Интервю

Създателят на веригата "На тъмно": Деля хората на приемачи и ПРЕДприемачи

Собственикът Николай Тодоров-Ник за началото, за Варна и фестивалите в интервю пред "Капитал"

Десислава Лещарска

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Николай Тодоров-Ник е основател на търговската верига "На тъмно". От 16-годишен се занимава с организирането на музикалните партита "На тъмно" във Варна, а на 18 години отваря първия си обект със същото име. Освен с веригата "На тъмно" Ник се занимава с още редица дейности - организира фестивали, концерти, ревюта и др. С неговата подкрепа се случват Spirit of Burgas, Hills of Rock, Spice Music Festival, Wake Up, Street Food Fest, Национален графити фестивал, Беглика фест и др. От 2014 до 2020 г. издава безплатното месечно културно-информационно издание "Ти си Варна". Завършил е висше образование в Икономически университет - Варна. Семеен, с едно дете.

"На тъмно" е най-голямата търговска верига за алтернативен начин на живот в България. Първият обект е отворен през 1994 г. във Варна като наследник на поредица от музикални прояви под наслов "На тъмно". Днес магазини има в Добрич, Русе, Плевен, София, Велико Търново, Стара Загора, Пловдив, Бургас и Благоевград. Веригата разработва няколко собствени марки дрехи и аксесоари, изключителен представител е на брандове за графити спрейове и маркери, козметика, бижута за тяло и бижута от стомана. Обектите предлагат услуги като изрисуване на татуировки, поставяне на боди пиърсинг, функционират като национална мрежа за разпространение на билети за концерти. "На тъмно" организира и подкрепя редица музикални, спортни и неформални събития и фестивали.

Вече повече от 25 години търговската верига е един от символите на алтернативната култура у нас. Ще разкажете ли за пътя си дотук?

В края на тази година ще навършим 27 години. "На тъмно" беше името на поредица от тематични концерти, които се провеждаха във Варна в периода 1992-1994 г. Бях на 16 години. Популярните тогава дарк уейв, ню уейв и пънк бяха в основата на тези партита. Събирахме се по няколкостотин души от цялата страна по няколко пъти в годината. Време, в което нямаше интернет, ползвахме телефони с шайби, писмата бяха основен канал на комуникация. Още тогава се формира една общност от хора, за които бих казал, че се гордея, че познавам и до днес.

През лятото на 1994 г. реших, че трябва да създам място, където да се събираме с приятели и да обменяме идеи. Намерих един гараж в центъра на Варна. Първо беше студио за репетиции на местни групи, а през есента на същата година отвори врати като първия магазин "На тъмно". Самото име идва от името на т.нар. Dark партита от 90-те и музикалния стил Dark wave. Искаше ми се да звучи на български и оттам "На тъмно". Още си спомням стоката, която бях събрал, за да отворя - около 200 аудиокасети и десетина тениски на популярни тогава изпълнители. За два дни всичко се продаде и трябваше да зареждам отново. Първата година все още бях ученик и от училище ходех в магазина, през другото време се включваха приятели да помагат.

В края на втората година започнахме да шием дрехи. В онези години трудно можеше да се говори за мода, по-скоро правехме цветни и различни неща. Връзката музика и мода е част от концепцията ми от самото начало. Последва отварянето на магазините в Добрич, Русе и Плевен. Едва през 2003 г. почувствах смелост да стигнем и до София. Днес работим на територията на цялата страна - с магазини в 9 града, и чрез онлайн платформата www.natamno.com. Ако трябва да обобщя какво е днес "На тъмно" - цялостна визия за алтернативния градски начин на живот.

Разкажете повече за себе си - за човека и хората, които стоят зад "На тъмно"?

Казвам се Николай Тодоров, но повечето хора ме наричат Ник. Тази година навърших 45 години и смело мога да заявя: "Не стигат." Учил съм в Икономическия техникум във Варна, след това завърших "Маркетинг и мениджмънт" в Икономически университет - Варна. Докато учех, можех да пробвам теорията на практика. Преподавателите също се допитваха до мен за практическото приложение на написаното в учебниците. Работя от 15-годишен: бил съм кондуктор в автобус, помощник в склад, момче за всичко в заведение, на 17 години вече бях организирал първата мрежа за разпространение на вестници в Златни пясъци. Предприемаческото мислене винаги е било част от мен, не спирам да го развивам и до днес. "На тъмно" се появи като естествено проявление на желанието ми да създавам, да организирам, да предлагам на хората продукти и услуги, които да ги правят щастливи. Така беше още през 1993-1994 г., така е и днес - когато видя усмихнати тийнейджъри в някой от магазините. Тук е мястото да отбележа една интересна тенденция - хората, които преди 20 - 25 години са били тийнейджъри, днес вече са родители, водят децата си в нашите магазини и пазаруват заедно. Подобни ситуации ме зареждат изключително много.

Освен мен в момента зад идеята "На тъмно" стоят още над 50 души. Във фирмата ни има както младежи на 18-19 години, така и колеги с 15-годишен стаж. Съвсем наскоро изпратихме в полагаема почивка една от най-възрастните ни работнички, която се пенсионира преди 5 години, но продължи да работи и се превърна в пример за цялата фирма. За по-голямата част от екипа ни "На тъмно" е начин на живот, начин на мислене, не просто работа.

Бихте ли се нарекли предприемач и по-лесно ли беше в онези времена да започнеш бизнес, или точно обратното?

Да, определям се именно като предприемач. Деля хората на две категории - приемачи, тези които приемат нещата около себе си такива, каквито са, и другата "порода" - ПРЕДприемачи - тези, които създават възможности за останалите, които не приемат даденостите, а се стремят винаги да са една крачка ПРЕД случващото се.

