Интервю | Директорът на Евростат Мариана Коцева: Българската статистика може да се позабърза

Хората вече търсят бързо числа, поднесени убедително, и статистиката трябва да се бори да е този източник

"От личния ми опит като ръководител на преброяването през 2011 г. мога да кажа, че половината от успеха на преброяването е добрата комуникационна стратегия. Разясняването, активирането и убеждаването на хората, че това е необходимо."
"От личния ми опит като ръководител на преброяването през 2011 г. мога да кажа, че половината от успеха на преброяването е добрата комуникационна стратегия. Разясняването, активирането и убеждаването на хората, че това е необходимо."
"От личния ми опит като ръководител на преброяването през 2011 г. мога да кажа, че половината от успеха на преброяването е добрата комуникационна стратегия. Разясняването, активирането и убеждаването на хората, че това е необходимо."
"От личния ми опит като ръководител на преброяването през 2011 г. мога да кажа, че половината от успеха на преброяването е добрата комуникационна стратегия. Разясняването, активирането и убеждаването на хората, че това е необходимо."
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Мариана Коцева е ръководител на Евростат - една от най-големите статистически служби в света. Статистическият офис на Европейския съюз, който в момента е дирекция към еврокомисията, е едно от първите звена, основани при създаването на общността още в средата на миналия век. В момента той обединява данните от 27 статистически института на съюза.

Коцева започва работа в НСИ през 1991 г., а през 2008 г. го оглавява, като провежда първото преброяване, в което българските граждани могат да се регистрират онлайн. Тогава започват и първите съвместни електронни услуги между НАП и НСИ. В Евростат се прехвърля през 2012 г., а е генерален директор от 2018 г.

Как бяхте предложена и избрана за ръководител на Евростат?

С конкурс, отворен за целия Европейски съюз. Нещо подобно на това, което в момента се прилага при избора на председател на НСИ. Европейската комисия обявява конкурс с определени критерии, който е отворен за всички граждани на Европейския съюз. Изискват се определени квалификации, образование, професионални критерии като опит в областта на статистиката и управление на големи организации.

Първо се прави подбор по документи. След това се провеждат няколко етапа интервюта, като на всеки от тях се селектират определен брой кандидати. Накрая има интервю с комисаря, който отговаря за статистиката, и с председателя на Европейската комисия или делегиран зам.-председател.

Аз съм се явявала два пъти на такъв конкурс - първият път беше, когато се присъединих към Евростат като съветник през 2012 г, а вторият път - за избор на генерален директор. Последното ми интервю беше с господин Йотингер, зам.-председател на Европейската комисия по бюджет и финанси.

По този начин за пръв път ще се избира публично и ръководител на НСИ. Защо чак сега?

По-важно е късно, отколкото никога. Искам също да добавя, че конкурс за председател на национална статистика не е практика, която съществува много отдавна в другите държави. Това е тенденция от последните може би пет-шест години, а и в момента не във всички държави това се прави.

Каква е разликата между НСИ и Евростат?

Много голяма. Когато си ръководител на национална институция, имаш за основна задача организирането на самото производство, ако мога да употребя тази дума, на официалната статистика, комуникацията и разпространението на данните. Евростат произвежда статистика в партньорство с националните статистики на държавите членки, тоест много голяма част от моите отговорности са свързани с координация на всички национални статистически институти в Европейския съюз.

Виждали сте заседанията на министрите на страните членки в Брюксел. Същото е в областта на статистиката, само че заседанията са с ръководителите на националните статистики. Планират се информационните потребности за целия Европейски съюз, не само за България. Понякога ми липсва националната позиция, защото, когато си на място, имаш по-директен контакт с реалността.

Преди 10 години на преброяването 42% от хората го направиха онлайн, а тази година - десетилетие по-късно, бяха доста по малко. Това е доста странен проблем, има ли го на други места, или той е типично български?

