопродукти в света се оценява на 80 млрд. долара, като Северна Америка и Европа представляват 90% от този пазар. В абсолютна стойност най-големи са продажбите на биопродукти в САЩ - 27.1 млрд. евро (43% от световния пазар), Германия - 7.9 млрд. евро, Франция – 4.8 млрд., и Китай – 3.7 млрд. За последните 15 години оборотът от продажби на биопродукти се е увеличил 5 пъти. За последната година най-голямо е увеличението в Швеция (с 40%) и Норвегия (25%).

Класацията по потребление на биопродукти на човек от населението се води от Швейцария с 221 евро, следвана от Люксембург (164 евро) и Дания (162 евро).

Вие сте участник от българска страна в екипа изследователи, подготвили доклада. На кое място е България по размер на биоплощите и по брой на занимаващите се с биоземеделие?

- България вече заема средата на таблицата по размер на сертифицираните площи (на 24-о място от общо 45 държави в Европа с общо 74 351 ха). През тази година влизаме под светлината на прожекторите с много голямо увеличение на сертифицираните площи в сравнение с предходната година (32%), което ни нарежда на второ място в Европа след Русия (70%).

Какви са тенденциите при биоземеделието в България, какъв е трендът?

- Растежът е непрекъснат и устойчив от 2003 г. досега, като особено осезаеми са промените след 2007 г. Оттогава площите с биоземеделие са се увеличили 7 пъти, а сертифицираните оператори са нараснали 13 пъти. В момента 1.5% от използваемата земеделска площ в страната е сертифицирана за биопроизводство и 5% от регистрираните земеделски стопани. Тридесет и три процента от площите, заети с етеричномаслени и медицински растения, са биосертифицирани. Двадесет и един процента от пчелните семейства в България също са биосертифицирани.

Тези резултати се дължат основно на 3 фактора - политиката на Брюксел за подпомагане на биоземеделието, активната работа на браншовата организация (Българска асоциация "Биопродукти"), застъпничеството на голяма група неправителствени организации на национално и европейско ниво за насърчителна политика по отношение на биоземеделието.

На колко се оценява пазарът на биопродукти в България, как се развива и какви са пречките пред него?

- Липсата на данни за пазара на биопродукти в България е голям недостатък и пречи за планиране и развитие на сектора. Просто никой не събира данни за продажбите на биопродукти в страната.

Какво е новото при финансирането на биопроизводителите в България през новия програмен период?

- Новото е свързано с въвеждането на компенсаторно плащане за биопроизводство за пасищни животни (говеда, биволи, овце, кози). Плащането е изчислено на глава добитък, но се обвързва и се изплаща на единица площ фуражни култури и/или ливади и пасища в съотношение 1 животинска единица/1 ха.

Какви са трудностите пред българските биопроизводители?

- Трудностите са преди всичко технически, производствени, което е по-малкият проблем. С намирането на добри консултанти и външна помощ тези трудности могат да се преодолеят. Добрата новина е, че има недостиг на биопродукти в ЕС и пазарите са отворени за качествени български биопродукти. В това виждам и шанса на българските биопроизводители - да започнат да произвеждат за пазара, не само за субсидии. В момента картината никак не е добра - добивите при повечето от културите са много ниски (в повечето случаи 1/2 от добивите в конвенционалното земеделие), при голяма част от площите не се прибира никаква реколта. През 2014 г. 36% от биоплощите в България не са били реколтирани изобщо. Тези показатели говорят за примитивно производство, ориентирано основно към субсидии. В същото време имаме изключително добри биоферми на световно ниво.

Какви са прогнозите за развитие на биопроизводството в света и в частност в България?

- Прогнозите са за продължаване на нарастването както в производството, така и в консумацията на биохрани с още по-бурно разрастване на двата водещи консуматорски региона (Северна Америка и Европа) и интензификация на производството в целия свят. В България развитието на биоземеделието следва парите, които са ограничени (бюджетът на Мярка 11 от Програмата за развитие на селските райони е 110 млн. евро). Ако нарастването на сертифицираните площи продължи със същите темпове, напълно е възможно ресурсът на мярката да бъде изчерпан още през тази кампания (2016 г.). Това ще означава и рязко спиране на растежа. Много е вероятно да започнат да се присъединяват малки, но водени от пазара производители на зеленчуци, млечни продукти, месо, яйца. И е крайно време да се разработи Национален план за развитие на биоземеделието, който да се изпълнява стриктно. Предишният изтече през 2013 г.

Освен субсидии за производството е необходимо да се осигурят професионално обучение, консултантски услуги, наука, подготовка на технически кадри и университетски програми за подготовка на специалисти. Национални мерки за подкрепа на маркетинга на биопродукти трябва да вкарат биохраните в ученическите столове и детските градини, първоначално пилотно в едно-две училища, като се премине към по-масово прилагане впоследствие.