Силвио Тийде: Ефектът от кризата в България беше по-слаб, отколкото в други страни

Разбира се, в по-дългосрочен план предстои да видим дали ще има отражение върху цялостното търсене на цимент, все още е рано да се каже. Както знаете, ние се намираме в източната част на страната, а строителството по морето е свързано с туризма. Със сигурност инвеститорите в туристическия сектор ще бъдат по-предпазливи в бъдеще, което ще се отрази и на строителството. Като цяло се надяваме, че правителството ще вземе правилните мерки и ще подкрепи строителната индустрия с големи инфраструктурни проекти в бъдеще както на национално, така и на регионално ниво. В това число изключвам тези, които се довършват в момента. Това би помогнало, защото такива проекти по принцип водят до устойчиво развитие, което има дългосрочен ефект.

Това, което ние наблюдаваме, е известно увеличение на продажбите на пакетиран цимент, което означава, че хората използват повечето свободно време, което имаха по време на извънредното положение, за да направят ремонт вкъщи. Хубаво е, че успяхме бързо да се приспособим към това увеличено търсене.

Имахте ли логистични проблеми покрай коронавируса?

- Всъщност най-голямо влияние върху работата ни оказаха именно логистичните ограничения, тъй като шофьорите трябваше да спазват определени карантинни изисквания. Не сме спрели да извършваме както сухопътен, така и износ по море. Това изискваше от нас доста детайлна организация и мониторинг по време на извънредното положение. В същото време обаче мисля, че транспортните компании бяха много гъвкави и за две седмици ситуацията се нормализира.

Казахте, че производството в Девня не е спирало, но наложи ли се някаква промяна в начина на работа, въведохте ли някакви специални мерки?

- Голямото ни предимство беше, че разпространението на вируса започна много по-рано в западните страни, така че ние успяхме да се поучим от мерките, които бяха въведени там. Още в началото на март въведохме работа от вкъщи за администрацията, а в завода организирахме нова система на смените, за да минимализираме прекия контакт, отделихме колкото се може повече хората в производството и за щастие не отчетохме случай на COVID-19. Но епидемията не е свършила, започваме постепенно да подновяваме нормалния режим на работа на администрацията, но много внимателно.

Вносът с RDF предизвика много дискусии напоследък, а вие използвате алтернативното гориво в завода. Има ли достатъчно количество в България, налага ли се да внасяте и какво мислите като цяло за управлението на отпадъците тук?

- Производството на цимент е много енергоемко. Преди се използваха само изкопаеми горива като въглища, газ и т.н., които сега се опитваме да заменим с горива, произведени от отпадъчни материали, които в противен случай биват депонирани. Преди пет години инвестирахме над 300 млн. лв. в практически изцяло нов циментов завод по най-високите стандарти, който ни позволява да използваме RDF. Това е гориво, произведено от неорганични и преработени твърди отпадъци. Материалът преминава през няколко етапа на лабораторни изследвания - външни и вътрешни. Разбирам притесненията на хората, всички искаме да живеем в чиста и здравословна среда. Циментовата индустрия като цяло има въглеродна пътна карта, отговорна за значително намаляване на въглеродните емисии до края на 2050 г. Част от нея е поетапното заменяне на изкопаемите горива с алтернативни. Смятам, че ние сме една от водещите компании в този процес, и много се гордеем с това. Опитваме се да използваме колкото може повече български RDF. За щастие Варна е едно от местата, които могат да се похвалят с голяма модерна фабрика за производство на RDF, която работи в тясно сътрудничество с община Варна. За съжаление количествата не са достатъчни, за да задоволят капацитета на нашата инсталация. Затова провеждаме дискусии с много други български общини. Опитваме се да ги мотивираме и да ги запознаем с това, че с подобни заводи с подходящи инсталации могат да намалят количествата, които депонират, а оттам и площите на използваните общински сметища. На европейско ниво целите за ограничаване на депонирането са много амбициозни - до края на 2020 г. да се осигури рециклиране на 50% от битовите отпадъци, а до 2035 г. - на 65%. Има нужда да се свърши още много работа на ниво общини и държавна администрация. Ние искаме да изиграем нашата роля, да работим заедно с институциите, така че в България да се произвежда повече RDF за постигане на по-оптимално управление на отпадъците, както е в цяла Европа. Засега се налага да внасяме известни количества, за да компенсираме липсата на български материал. Наясно сме с всички законови изисквания, затова надлежно проверяваме всяка доставка, преди тя да бъде разтоварена.

По-добре ли е да се изгаря RDF в циментови заводи, отколкото, да кажем, в топлоелектрически централи?

- Предимството на циментовите заводи е, че те изгарят RDF в напълно херметически затворени пещи при температура над 1400 градуса, което гарантира, че не се отделят вредни емисии. Нещо повече - дори пепелта, която остава, се оползотворява - тя се влага като добавка в цимента и дори повишава качеството му. Така че за разлика от другите потребители на RDF, като топлоелектрическите централи например, циментовите заводи не генерират и депонират пепел.

Приблизително каква част от въглеродните си емисии редуцирате с използването на RDF?

- В момента нивото на оползотворяване на RDF при нас е близо 60%, т.е. 60% от горивата са заменени с алтернативни. Разбира се, искаме колкото се може по-бързо да увеличим дела до 80% или повече. Използването на RDF спомага за намаляване на въглеродните емисии на съответната инсталация и подпомага кръговата икономика. Това е в пълен синхрон с европейската политика за опазване на околната среда.

Доколкото ми е известно, в Западна Европа се произвежда алтернативно гориво и от утайките от отпадъчни води. Използвате ли такова гориво в някои заводи и дали има планове това да се прави и в България?

- Всъщност вече използваме изсушени утайки от отпадъчни води в някои от циментовите заводи на групата в Европа. За съжаление в България няма инсталации, които да ги произвеждат. Наскоро във Варна имаше голям инцидент със спукана тръба за отходни води в Черно море. Това всъщност можеше да бъде предотвратено, ако след подходящо третиране и изсушаване утайките се използваха като алтернативно гориво например от циментовите заводи. Подобни инциденти се отразяват негативно и на туризма. На конференция по темата на Германо-българската индустриално-търговска камара миналата година беше представено, че има планове за изграждане на две инсталации за преработка на утайки в България. Ние сме готови да окажем помощ и подкрепа.

"Девня цимент" имаше планове за създаване на IT център във Варна. Работи ли вече този център и какво прави?

- Да, центърът работи, вече имаме екип от 42 души. Те работят от Варна за HeidelbergCement Group по целия свят. Става дума основно за програмисти и SAP специалисти, които създават нови приложения, които ни правят по-дигитални. България е известна с програмистите си, така че сме щастливи, че направихме този център във Варна.

Модернизираният завод в Девня Източник: ''Девня цимент''

Пандемията ще промени ли по някакъв начин стратегията и плановете ви за "Девня цимент"?

- На първо място, пандемията има огромно въздействие върху комуникациите. Едно от събитията, които планирахме, вероятно ще се случи онлайн, но за щастие ставаме все по-гъвкави. Със сигурност пътуванията ще бъдат доста ограничени. Големите общи офис пространства вероятно до голяма степен ще изчезнат. Това е първата пандемия, с която се сблъскваме, което налага да се приспособим и да се подготвим за бъдещи събития. Що се отнася до клиентите ни, разбира се, има нужда от преки контакти, но дори и те ще бъдат ограничени. На разположение е мобилната лаборатория на нашата компания, която консултира клиентите ни директно на обектите им и т.н. Върху това ще се фокусираме и за в бъдеще.

Откога сте в България и какви са впечатленията ви?

- Пристигнах в България през август 2019 г., след като бях прекарал 6 години и половина в Украйна. Чувствам се много добре тук. Да работиш в град като Варна, който хората обикновено посещават през лятната си ваканция, е истински късмет. Българите са много сърдечни, кухнята е чудесна, харесвам морето, тъй като обичам ветроходството. А слънчевите дни тук са невероятно много!

А какво мислите за бизнес средата, сблъсквате ли се с някакви проблеми?

- Както споменах, бил съм в Украйна, работил съм и в Русия. Като предизвикателство за себе си отчитам, че трябваше доста бързо да развия някои умения, които преди не са ми били нужни. Нивото на корупция в България е относително ниско в сравнение със страни, където съм работил. Образованието на хората наистина е на много високо ниво, така че на мен много по-малко ми се налага да се ангажирам с оперативните детайли, отколкото преди. Предизвикателствата са свързани по-скоро с високите изисквания за енергийна ефективност и редуцирането на емисии като въглеродните такива.

Кога очаквате икономиката да се възстанови и бизнесът да се върне към нормалното?

- Аз съм оптимист, но в този случай ще се опитам да бъда по-реалистичен. Мисля, че негативният ефект от кризата ще бъде преодолян до средата или до края на следващата година. Както споменах, има последици, които вероятно ще усетим следващата година, свързани с отлагането на някои строителни проекти, най-вече в туризма. Това е нещо, което все още не можем да прогнозираме. Надявам се, че в средата на следващата година вече няма да говорим за COVID-19 като нещо опасно, а по-скоро като добре опозната болест, която има ефективно и достъпно лечение.

Интервюто взе Иглика Филипова