През 90-те всичко се случваше на принципа "проба - грешка". Закони и регулация липсваха за много неща. Няма да забравя периода на хиперинфлацията, когато трябваше да продавам с калкулатор в ръка по курса на долара за момента. Финансовата и икономическа криза отпреди 10-12 години беше следващото голямо предизвикателство, когато се наложи да преструктурирам някои от звената на фирмата. След подобни сериозни "уроци" в правенето на бизнес едва ли има какво още да ме изненада. В такива ситуации си припомням притчата, която завършва с "И това ще мине".

Днес някои неща са далеч по-лесни - информация, технологии, не на последно място достъп до ресурси. Някой ще каже - липсват идеи. Не съм съгласен: идеи и ниши - колкото искаш. И в момента съм готов да подаря няколко на сериозни хора, които са готови да работят. Но един от сериозните проблеми на всички времена остава човешкият ресурс. Обучението, мотивацията, развитието на хората в организацията си остава основно предизвикателство и днес.

Как през годините се променяха предпочитанията на младите хора - пред очите ви са минали всички "трендове" и субкултури?

Музиката, която е в основата на съвременните субкултурни общества, преживя много трансформации, оказвайки влияние на мода, външен вид, аксесоари, начин на забавление, прекарване на свободното време, общуване по интереси и т.н. В същото време някои вълни като че ли преминаха прекалено бързо през нашата мила страна. Гръндж и рок влиянията на 90-те се преляха в първата и втората БГ хип-хоп вълни. По същото време техно и електронните партита белязаха върховете си у нас. Последваха новите стилове като инди рок, метъл кор, ню метъл и т.н. Някои музикални групи много бързо се превърнаха в култови за новите поколения и достойно заместиха "рок динозаврите".

От началото на новия век започнах да се занимавам активно с организирането на събития. Първоначално това бяха модни ревюта на провокативни места, графити и стрийт арт събития, tattoo и пиърсинг фестивали, концерти. Постепенно в България започна да се формира и т.нар. фестивална култура. Първите по-сериозни заявки бяха с емблематичния Spirit of Burgas. Днес фестивалите заемат значителна част от живота на градските хора както в България, така и по целия свят. Продължавам да се занимавам с проекти като Hills of Rock, Spice Music Festival, Street Food Fest и др., които са неизменна част от съвременната градска култура. Използвам възможността да поканя читателите ви на два нови фестивала, по който работя в момента - ARTE Feastival във Велинград през август и Street Food Park във Варна в края на този месец.

Не трябва да пропускаме и набиращата през последните години култура, свързана с филми, игри, сериали, аниме, манга, K Pop.

Музиката е голяма част от дейността ви, разкажете повече за това.

Музиката винаги е била в основата на нашата работа. Връзката с модата, цялостната визия на субкултурните групи също се определят от музикалните стилове. Аз самият съм се занимавал с музика в младежка възраст. Затова и до днес подкрепям млади изпълнители, стремя се да създавам възможности за различни артисти - участия във фестивалите, които организирам, достъп до търговската ни мрежа на музиката, която правят. Произвеждаме музикален мърч за родни групи, организираме участия и турнета за други.

Как се отрази COVID пандемията и ограниченията на дейността ви?

През цялото време не съм спирал да търся гъвкави възможности за работа, не сме затваряли обекти, не съм съкращавал работни места дори в най-неприятния период - март и април 2020 г. Изоставането оттогава на годишна база е около 20%. Успяхме да обновим онлайн платформата си, което даде съответните резултати. През втората половина на годината възстановихме част от пропуснатите ползи и се надявам, че с темпото през първите месеци на 2021 г. ще успеем да наваксаме. По отношение на събитията работата ни беше малко по-трудна, но като цяло и в тази област имаше какво да се прави. Така или иначе всяка криза е нова възможност. Не очаквайте да се оплаквам след всичко, преживяно през последните 27 години.

През последните години приходите на магазините бележат положителен ръст. Бих казал, че цикълът на работа ни даде възможност да достигнем нива от 2007 г., отпреди предната икономическа и финансова криза.

Разкажете повече и за собствените си дрехи и аксесоари - кой измисля дизайна, къде се произвеждат, какво ви вдъхновява?

През годините сме преминали през няколко етапа на развитие. В края на 90-те, когато в България предлагането беше изключително ограничено, започнахме да създаваме мода. Имах екип от дизайнери, технолози, кроячи, шивачи и т.н. Времената бяха различни и в началото на новия век всичко, което правехме и пускахме на пазара, се приемаше изключително добре. Участвахме и организирахме ревюта, модни партита, фотосесии. Марката "На тъмно" набираше популярност.

Първата по-сериозна промяна настъпи в периода 2008-2009 г. след финансовата и икономическа криза. Тогава складовете ни се оказаха пълни със стока, която се реализираше все по-трудно. В подобна ситуация се оказаха и всички останали текстилни компании. От всичко това спечели крайният потребител - намаления, разпродажби, ликвидации.

Днес моделът ни на производство е променен. Продължавам да поддържам основното ни шивашко ателие във Варна, работим с някои подизпълнители в България, но непрекъснато разширяваме и доставчиците си по света. Аз самият посещавам непрекъснато изложения, панаири, фестивали, откъдето черпя нови идеи, контакти. А най-силното ми вдъхновение идва от доволните и усмихнати клиенти, без значение дали са в магазина, на фестивал или изложение. Усещането да направиш някого щастлив е трудно обяснимо, а именно това е моята движеща сила.

Интервюто взе Десислава Лещарска