Интервю | Илияна Цанова: България може да поиска изгодни заеми от ЕС до август 2023 г.

България е една от страните, чийто план е одобрен, но плащане още няма. Страната също може да поиска и заем на стойност до 6.8% от своя брутен национален доход. Срокът да го направи е до август 2023 г.

Ползите за България са няколко. Първо, парите от тези заеми биха позволили да се направят допълнителни инвестиции и реформи в стратегически области. Второ, заемите са достъпни при много изгодни условия - благодарение на силния си кредитен рейтинг ЕС заема по-евтино от много държави членки. Например ако цената на 10-годишен дълг е 1.48% за ЕС, цената, която България ще плати сега, ако емитира 10-годишни облигации в евро, е над 3%, т.е. два пъти по-висока. В резултат на това заемите се предоставят на страните от ЕС много по-изгодно.

Друго предимство е, че заемите са дългосрочни, т.е. България ще се възползва от дългосрочен заем с гратисен период за погасяване на главницата 10 години при много изгодни финансови условия, което оставя на страната достатъчно време за възстановяване от кризата.

На какво се дължи корекцията надолу на парите по българския план, която беше оповестена от ЕК миналата седмица? Това важи ли и за заемната част?

Още при създаването на инструмента беше решено, че делът от грантове на всяка страна членка ще зависи от ефекта на ковид кризата върху икономиката й. В тази връзка преизчислението в края на юни 2022 г. беше планирано изначално, като то се отнася само за грантовете.

Комисията предлага на страните, чиито дялове са намалени, да продължат да изпълняват плановете си. Ние сме на разположение да обсъдим компенсаторни мерки, например как да се използват национални приходи, заеми или трансфери от други програми.

За какво могат да се използват тези заеми?

Стратегическите приоритети за нас, а и за целия ЕС са ясни, особено в контекста на войната в Украйна. Ние имаме нужда от енергийна сигурност и независимост от руски газ и петрол. Затова и ЕК предложи инструмента Repower EU, който цели трансформацията и независимостта на европейската енергийна система чрез енергийна ефективност, диверсификация на доставките и ускорено внедряване на ВЕИ.

Комисията предлага Механизмът за възстановяване и развитие да се превърне в координиращ инструмент за набавяне на тези инвестиции, като пренасочи свободния бюджет от непоисканите заеми по плановете за възстановяване именно за тази цел. Ако това предложение се приеме, държавите членки ще могат да използват останалите 225 милиарда евро заеми точно за тази цел, след като изготвят инвестиционен план как да постигнат енергийна трансформация като анекс към плана им за възстановяване.

По принцип допустимите инвестиции за финансиране с грантове и заеми по механизма за възстановяване са еднакви - минимум 37% зелени инвестиции в климата и минимум 20% в цифрови. Индивидуално е решението на всяка държава членка за нейните приоритети и инвестиционни нужди, те трябва да се залегнали в плана за възстановяване. За да получи заем, България ще трябва да редактира плана и да предложи добре аргументирани допълнителни инвестиции и реформи.

Какъв е механизмът на тяхното използване: как трябва да бъдат поискани, каква е процедурата за получаване на парите, кой ги контролира, кой решава къде да отидат?

По отношение на графика: държавите членки имат срок до 31 август 2023 г., за да поискат заем, всяка страна има максимален бюджет като процент от БНД, за нас е около 4.1 милиарда евро, ако не се лъжа. Споразумението за заем трябва да влезе в сила най-късно до 31 декември 2023 г.

По отношение на процедурата: искането трябва да бъде внимателно мотивирано и да включва обосновка за по-високите финансови нужди, списък с допълнителни реформи и инвестиции, със съответните етапи и цели на изпълнение и прогноза за разходите за ревизирания план. Прилагат се всички правила, приложими към Механизма за възстановяване и устойчивост, включително за контрол. Процесът на одобрение е идентичен - първо от комисията и накрая от държавите - членки на ЕС в съвета. Ще се прилагат всички правила, приложими към Механизма за възстановяване и устойчивост, включително за контрол.

Не съм в течение дали към момента се водят разговори по въпроса с отключването на заемите за България.

Как се отразяват тези пари на съотношението дълг/БВП на България - начислени ли са към националния дълг и по какъв начин?

Заемите се третират подобно на търговските заеми, с ясно определени срокове и условия за отпускане и погасяване. Следователно те ще бъдат добавени към съотношението дълг към БВП на България и ще бъдат записани в момента, в който са предоставени като дълг от България към ЕС.

Как ще отрази такъв заем на инфлацията в страната?

Инфлационният ефект е в две посоки. Първата е свързана с парите от плана за възстановяване - при тези нива на инфлация и увеличени цени ще получим по-малко от планираното през 2020-2021 г.

От друга гледна точка - ние сме изправени пред стагфлация. Най-просто, това значи по-нисък ръст, съчетан с много висока инфлация.

Ако ние започнем да изпълняваме плана, това ще намали негативния ефект върху икономиката от по-ниския ръст. Ще омекоти удара и ще даде стимул на търсенето. Това ще увеличи временно инфлационния натиск, но това ще е краткосрочно, защото инвестициите, след като се изпълнят, ще увеличат предлагането, което от своя страна ще потисне инфлацията.

Как се съотнася този заем към планираните вече за изтегляне?

Заемите идват с условия за допустимост на инвестициите и плащания след постигането на определени цели. С други думи, условията за ползване на гранта и на заема са еднакви. Тук може да се очаква, че с този ресурс ще получим максимален ефект за икономиката.

Правителството също може да изтегли заем от капиталовите пазари, например да покрие бюджетен дефицит. Но това не са инвестиционни пари - просто се покриват повече харчове.

За какво ги използват другите държави?

Португалия например реши да използва своите заеми от 2.7 милиарда евро за социални жилища за по-уязвимите групи, като по този начин косвено засили системата за социална защита.

Гърция поиска 12.73 милиарда евро заеми за инвестиции във възобновяема енергия чрез вятърна, слънчева, нисковъглеродна енергия и интелигентни енергийни системи, които поддържат нейната енергийна устойчивост и независимост.

Италия има заем 122.6 милиарда евро, които ще използва за справяне с основните си структурни предизвикателства - слабости в растежа на производителността, бизнес средата, публичната администрация, съдебната система и производствата по несъстоятелност; както и за преодоляване на регионалните различия, подкрепа на пазара на труда и постигане на по-добри образователни резултати.

Комисията е предложила насоки за съставянето и евентуално изменение на плановете за възстановяване и устойчивост и е на разположение, за да отговори на допълнителни въпроси от държавите членки, ако възникнат такива.

Интервюто взе Огнян Георгиев