Владо Бучковски: "Предвид случващото се в Украйна, разширението на ЕС към Македония и Албания придоби нови измерения"

Втората причина според мен е ветото. Ветото до голяма степен е причина и за усиления говор на омразата. Затова ние в нашия клуб за приятелство, където членуват рационални хора, които не се емоционални по природа, знаейки какво е възможно на Балканите, трябва да започнем от това да намерим какво може да се реши до края на юни.

Ако е точката за промяна на конституцията на Република Северна Македония, какво можем да направим ние до юни и какво очакваме да се случи в София в замяна? Ако правата на македонските българи и промяната на конституцията сега е приоритет, а аз смятам, че това трябва да бъде приоритет, да се гарантират човешките права на всички в нашата държава, то тогава възвратно какви са гаранциите, че това ще бъде последното българско искане и кои са гаранциите дали и от българска страна ще бъде имплементирано нещо, което да смекчи страха на повечето граждани на Република Македония, че България притиска по такъв начин да се затвори спора, че да бъде заплашена идентичността на македонците. Тук реално трябва да бъде намерен балансът.

Ние, македонците, имаме опит с Преспанското споразумение с Гърция, трябва да се погледне как изглежда той, защото мисля, че може да бъде модел за допълнителен протокол, който София и Скопие да сключат. Първото условие трябва да бъде започване на процедурата за промяна на конституцията. От друга страна очакванията са да бъде свалено българското вето. Ние няма да станем членове на ЕС с отмяната на ветото. Шест до десет години ще имаме възможност да приложим и договора, който евентуално би бил постигнат за четирите други български искания. Това за мен не е спорно. Спорно е само дали от наша страна ще бъде изпълнено това, което очаква София. От друга страна и София трябва да бъде подготвена да осигури това, което най-много се очаква от наша страна - края на ветото.

В Скопие ни е ясно, че атмосферата е неблагоприятна, че общественото мнение в София не е създадено просто от БСП или ИТН, а преобладава негативното отношение от мнозинството български граждани срещу безусловно вдигане на ветото. Но да видим какви са условията и какво може рационално да се направи. Да започнем процедурата по промяна на конституцията, първо. Най-сетне да насърчим мерките и двете държави да се борят срещу словото на омразата. Второ, дали двете правителства са подготвени да обявят съгласията постигнати вече в съвместната комисия по исторически и образователни въпроси за петте неспорни личности и за трите исторически периода. И по този начин да започне процесът на хармонизация на учебниците в двете държави. Да видим дали тези две задачи не могат да бъдат изпълнени колкото се може по-скоро.

Трето, да се усили това, което България иска като част от договора - за ненамеса във вътрешните ѝ работи, и искането да се намерят формулировки, така че да няма опасения, че Република Северна Македония стимулира или финансира активностите на сдружения, които декларират македонска етническа принадлежност. От друга страна трябва да се уважава характерът на българската конституция и когато се говори за правата на българските граждани, които имат македонско етническо потекло, да се побърза със случаите пред Европейския съд за човешките права, в които те искат да имат право на сдружение. Правата да се създават културни клубове, където ще се съхраняват традициите им, което не прелива към политическото организиране и няма да противоречи на вашата конституция.

Мисля, че с тези два корпуса на условия имаме добри шансове да стигнем до текст, който би могъл синхронизирано да бъде тълкуван и от двата парламента. И в нашия парламент трябва протоколът на договора да бъде одобрен, и в българския, за да важи.

Възможно ли е началото на всички тези процеси до края на юни, какъвто ултимативен срок даде македонският външен министър Буяр Османи?

На посещение в Скопие днес (11 май, бел. ред) външният министър на Австрия заяви, че Австрия е една от държавите, която желае разрешаване на казуса възможно най-скоро, имайки предвид, че стабилността на Западните Балкани е сериозен проблем, който не се ограничава само до София и Скопие. Проблеми има между Белград и Прищина (столицата на Косово, бел. ред.), във функционирането на Босна и Херцеговина, напоследък в исканията на Република Сръбска за промяна в конституционния й статус. Имайки предвид какво се случва в Украйна, мисля, че искането за разширение на ЕС и започване на преговорите с Македония и Албания вече добива по-други измерения.

Затова мисля, че не става дума за натиск към София или Скопие, а по-скоро надлежно внимание от международната общност. Да не забравяме изказванията на представители на външното министерство на САЩ, които считам за много по-директни в търсенето на решения. Те постоянно повтарят, че сега е време да решим спора. До края на юни има още 7 седмици. Според опита ми като специален представител, когато се опитвах да бъда медиатор в намирането на решение между София и Скопие, смятам, че решенията вече са на масата. Но въпросът е дали може така да бъдат опаковани, че да са приемливи и за Скопие, и за София. Да са приемливи и за опозицията, която вие имате в управляващата коалиция, но да бъдат приемливи и за нашата опозиция, която очевидно заради искането за промяна в конституцията трябва да бъде страна в споразумението. Аз мисля, че в последните си изяви лидерът на опозицията Християн Мицкоски намеква, че ВМРО-ДПМНЕ също би искала да бъде част от решението.

Споменахте, че в Запада се търси стабилизация на геополитическата ситуация на Западните Балкани. До скоро в Скопие се провеждаше очевидна политика по изчакване България да се огъне под тези искания без необходимост от компромиси. Каква е гаранцията, която Скопие може да даде на България, че след едно потенциално вдигане на ветото и начало на преговорите с ЕС, българските искания няма да бъдат забравени?

Международната общност, чрез Европейската комисия (ЕК), трябва да бъде гарант за изпълнението на това, което двете държави ще включат в общ протокол. Това е осъществимо. Според мен България няма какво да изгуби. Трябва да постигнем допълнителен договор, който да мине и през двата парламента. Ако имплементацията не върви по план, България пак може да се възползва от правото на вето по време на преговорите. Това на практика би било последното вето. Затова поддържам усилията да има всеобхватно решение чрез отворен диалог. Ако България иска гаранции, да открием по какъв начин да се стигне до тях. Ако Македония иска края на ветото, дали това е възможно до юни? Ако има добра воля и от двете страни, времето не е изтекло.

Как смятате да допринесете за тези процеси в Скопие и София?

Целта е и в Скопие и в София членовете на клуба чрез своя личен ангажимент, но и чрез общи събития да покажат колко всъщност ние сме близки. Да има малко повече разбиране между двете страни, да се запознаем по-добре, повече да си вярваме и да покажем и на Брюксел, и на Вашингтон, и на Париж, и на Белград, че ние, балканците, умеем да водим искрен диалог основан на уважение и разбиране. Мисля, че можем да постигнем това. Осъзнаваме, че времето до края на юни не ни е съюзник. Ние сме решили да продължим и след това в изграждането на истински приятелски отношения между двата народа.

Интервюто взе Деян Димитров.