Георги Георгиев: Не е справедливо да твърдим, че София виси на шията на страната

Без съмнение метрото.

Освен метрото?

То не е малко. Това са стотици хиляди тонове вредни емисии, които се спестяват годишно. Второ, спестява много време за пътуване на хората.

То е по европроект.

Това е много добър проект и той трябва да се доразвива, трябва да се осигури съфинансиране. Много често се подценява колко голяма част плащат софиянци за метрото, то не е подарък от ЕС. Финансирането е на сравнително паритетен принцип.

Но какво друго?

Аз все пак съм първи мандат общински съветник и гледам безспорните постижения от този период. За мен най-голямото постижение е системата за електронно таксуване в градския транспорт и по-скоро преходът на София чрез системата в 21 век. Фактът, че 70% от продадените билети сега са електронни, а не хартиени, показва, че за по-малко от година сме отговорили на променените потребителски нагласи.

Има ли разделение в групата на ГЕРБ в общинския съвет - такова се усети при обсъждането за нова тарифна политика?

Няма разделение. Нормално е в съвета да имаме различни мнения по различни въпроси, но в крайна сметка това е демокрацията. Имаме дебати, отделни срещи на групата. Разделение на ГЕРБ - София, няма, така че да не се радва никой от опозицията.

Вие ли ще сте следващата кандидатура на ГЕРБ за кмет на София?

Отговорът на този въпрос го знае лидерът на партията - Бойко Борисов. Той и изпълнителната комисия взимат тези решения. Не виждам каква е причината да ми се задава толкова често. В момента аз работя като председател на СОС, имам много работа и постоянно си намирам нови задачи. Това е достатъчно отговорна и престижна в моите очи работа, която приемам насериозно. На този етап не гледаме към следващите избори, имаме си кмет.

По отношение на общинския съвет - безспорно това е кръвоносната система на общината. За един политически сезон удвоихме точките в дневния ред и взехме хиляда конкретни решения.

#Новата тарифна политика и ЦГМ

По какъв начин ще се гарантират удобни начини за закупуване на електронни билети?

На първо място, като се дадат повече възможности за тяхното закупуване. В момента имаме банкови карти, смарт устройства, възможност за закупуване от сайта и e въпрос на месеци да започне дистрибутирането през различни алтернативни канали - каси на големи супермаркети, вериги за плащания и тн, за да е по-достъпно зареждането на карти.

А през дигитални приложения на търговци?

Задължително. Това е смисълът от системата, наред с видеонаблюдението и тарифирането на времето. Колкото повече средства за разпространения, толкова по-добре. Който иска да дистрибутира превозните документи на ЦГМ е добре дошъл.

Но чакаме от една година алтернативните канали.

Първо нямаше система.

Да, имаше забавяне.

Да, заради ковид пандемията и последвалата икономическа криза. Това е ясно и беше огромно предизвикателство за нас. Обърнах лично внимание на целия борд на ЦГМ, че очаквам в спешен порядък след приемане на тарифната политика да заработят алтернативните канали и ще следя за това.

Всички пари от е-билетите ще отиват в ЦГМ - дружество с много спорна репутация. Имаме ли гаранция, че то ще работи по-прозрачно? Така и не се знае къде отиват парите, които ЦГМ събира от зони - хората питат за паркинги...

Да, традиционно у нас има дефицит на доверие към публичните търговски дружества, това е следствие от периодични скандали, след които ако няма обяснение или няма наказани/уволнени, няма как хората да вярват. Но ние в рамките на този мандат сменихме бордовете, затегнахме нормативните правила, въведохме втори на практика изпълнителен директор чрез моята инициатива за двоен подпис, вече в осем дружества (Софийски имоти, Топлофикация, ЦГМ, всички транспортни дружества), за да не могат сами да подписват нищо, както е в банките. Искаме информация и по големите проекти и текущия контрол. И ще се върна към предишния ви въпрос - аз месеци наред организирах срещи тук заради забавянето на тикет системата.

#Парите за София

Наскоро парламентът отпусна 74 млн. лв. за транспорта на София. Справедливо ли е това и защо той е все така "нуждаещ се" от помощи?

Градският транспорт не е частна фирма. По някои линии има повече пътници, по-други не, но цялата система изпълнява много важна социална функция и не можем да премахнем някои линии, защото не са печеливши. Транспортът винаги е бил под себестойността на билета, картите и пр., затова има европейски регламент 1370, който се занимава със субсидирането на обществения превоз в целия ЕС. Затова не можем да твърдим, че София все получава помощи от държавата - тя не получава помощ на ангро - тя получава средства за конкретни проекти, чиято обществена значимост надхвърля тази на града. Например метрото не е само обект на София, то е обект на национална сигурност.

Компенсирането за градския транспорт трябваше да се направи по-рано от правителството, но то просто отказа. Благодарение обаче на народните представители, които ни подкрепиха по време на последната актуализация на бюджета, се случи. Имаме ръст на горивата - 330% по-скъп природен газ, 220% за ел. енергия на метрото и електротранспорта, това са обективни фактори, безпрецедентна икономическа криза, която се решава в цяла Европа с компенсации от държавата.

Такъв пример е Германия - 9 евро на месец за карта за всички линии, плюс частните превозвачи. Не е справедливо да твърдим, че София виси на шията на страната, напротив, да не забравяме, че всичко това се налага, защото нямаме ефективна децентрализация. Ако имаше такава, софиянци, които произвеждаме 40% от БВП, ако съответен процент се връщаше във Столична община, за което има позиция на НСОРБ, това щеше да дава възможност за по-ефективна градска политика. Например Виена, която е със сходни размери, разполага с 16,5 милиарда евро.

Ако София разполага с 16 милиарда, веднага идва въпросът дали отново "ще отидат някъде" и реално няма да се усетят ползи за града - както например е усещането с ремонтите.

Работата в милионен град не може да спре само защото се правят политически внушения. В последната година с екипа на кмета разработихме нова програма за ремонт на тротоари и в момента очакваме ЕИБ да подготвят договора за кредит. В крайна сметка това е един успешен проект на този общински съвет - гласувахме една трета от парите да отива пряко при районните кметове, да има пари във всеки район - ще се назначи по един служител във всеки район за допълнителен контрол. Всъщност, опасенията на опозиционните кметове за изпълнението на програмата са същите като нашите. Благодарение на общата ни работа с лидерите на политическите групи, с районните кметове както от ГЕРБ, така и от опозицията, тя беше приета в един много по-добър общ вид. Накрая, когато постигнем резултата, по-добре да спорим кой точно е бащата на победата, отколкото да си прехвърляме топката за това чия е вината за провала. Защото и двете ще сe пишат на София и софиянци.

#Какво свърши общинският съвет досега

Какви големи проекти ще се случат в София през следващата една година?

През оставащата година и половина до края на мандата най-големият и видим от всички приоритет са тротоарите, тъй като промяната им ще се усети от стотици хиляди хора. Става дума за 700 000 кв. м тротоари, или минимум до 14 пъти повече, отколкото са в момента. Друг съществен проект е изграждането на градските рингове. Очаквам и видими последици от наредбата за преместваеми обекти - да няма стърчащи и висящи кабели и това да се контролира адекватно. Работим активно по строителството на два паркинга, както и по процедури за още три. Догодина трябва да имаме и поне два готови спортни обекта. Надявам се, че гражданите ще са доволни от новата тарифната политика. Със сигурност няма да спре работата по подобряване качеството на атмосферния въздух, особено с въвеждането на нискоемисионните зони. И това, разбира се, заедно с всичко останало - детските градини и училищата, които няма да спират да се строят.

Кои ще са градските рингове?

Продължението на "Каблешков" и ул. "Филип Кутев". Вече започна разширението на Ломско шосе, предстоят бул. "Източна тангента" и бул. "Рожен". Работи се по отчуждаването по бул. "Копенхаген".

Предстои и обновяването на пространството около "Александър Невски" и ремонта на ул. "Шишман". Отново въпросът е как ще се правят ремонтите. Преди време внесохте инициатива заедно с кмета Фандъкова за повече контрол. Какво стана с нея?

Няма Народно събрание, което да я приеме. Това е законопроект, който се базира на най-добрите практики. Това, което сме направили ние, е промяна на договорите, активизиране на решения за неустойки на строителни фирми - тоест, събирането на налаганите санкции, гарантиране в максимална степен, че ще бъде изпълнен договора. Очакваме от парламента поне да започне да обсъжда идеите ни.

#Тротоари за 100 млн. лв.

Кога ще започне изпълнението на програмата за ремонт на тротоарите?

Готвят се обществените поръчки и от зам.-кмета Ангел Джоргов, и от районните кметове. Налагат се нови процедури, заради обещаната, но не случила се от правителството индексация на цените в строителството, които се увеличиха в пъти. Надявам се през есента да започнем и следващата година инвестициите в нови тротоари да се усетят от гражданите. Предвидили сме допълнителни механизми за контрол - да има отчитане на всеки 3 месеца в съвета, да направим дигитални карти. Но не може конкретни неуспехи да компрометират задължението на общината да прави ремонт. Първо трябва да се намерят фирми, които да работят качествено, да имаме ресурса да ги контролираме и възможността да ги санкционираме.

С какви изисквания програмата за ремонт на тротоари гарантира това?

Първо, имаме стандарти за градска среда - всички плочки, всички колчета, които ще се сложат за напред, уширения, ивици, улично осветление - ще се правят по един образец, за да може градът да е еднакъв навсякъде. Второ, контрол от общинския съвет, но и от районните администрации, тъй като това е смисълът на децентрализацията. В крайна сметка нашата работа беше подкрепена от всички без един общински съветник - Борис Бонев. Хората това очакват от нас - да ремонтираме инфраструктурата, да са извозени отпадъците, да са поддържани зелените площи, да се правят детски и спортни площадки - накратко, да си върши работата.

Това случва ли се според Вас?

Според мен да. Още един пример е Наредбата за спортните обекти. Пет такива вече са в ход - спортната зала на ул. "Люботрън" в Лозенец, тенис кортове и футболни игрища в Южния парк, стадионът в Горубляне, който може да се превърне в игрище за мини футбол с преместваеми съоръжения, както и детска площадка. За всеки от тези обекти имаме задължение към избраните спортни клубове - средно два дни в седмицата ще се ползват напълно безплатно от младежи, ученици и граждани по одобрен от районния кмет по график. Това е продукт изцяло на правна работа, без общината да даде нито лев за това, а съоръженията остават наша собственост след това. На този принцип са и паркингите - макар и процедурите да ни забавиха там, сега през есента ще започне строителството на двата квартални паркинги. Наредбата за преместваемите обекти също ще се усети във времето и отново е продукт на общинския съвет, макар и да имаше много лобистки интереси. И тук искам да заявя, че всеки е добре дошъл да прави бизнес, ако спазва правилата.

Със сметосъбирането се вижда, че има проблем.

Където има проблем, подавайте сигнали до Столичен инспекторат, това е начинът, по който трябва да се работи - с контрол и санкции. Общинският съвет не се занимава пряко със сметосъбиране. Ние увеличаваме бюджета за сметосъбиране и почистване всяка година, защото това е част от по-голямата битка за чист въздух.

#Топлофикация София и зимата

Столичният общински съвет реши инвеститор-мениджър да управлява столичното парно за 35 години. От "Джемкорп" (фирмата, която подписа меморандум за 1 млрд. лв. с държавата през пролетта, който беше атакуван от ГЕРБ - бел. авт.) коментираха за "Капитал", че имат интерес. Какво мислите за това? Има ли и други компании, които имат интерес?

Сега обявихме процедурата, стъпвайки на препоръките на американската компания "Блек и Вийч Мениджмънт Консултинг", тоест не си го измисляме това ние, а стъпваме на експертиза експертиза как такова предприятие да бъде оздравено с оглед на регулаторната рамка, в която се намира, с оглед на регулаторния проблем. Очакваме всички инвеститори, които имат опит и гарантират, че всички изисквания ще бъдат изпълнени, за да се модернизира дружеството, да се включат. На нас ни трябва инвеститор, който да влага средства в нови мощности, за да може от тях впоследствие Топлофикация да печели. В сегашния модел "Топлофикация" не може да издържи. Искаме да направим успешно публично-частно партньорство. Търсим инвеститор с опит и ще разглеждаме изключително внимателно всяка оферта.

Как София се готви за зимата, предвид програмата за замяна на печки на твърдо гориво с климатици и скъпия ток?

Работим активно, но при растящи цени на тока има вече хора, които връщат получения климатик или печка. Изправени сме пред параграф 22 - имаме безплатни уреди, при положение, че енергоносителите са скъпи. Затова настояваме за мерки в тези посоки.

Скоро в София се случи поредна катастрофа на бул. "Черни връх" и отново хората търсят отговорност - какво прави общината?

Общината отговаря за инфраструктурата. Помолих Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" да направи анализ на тези кръстовища, за да видим къде какво има да се направи, за да се гарантира безопасността на движението. Ще стъпим на анализи и препоръки, които вече са искани. От КАТ искаме камери на всеки голям булевард. Очакваме със законодателни промени да ни се даде възможност общината да глобява - това сега не е възможно.

Над 3 хиляди са общо нашите обзорни камери и тези за контрол на трафика, монтирани през последните години. Сега глобите ги налага КАТ, но ние вършим целия процес, затова е важно да ни дадат правомощия да сме и контролиращият орган, защото сме изграждащия и поддържащия. Законодателят може да даде правомощия на общините да са контролиращ орган, като по този начин ще има и приходи, които общината ще може да инвестира в пътна безопасност. Сега всички приходи от контрола по закона отиват в държавния бюджет. Настояваме за акции на Пътна полиция за спиране на гонките и повече патрулни коли и контрол на улиците.

Интервюто взе Анина Сантова