По моя информация в други страни няма подобен проблем, така че това предстои да се анализира. От личния ми опит като ръководител на преброяването през 2011 г. мога да кажа, че половината от успеха на преброяването е добрата комуникационна стратегия. Разясняването, активирането и убеждаването на хората, че това е необходимо.

През 2011 нашият проблем беше, че не знаехме дали въобще можем да направим такава електронна система, която да поеме трафика с тогавашните информационни канали. Днес няма проблем с наличността на техника, но имаме други проблеми като сигурността на електронните системи и риска от хакерски атаки, Доколкото съм проследила в медиите, при преброяването 2021 хакерска атака се е оказала също решаващ фактор за ниския брой на преброилите се електронно.

Срокът за предоставяне на данните от преброяванията 2021 в Евростат още не е изтекъл, така че тепърва данните ще идват при нас, за да оценяваме тяхното качество от гледна точка на представителност и изчерпателност.

Имате ли примери за други неща, които са се случвали България и които са проблем в България, но не са в други европейски държави?

Това, което бих отправила като препоръка, е по-голямо използване на технологиите в българската статистика, по-широко използване на административни регистри, които се развиха в последните години в България. Защото информация, веднъж събрана от държавата под каквато и да е форма, не е редно да се събира втори път, нали? Виждам какво се случва по света и мисля, че ние можем да се позабързаме малко.

Например съчетаването на статистически и геореферирани данни е единственият начин да се изчислят показатели на детайлно ниво, примерно броя на населението, живеещо на разстояние два километра покрай Дунава, за да се планират мерки за борба с с евентуални наводнения.

Традиционно официалната статистика се прави на административен принцип. Изчисляват се показатели за отделните общини, области, но няма информация за отделни населени места или за определен квартал. А понякога е важно да се знае колко са децата, за да се планират колко училища и детски градини ще са необходими. А това може да стане със съчетаване на геореферирани и статистически данни.

Важно е статистическата информация да бъде достъпна, за да може потребителите, било то държавни институции, частни фирми или изследователи, да ги използват за по-нататъшни анализи.

Кои са най големите пропуски и проблеми в българската статистика?

Българската статистика е добра. Дори по времето на плановата икономика, по време на социалистическото управление, българската статистика винаги е запазвала традициите си. През тридесетте години за първи път в Европа в България е въведено извадково изучаване на селското стопанство, когато извадките не са били дори популярен метод.

Единственото сравнително изследване на начина за изчисляване на БВП в социалистическите и пазарните икономики е правено между България и Финландия.

Предизвикателство за всяка национална статистика е да следи тенденциите и да се развива и модернизира непрекъснато. Имаме толкова възможности с дигиталните технологии и новите източници на данни.

Тук не съм съвсем съгласен. В някои области българската статистика страда от доста недостатъци. Давам само пример с МВР и статистиката за престъпността, която е прочуто неточна заради начина, по който се съставя. Има проблемни области. Аз си спомням, че Европейската комисия специално поиска като хоризонтално условие за пускане на европарите да се променят някои от нещата, които не се отчитат, и да се сложат статистически индикатори.

Статистиката отразява живота. Винаги щом животът се променя, се променят и информационните потребности. И това прави професията интересна. Ще ви дам пример с проблемите, свързани с климатичните промени и опазване на околната среда. Те придобиват все по-голямо значение. Докато икономическата и социалната статистика са по-добре развити, днес се изискват повече показатели за околната среда - от въглеродни емисии до управление на отпадъците, чистота на въздуха, водите и така нататък.

Друго, което може да се промени в българската статистика, е срочността, с която се публикуват данните, защото не може да публикувате данни 4-5 месеца след края на референтния месец и да очаквате, че то ще е навременно.

Що се отнася до статистиката на престъпността на МВР, усещането за изкривяване на реалността се създава поради факта, че това са административно събрани данни. Например не всички случаи на домашно насилие са регистрирани чрез статистиката на МВР, защото някой трябва да дойде и да каже, че това се е случило. За да се получи всеобхватна картина на случаите на домашно насилие, е необходимо провеждането на специализирани анкетни изследвания сред представителна извадка от населението. Евростат координира такова общоевропейско изследване.

Статистиката невинаги е свързана само с един източник или с едно изследване. Трябва да се използват комбинация от методи и източници на данни. Винаги съм казвала на медиите - не гледайте само един индикатор, за да имате пълната картина, трябва да наблюдавате няколко различни индикатора.

Вие имате ли някакви правомощия по отношение на какво искате от националните статистики?

Статистиките, които се събират, до голяма степен се основават на европейски регламенти, т.е. на европейски закони. Например за безработицата има стандартизирано изследване, което представлява анкета сред населението чрез стандартен въпросник, съдържащ едни и същи въпроси, една и съща технология на изчисление навсякъде в държавите, и това е описано в европейски закон.

В този закон се записват основни понятия - на какъв анкетен принцип се работи, колко трябва да бъдат големи извадките, кога трябва да се предоставят данните. Европейските закони се утвърждават от Европейския парламент. Задълженията за предоставяне на основни показатели като БВП, население, инфлация също са регламентирани в европейски закони, включително и сроковете, в които трябва да се предадат данните.

Евростат е част от Европейската комисия. Извън задълженията за предоставяне на информация, регламентирани в закон, Евростат може да провежда допълнителни изследвания с доброволното участие на националните статистики. В тези случаи трябва да убедим държавите, че това е важно, те трябва да се съгласят да участват. Възможно е съфинансиране от страна на Евростат.

В обсъжданията на европейските съвети често се виждат разногласия по различни въпроси. Вие казвате, че приличате на тях. Въпреки че говорите на един език - статистиката - имате ли разминавания?

Много често казвам, че ако някой иска да види Европейския съюз в действие в позитивен смисъл, трябва да дойде в статистиката. Да вземем пример от трудните времена, през които минаваме с войната в Украйна. Възникна въпросът какво може да се предостави като допълнителна информация, която може да бъде използвана при взимането на управленски решения на европейско и национално равнище.

Хората се интересуват какъв е процентът на украинските граждани в отделните държави и каква е възрастовата структура на на тези, които вече живеят в Европейския съюз, или на тези, които идват сега. Има повишен интерес към данните, свързани с енергетиката - ние имаме обща статистика на консумацията на газ, на петрол, но възникна необходимостта от по-подробна информация за източниците на енергия, от кои страни идват газът и петролът .

Имаме експертни групи, които обсъждат начините за събиране на тази информация бързо, но и по начин, гарантиращ тяхната точност и надеждност.

Различия в мненията на страните членки има, тъй като националните статистики са много различни като традиции. Примерно има държави, в които има развити административни регистри - електронен регистър на населението, електронен регистър на предприятията. Там няма нужда да правите отделни изследвания и да питате отново хората и бизнеса за неща, които може да вземете от административни източници. Има и държави, които нямат такива традиции, те трябва да направят анкетни изследвания. От тази гледна точка обикновено дискусиите са точно как да се съберат данните, по каква методология и колко ще струва.

Българите, както и другите граждани на Европа, вярват все по-малко на официалните власти. Това стана особено видимо с пандемията. Евростат остава встрани някак от тази тенденция, но усещате ли го?

Официалната статистика вече не е единственият източник на информация, както беше дълго време. Това е новата реалност. Хората търсят бързо число, поднесено убедително. Ние трябва да се борим да сме този източник. Трябва да даваме статистика, която е релевантна и необходима на дневния ред на обществото. Трябва да се обяснява защо тази информация е качествена и да бъде поднесена по начин, който е интересен. И не е нормално държавата да не дава официална подкрепа за статистиката си, защото именно тя трябва да различава достоверните данни от други.

Интервюто взе Огнян Георгиев