Беатрис Домингес-Хил: Само един донор може да дари петдесет години живот

Директорът на испанската национална организация за трансплантации пред "Капитал"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Беатрис Домингес-Хил (49 г.) завършва медицина и хирургия в университета в град Саламанка и докторат по вътрешна медицина в университета "Комплутенсе" в Мадрид. Авторка на повече от сто публикации в научни издания, тя започва работа в испанската национална организация за трансплантации (ОNT) през 2006 г. От 2017 г. замества на поста директор своя ментор Рафаел Матесанс, създател на организацията през 1989 г.

В какво се изразява чудото на испанския модел, както често го наричат чуждите медии?

Началото е поставено през 1989 г. със създаването на Националната организация за трансплантации (Organizacion Nacional de Trasplantes, ONT) с мисията да организира, контролира и координира донорството и трансплантациите в Испания. Мрежата е изградена с участието на държавната здравна система, което гарантира изключителни технически екипи и универсален достъп. Това е много важно, защото означава, че всеки нуждаещ се от трансплантация може да получи достъп до нея без никаква дискриминация. У нас се правят всички съществуващи видове трансплантации на органи, тъкани и клетки. Имаме също така добро законодателство и широк политически консенсус по темата.

Как функционира този модел на практика?

Силата ни е в организацията и управлението. Много малко хора умират при обстоятелства, позволяващи те да станат донори на органи. В Испания това са между един и два процента от хората, които умират в болница в ситуация на мозъчна смърт. Ако системата не е готова да идентифицира тези възможности и да ги превърне в реално донорство, нищо не се получава, независимо колко солидарно е обществото. Най-важна е фигурата на координатора по трансплантации. Във всички болници с потенциални възможности съществува звено по трансплантации, ръководено от лекари, специалисти по спешна медицина.

Коя е основната причина другите страни да не успяват да догонят Испания?

Положителните промени по отношение на донорството в много страни през последните години са вдъхновени от нашия модел, независимо от това дали открито го признават или не. Ние от много години настояваме да се набляга на специализирания персонал в спешната медицинска помощ. Когато това се спазва, напредъкът се наблюдава много бързо в страни като Канада, САЩ, Португалия, Великобритания, Хърватия, Франция, Италия.

Възможно ли е успехът на Испания да се дължи на средствата, които другите държави не отделят за тази област?

Ресурсите са важни, но какво да кажем за Германия тогава? Много е важно да се обясни, че тази инвестиция си заслужава. Бъбречната трансплантация например освен всичко друго е и икономически ефективна за националната здравноосигурителна система. Лечението на диализа е много по-скъпо, отколкото трансплантацията.

Как в Испания човек става донор?

Според закона от 1979 г. всеки човек е потенциален донор, освен ако приживе не е заявил обратното. Но ние не прилагаме това законодателство стриктно. Когато човек почине, сме задължени да проверим по всички възможни начини дали приживе е заявил желанието си да бъде донор или не и да се съобразим с неговата воля. Ако обаче семейството му не се съгласи, не продължаваме нататък с процеса на донорство.

Дори, ако той е заявил, че желае да бъде донор?

Никога не бихме предприели действия против желанието на семейството. Много рядко срещано явление е то да не изпълни волята на починалия човек, ако тя е била ясно изразена. Така че, ако искате да станете донор, най-важното е да го обсъдите със семейството си. Съществува и специален регистър, в който човек приживе може да се впише като донор, но го ползват не повече от 10% от хората.

Лесно ли се съгласява семейството на починалия?

Миналата година 85% казаха да, независимо дали защото такава е била изразената воля на техния близък или защото те са решили така.

Съществува ли религиозен, духовен или етичен аспект който да е пречка за това съгласие?

Ние сме направили различни проучвания, според които нито една религия не се противопоставя на донорството, дори напротив.

В социалните мрежи нерядко стават популярни видеозаписи от среща между пациент, получил шанс за живот и семейството на донора

В Испания законът не позволява семейството на донора и получателя да се запознаят, дори когато съществува желание от двете страни. Ние като организация одобряваме този закон.

Често в разговор за донорството изниква и темата за евентуален черен пазар на органи. Доколко това отговаря на реалността?

В Европа е много трудно това да се случи. В повечето държави трансплантацията е подложена на строги мерки и действат много механизми за контрол.

Организирате ли кампании в помощ на донорството?

Не правим рекламни кампании, а сме изградили много специална връзка с медиите, превърнали сме ги в наши съюзници. Разчитаме на тях, за да достигнем до обществото. Винаги сме на разположение на медиите и разказваме всичко по много прозрачен начин. Опитваме се да ги убедим в отговорността, която имат като възпитатели на обществото. Както и в това колко е важно донорството да бъде представяно по позитивен начин. Телефонът за 24-часова координация на трансплантациите е на разположение и на медиите.

Какво ще кажете за начина, по който се представя донорството във филмите например?

Ако нещата се правят повърхностно и без проучване, това може да се създаде негативна идея за нашата дейност. На разположение сме да консултираме всеки желаещ да направи предаване или филм по темата. За нас водещата идея е, че става въпрос за перфектно организирана система. Поне в Испания нищо не се оставя на импровизацията.

Казвате, че от донорството далеч не печели единствено пациентът?

Жестът на донорството има голямо въздействие в много аспекти. Значимостта му се изчислява в години живот. Един-единствен донор който осигурява шест трансплантации, дарява 50 години живот. Но от опит знаем, че в много случаи донорството помага и на семейството в траур. Дава някакъв смисъл на трудна, необяснима, най-често неочаквана загуба.

Как виждате бъдещето с напредването на технологиите?

Правят се изследвания в много различни насоки. Създаването на 3D органи например все още е на експериментално ниво. Използването на стволови клетки цели по-скоро да се избегне необходимостта от трансплантация. В този смисъл "ремонтът" на органи е нещо, което вероятно ще навлезе в практиката по-скоро. През последните години се правят стъпки, насочени към разрешаване на главния проблем при трансплантацията на животински органи, а именно пренасянето на инфекциозни междувидови болести. Работи се и по създаването на биоизкуствени органи.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар