Димитър Енчев: Европа в момента има нужда от зелена енергия, а не от водород

Това е важно, защото проектът е изцяло извън електропреносната мрежа и няма как да се захранва само с вятърна или само със слънчева енергия - просто инсталациите за зелен водород или амоняк ще работят с много нисък капацитет и сметката няма да излезе.

В случая обаче, с хибриден проект, можем да постигнем 75% натовареност на производствените мощности. В същото време заради благоприятните условия и мащаба стойността на енергията е суперниска - под 2 цента/кВтч. И именно това позволява конкурентното производство на зелен водород и амоняк.

И сега привличате BP като един от основните акционери в този проект, нали така?

Да, точно така. През 2017 г. започнахме проекта за AREH с InterContinental Energy, които също като нас развиват огромни глобални проекти за зелен водород. Преди две години към нас се присъедини и Macquarie. А това, което се случва сега, e, че CWP и InterContinental Energy продаваме част от дяловете си, Macquarie купува малко и повишава дела си до 15.3%, а BP влизат директно с 40.5% и получават правото да го оперират.

Малко компании в света могат да менажират такива мегапроекти, които включват сложна верига на доставки, множество процеси и глобални търговски отношения. Освен това BP е поела корпоративен ангажимент да бъде лидер на енергийния преход и това няма да как да се случи без участието им в проекти с подобен мащаб. От друга страна, проектът има нужда от такъв партньор като BP, за да се реализира.

Всъщност основата цел е да се произвежда зелен водород, а не електроенергия.

Произвеждаме зелена енергия с която правим зелен водород и неговите деривати. Идеята е, че зелените молекули могат да се транспортират много по-лесно и икономически изгодно от райони с излишък на ВЕИ потенциал до райони с недостиг. Водородът може да се използва за почти всичко - авиация, транспорт, отопление, производството на ток и т.н. Поради тази причина има много спекулация и честно казано, неоправдана еуфория, свързана с производството на водород. В действителност повечето от тези приложения нямат икономическа логика. Например няма абсолютно никакъв смисъл водородът да се ползва за отопление на домовете, защото това е много неефективно - тръгва от електричество, което трябва да произведем от ВЕИ, което чрез електролиза произвежда самия водород със 75-80% ефективност, след това има транспорт и накрая горене в някакъв вид котел с 60-70% ефективност. И реално от 100 единици енергия се получават по-малко 50 единици накрая. Докато една термопомпа на ток има ефективност 1 към 4 - с една единица електроенергия се получават 4 единици топлина. При производството на електроенергия от зелен водород нещата са още по-нелогични, защото започваме от електрони и пак завършваме с електрони, но сме загубили над половината енергия. Няма как това да е рентабилно, не и докато нямаме консистентно големи количества излишен (т.е. безплатен) ток - нещо, което не виждаме в Европа в обозримото бъдеще.

Точно затова темата с водорода е доста противоречива - в момента има много hype, но и много противници. Голяма част от начините на употреба на водород, които се предлагат, нямат икономическа логика.

Въпросът е обаче до конкретните проекти - има много добри, но има и безсмислени. И в момента светът консумира водород - над 90 млн. тона на година. Той обаче се произвежда от природен газ и е много въглеродно интензивен. Използва се за рафинирането на петрол и производството на торове. Целта е поне този водород да се декрабонизира и да стане зелен. Тук има истински смисъл от производството на такъв водород и ние сме фокусирани именно в такива казуси. Не става дума за водородни коли или за домашна употреба.

Ако обобщим - петролната и химическата индустрия, производството на стомана и морските превози са най-подходящи за използването на зелен водород.

Да. И ако се направи една сметка, се оказва, че са нужни поне 6.5 тВт вятърен и соларен капацитет към 2050 за производството на нужните количества зелен водород само за тези индустрии. Тук не говорим въобще за употреба на електроенергия, която ще нарасне поне 3 пъти с електрификацията на индустрия, отопление, транспорт. За сравнение, сега в Европа има около 0.2 тВт вятър и около 0.16 тВт слънце.

Ясно е, че това няма как да се случи. И затова си зададохме въпроса - има ли въобще смисъл в Европа да се произвеждат големи количества водород? Трябва ли Ротердам или "Марица-изток" да се превърнат във водородни хъбове? Ами не, няма нужда. Всъщност на Европа й трябва електроенергия, която да се произвежда от вятър и слънце, за да намали зависимостта си от руски газ и други вносни енергоресурси.

Това е причината да отидем в австралийската пустиня. Там проектът се простира на площ с размери 65 на 100 километра - общо 6500 кв. км.

А на какъв етап е самият проект? Кога реално ще бъде реализиран?

Досега сме подготвяли самия проект като такъв - проучвания, разрешителни и т.н. С влизането на BP започва етапът на детайлен инженеринг, който очакваме да отнеме около две години. При добро стечение на обстоятелствата към 2025-2026 г. очакваме да започне производството.

В момента там нямате работещи мощности, така ли?

В този проект, не. Имаме другаде в Австралия, но те са свързани към мрежата и при тях не става въпрос за производство на водород.

Ако се върнем на AREH, цикълът на такива големи проекти от идеята до производството е около 8-10 години. Просто няма как по-бързо да бъдат реализирани проекти от такъв мащаб.

И ако погледнем траекторията на това от колко нови ВЕИ мощности и зелени молекули ще има нужда светът след 10 години, се вижда, че се движим с огромно закъснение, за да останем на траекторията на net zero през 2050 г. Тоест ако не започне масово реализиране на такива проекти още сега, ще останем много далеч от всички разумни сценарии за ограничаване на глобалното затопляне.

Точно затова освен проекта в Австралия стартирахме подобни и на други места в света - в Мароко, Мавритания, Намибия, Аржентина, Чили, още един в Австралия.

Те са еднакви като концепция - зелена енергия, водород и амоняк?

Да, сходни са. Това са местата на планетата, където има огромни площи неоползотворена земя в комбинация с най-добрия вятърен и соларен ресурс. Имат само някои различни специфики. При австралийския проект, за който говорим, на няколко стотин километра се намира голяма част от минната индустрия на континента. Тя употребява много електроенергия, която в момента произвежда на място с природен газ и дизел. Бихме могли директно да ги снабдим с евтин зелен ток. Машините им пък могат да преминат на водород. Вече имаме инициативи в тази посока.

Като стана дума за мините, преди малко казахте, че комплексът "Марица-изток" не е подходящ за производство на водород, въпреки че през последните месеци и покрай Плана за възстановяване се говори именно за такова бъдеще. Какво според вас трябва да се развива в "Марица-изток"?

Като цяло аз съм скептичен относно производството на големи количества водород в Европа, извън декарбонизацията на индустрии, които така или иначе вече използват водород. Ние имаме огромно предизвикателство да захраним континента с достатъчно зелена енергия, за да декарбонизираме електроенергийния сектор. Както виждаме в настоящата енергийна криза, все още сме много далече от това.

В момента цената на тока е 250-300 евро/мВтч, фючърсите за следващата година са 220 евро/мВтч. Европа има нужда от всеки един мегават електроенергия, който може да си произведе сама, за да си осигури добри цени и сигурни доставки. В следващите поне 10 години инвестициите в нови ВЕИ мощности трябва да са насочени в тази посока, а не за производство на водород. Едва когато вятърът и слънцето в мрежата станат достатъчно, а цената ниска, тогава може да се мисли за други цели. В този контекст всеки мВтч зелена енергия, който произведем, би следвало да отива в мрежата. Просто това е икономическата логика.

Ако се върнем на Маришкия басейн, най-логичното нещо там е да се използват унищожените площи за нови соларни мощности. Но тези мощности трябва да захранват енергийната мрежа - няма никаква логика да се произвежда водород, когато може да се продава тази електроенергия директно на европейския пазар - все пак това е едно от най-добре свързаните места в електропреносната мрежа с огромен капацитет за износ.

Една от причините за критично високите цени на тока е зависимостта на Европа от руски газ. Доставките от "Газпром" започнаха да спират и за страни, които приеха условията на Москва за плащане в рублови сметки. Какво според вас ще се случи през зимата? Как Европа ще успее да се справи?

Много трудно. Особено на фона на изключително лошата позиция, в която тази криза ни завари. Напоследък наблюдаваме и доста съмнителни индустриални инциденти - пожара в един от големите терминали за LNG на САЩ, газовия интерконектор между Великобритания и Европа, проблемите с атомните централи на Франция и т.н. - които ограничават възможностите на континента за диверсификация.

А плащането в рубли е основно психологически трик, то не променя особено много нещата, щом така или иначе Европа купува руски газ и нефт.

Украйна може и да печели войната на терен, с цената на огромна саможертва, но Европа губи ресурсната война.

Изглежда, няма опция за бърза реакция?

Уви, не. Няма как бързо да се замени руският газ с LNG, колкото и да ни се иска - целият свят сега търси втечнен газ. Няма достатъчно капацитет за втечняване и износ на газ. Нужни са няколко години планиране и после няколко години строеж на всеки един терминал. Тоест Европа може да се надява на пълна диверсификация след години, а на този етап трябва да направим всичко възможно да намалим потреблението, да използваме максимално всички алтернативни доставчици и да запълним резервите си.

Аз виждам и риск при продължаващо покачване на цените на газа в САЩ, което ще се случи, ако износът премине определен праг, да се достигне до политическо решение за ограничаване на износа, така че да се овладее инфлацията там. Което би било огромен проблем за Европа. За съжаление не виждам Европа да взема достатъчно решителни стъпки към най-логичната диверсификация - ударна реализация на вятърни и соларни мощности.

През последната половин година в България се говори за 15-18-20 гигавата нови ВЕИ проекти...

Колко от тях са построени?

Доколкото знам - все още николко.

Има няколко проекта, по които се работи, но това е нищо за нуждите на енергийната трансформация.

Огромна част от тези 20 гигавата са чисто спекулативни и няма да се реализират. В същото време не се прави нищо за да се облекчат административните процедури и да се отсеят несериозните проекти, за да не заемат мрежата и ограничения административен капацитет.

Интервюто взе Ивайло Станчев